/Поглед.инфо/ Белият дом представи проектобюджет на НАСА, който предвижда намаляване на разходите с почти 24% - от 24,8 милиарда долара на 18,8 милиарда долара през 2026 г. Сред програмите, засегнати от съкращенията на финансирането, са тежката лунна ракета SLS, космическият кораб Orion, връщането на почвени проби от Марс, мисии до Венера и бъдещи космически телескопи.

Освен това беше решено да се спре финансирането на ядрени ракетни двигатели, включително за проекти с ядрено - термична (NTP) и ядрено - електрическа (NEP) тяга.

Проектът DRACO (Демонстрационна ракета за гъвкави цислунарни операции), който НАСА разработи съвместно с Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната на Министерството на отбраната на САЩ (DARPA), също беше засегнат. Това трябваше да бъде първият в света тест на ядрен термичен двигател в космоса. DARPA вече потвърди, че проектът се отменя, въпреки очакваните инвестиции от 500 милиона долара и избора на изпълнители Lockheed Martin и BWXT.

Белият дом и НАСА остро разкритикуваха тези „неуспешни проекти за космическо задвижване“.

„Този бюджет не осигурява финансиране за проекти за ядрено термично или ядрено електрическо задвижване“, написаха служители в техническо приложение, публикувано в петък, в което се описва бюджетното предложение на Тръмп за НАСА. „Тези усилия са скъпи инвестиции, ще отнемат много години за разработване и не са идентифицирани като начин за задвижване за мисии в дълбокия космос. Проектите за ядрено задвижване се прекратяват, за да се постигнат икономии на разходи и защото са налични други, по-близки алтернативи за задвижване за транзит до Марс.“

Решението на Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) да отмени петгодишния си проект Demonstration Rocket for Agile Cislunar Operations (DRACO) за разработване на ядрен термичен двигател за космически кораби е взето след оценка, че разходите вече не съответстват на ползите, както посочи един висш служител.

„Когато DRACO е бил първоначално замислен, това е било преди драматичния спад в разходите за изстрелване, който се е обусловил до голяма степен от възможностите на SpaceX и продължаващото намаление, което Starship предлага, ако можем да го пуснем в експлоатация“, каза заместник-директорът на DARPA Роб Макхенри в реч в Института Мичъл.

„Ядрената топлинна енергия вероятно беше оптималното решение за набор от предположения, свързани с националната сигурност, а също и с изследването на слънчевата система. Но с напредването на тази програма и двете предположения започнаха да отслабват.

С намаляването на разходите за изстрелване, повишаването на ефективността от ядрената топлинна енергия в сравнение с огромните разходи за научноизследователска и развойна дейност, необходими за постигане на технологията, започна да изглежда все по-малко като положителна възвръщаемост на инвестициите“, каза той.

Проектът DRACO започна през 2020 г. с бюджет от 10 милиона долара и прякора „Реактор на ракета“ или ROAR, за да се разработи „система за ядрено топлинно задвижване (NTP) с висококачествен нискообогатен уран (HALEU).“

НАСА работеше по подобни ядрени топлинни ракети (NTR) и двете агенции се обединиха през 2023 г., за да придвижат проекта напред. Съгласно споразумението НАСА щеше да работи по двигателя, а DARPA щеше да работи по космическия кораб.

Според информационен лист на DARPA от 2023 г., ядреното задвижване „осигурява високо съотношение тяга-тегло“ и „приблизително два до пет пъти по-висока ефективност от космическото химическо задвижване“.

„Ядреното задвижване би могло да позволи дълготрайни мисии в дълбокия космос, като например до Луната или Марс. От гледна точка на Пентагона това може да включва бъдещи операции на Космическите сили в обширния регион на цислунното пространство между Земята и Луната или контракосмически мисии, които изискват високоскоростни, високочестотни маневри“, пише Breaking Defense.

Цислунното пространство между Земята и Луната е от стратегическо значение поради близостта си до Земята и потенциала за по-нататъшно изследване на космоса.

Макхенри също така каза, че ядреното термично задвижване (ЯТД) все още е по-ефективно от химическите задвижващи системи, използвани в днешните ракетни двигатели, но може да не е достатъчно ефективно, за да оправдае разходите в близко бъдеще.

„И така, оперативният интерес на националната сигурност към тази технология е намалял пропорционално на възприятието за различна стойност“, обясни той цветисто.

