Демографската катастрофа на България все още може да се избегне

1. /Поглед.инфо/ 1. Мащаби на демографската криза в България и Европа.

2. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.

3. Демографското ограбване на България и на другите бедни страни.

1. Мащаби на демографската криза в България и Европа

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година насам и особено след 1992 година. Виж таблица 1.

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Източник: НСИ

През последните 90 години по броя на населението се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т.е. близо 100 годининазад. В края на настоящото столетие очакваме да се върнем около 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

Бързо се влошава и естественият прираст. Виж таблица 2 .

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Източник: НСИ

Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена в детеродна възраст. Виж таблица 3.

Таблица 3. Плодовитост на жените в България и Европа

Източник: Eurostat

Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена в детеродна възраст по години. Нисходящата тенденция продължава и след 2013 г. до сега в повечето страни.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в България и Европа. Виж таблица 4..

Таблица 4. Възрастова структура на населението - в %

Източник: Eurostat.

Пояснение: Осреднено за последните две дсетилетия.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Прекаляването от богатите страни с вноса на млади хора за механично и силово балансиране на възрастовата структура на населението, за компенсиране на липсващото или недостигащо младо поколение, често вреди на тези страни. Защото внесените млади хора от Африка, Азия, Близкия Изток, Латинска Америка, донасят със себе си друга философия на живота, друг манталитет, друга ценностна система, други взаимоотношения в семейството, други отношения на мъжете към жените, друго възпитание на децата и т.н. Когато се прекали с такъв внос за запълване на празнотите в трудовите баланси, могат да се разстроят взаимоотношенията в обществото с непредвидими разрушителни последствия.

Нашите политици са на път да допуснат точно това, с направените наскоро компромиси в името на частичния Шенген. Имам предвид принудителното съгласие, наложено на България да приема и да се грижи за върнати ни от тях имигранти, проникнали през нашата страна, за влизане в ограничения режим на Шенген по море и по въздуха. Негативните последствия от това решение ще преобладават над положителните.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата над тях демографска опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище - той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия дългогодишен премиер Борисов. Това влияе за формиране на разрушителната икономическа философия на либералните икономисти у нас и в чужбина, които се интересуват само от балансираните годишни бюджети, публични задължения, платежни баланси и на другите финансови отношения.

Демографските кризи се дължат на едновременното действие на много причини (икономически и неикономически) и продължителното натрупване на много негативи. В Германия и други западноевропейски страни също има сложни демографски ситуации, които се дължат на много причини, като икономическите не са най-важни. В България, обаче, всеобщата бедност, заедно с лошото здравеопазване, престъпността и корупцията, са най-важните причини за плъзгането ни към демографска катастрофа. Виж графиката:

Население на България от 1900 до 2100 година

Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от преброяванията на населението, за 2016 г. – по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. – осреднени прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН и на други институции.

При първото национално преброяване сме били 3,7 млн. души, максимумът от почти 9 млн.е достигнат в 1990 г. Прогнозата е, че към нрая на настоящото и началото на следващото столетие ще паднем отново на около 3,8 млн., но при влошен етнически състав: най-много цигани, следвани от турците и най-малко българи.. По броя на населението вече сме се върнали около 100 години назад. Трябва да се знае, че у нас сега няма демографска криза в циганския етнос. Ако спадът на населението продължава, както до сега, при липсата на конструктивна демографска политика, към края на века ще се върнем поне още 100 години или общо около 200 години назад, при влошена етническа структура. Това е основание за голяма национална тревога всред народа, но не и всред управниците. Ако това не е национална катастрофа, как иначе да го назовем!

От 2025 г. у нас трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа. Подготовката на тези мерки трябва да започне веднага. Провеждането на голям комплекс от спешни мерки трябва да се счита за стратегически приоритет над приоритетите в България.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, което ние не можем да избегнем, от 30-35 години у нас се провежда неолиберална държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност на либералната икономическа философия на почти всички наши правителства пред българския народ!

1. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се изостря и се превръща в демографска катастрофа. Смекчаването й става още по-трудно, а овладяването - невъзможно. В момента сме на прага на демогпафската катастрофа, след който няма заден ход. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, регионалната и миграционната политика тя все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля и се използва като инструмент икономическият интерес. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 15-20-25 години.

Главна СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, за постигане на равнището от около 8,0-8,5 млн. души, при преобладаващ дял на българския етнос и при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца, с пълна грамотност и средно ниво на образованието – завършен 12-ти клас. Сега средното българско семейство е с около 1,5 деца, при необходим минимум 2,1 деца, с нарастващо образование.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България, изработени от наши специалисти през последните 15-20 години, но те остават на книга. Веднаж направени от специалистите, са бързо забравяни от управниците. И политиците не си спомнят за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизират и приложат в оперативни действия. Освен това, икономическите мерки в тези стратегии са слабо застъпени, защото ги правят демографи, без участието на икономисти и управленци. Така повече не може!

От началото на 2025 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на стратегическия хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други мерки, при нашите условия трябва да бъдат използвани и икономически мерки, като:

• Въвеждане от 1 януари 2025 г. на платен отпуск по майчинство с 100% от основната заплата преди излизането в отпуска – 8 месеца за първо дете; - 12 месеца за второ; - 24 месеца за трето;

• Предоставяне от 1 януари 2025 г. на еднократна държавна помощ в пари при раждане на първо дете – 5000 лв.; на второ дете – 10000 лв.; на трето – 15000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв, при условие, че майката работи. (Само за сведение, този вид помощ достига до 32 хиляди евро в Унгария)

• Учениците в държавни и общински училища да получават безплатни учебници до завършване на средно образование. Разликата да се компенсира от държавата или общините;

• Повишаване от 1 януари 2025 г. на детските надбавки: - с 250 лв. месечно над сегашното равнище за първо дете; с 300 лв. за второ; с 400 лв. за трето; с 80 лв. за всяко следващо, ако майката работи;

• От януари 2025 г. по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;

• Бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;

• Да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;

• Да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2028 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места, където