Всъщност „мотивацията на военните за финансиране на NTR беше неговият потенциал да се превърне в по-ефективно средство за маневриране около Земята (т.е. в окололунното пространство. – В.П.). Много от най-важните космически кораби на военните са с ограничен разход на гориво, а сега Космическите сили проучват орбитално презареждане с гориво и нови методи за задвижване, за да удължат живота на спътниците“, пише американският портал ArsTechnica.

Но тогава се появи Тръмп и предложи амбициозна програма, наречена „Златен купол“, с гигантски бюджет. Затова Пентагонът и DARPA побързаха радикално да съкратят и всъщност да погребат разработването на ядрени двигатели, с помощта на които би било възможно да се изследва дълбокият космос.

Освен това, от изявленията на служители на DARPA следва, че те са разочаровани от сложността на DRACO и други проекти за ядрени космически двигатели, което не прави възможно създаването на цислунарно военно пространство.

Що се отнася до надеждите, които САЩ възлагат на космическата система Staship/Super Heavy на SpaceX на Илон Мъск, ако те се оправдаят, то няма да е много скоро. Тази тежка ракетна система постоянно експлодира, инженерите на SpaceX вече веднъж радикално са преработили конструкцията на своето дете и изглежда, че им предстоят нови, много скъпи промени. Освен това, през всички тестови полети и изгаряния на двигателите се появяват все повече и повече дефекти, причините за които, както писахме, не са ясни.

Конструкцията на Starship е концептуално погрешен и представлява опит да се замени един мощен химичен двигател с няколко десетки нискомощни, което е направило цялата система Starship/Super Heavy толкова огромна и тежка, че е подложена на постоянни и неконтролируеми вибрации, причиняващи течове на гориво, което води до непрестанни експлозии на кораба, ракетата или и на двете.

Ракетата Super Heavy е дълга 70 метра. Тя е пълна с охладена смес от метан и кислород с тегло 3400 тона. Метанът е горивото, кислородът е окислителят. Горивото тежи 22 пъти повече от самия космически кораб.

Изстрелването на Super Heavy се осигурява от 33 (!!!) двигателя Raptor (20 круизни и 13 кормилни), които според изчисленията могат да изведат до 150 тона полезен товар в околоземна орбита.

Цялата конструкция е много по-тежка и по-дълга от ракетата Saturn 5, която изстреваше кораби до Луната през 70-те години. Въпреки че полезният товар не е много по-голям (150 тона срещу 140 тона).

Съветската ракета „Енергия“, способна да изстрелва в орбита от 100 до 200 тона полезен товар, е била оборудвана само с четири кислородно-керосинови ускорителя РД-170 на първия етап и четири кислородно-водородни маршови двигателя РД-012 на втория етап.

Как се случи така, че половин век по-късно американците счупиха рекорда за брой двигатели, който преди това принадлежеше на съветската лунна ракета Н-1, оборудвана с 30 маршови двигателя?

Най-точният отговор е, че мощността на двигателите с химическо гориво изобщо не се е увеличила оттогава, а марсианските и лунните амбиции на Илон Мъск изискваха поставянето на нов рекорд за брой двигатели, инсталирани на ракета, предназначена да щурмува необятността на дълбокия космос. В крайна сметка американците имат по-лоши двигатели от нашите, а и Мъск никога не е крил това.

„Прекарвам много време в изучаване на дизайна на руските ракетни двигатели. Има прекрасни руски двигатели“, каза Мъск в интервю за Everyday Astronaut. „Нашият двигател е с по-високо налягане от преди и има пълна газификация на компонентите на горенето. Но това са сравнително малки подобрения в сравнение с това, което руснаците вече са направили“, казва основателят на SpaceX. Според него руските инженери „произвеждат ракетни двигатели с течно гориво от дълго време и буквално са създали стотици различни конструкции“.

Създателят на двигателя RD-180 (конструктор и академик на Руската академия на науките) Борис Каторгин също казва, че ракетите на Мъск са „по-слаби от нашите“.

Съвременните цифрови системи за управление на полета обаче, както се надяваше Мъск, ще могат да неутрализират неизбежната десинхронизация и неизправности в работата на три дузини двигатели. Досега обаче той не е успял в това и е малко вероятно да успее.

Инженерите на SpaceX няма да могат да създадат един свръхмощен двигател вместо три дузини с ниска мощност и самите те разбират това. Ето защо Starship ще трака и ще експлодира още дълго време.

И като се отказаха от разработването на ядрени космически двигатели, САЩ затвориха перспективите си за изследване на дълбокия космос, фокусирайки се върху изграждането на „Златния купол“, който уж може да ги предпази от ядрени ракети от Русия и Китай.

Чудя се колко месеца или години ще им отнеме, за да закрият и тази техноутопия?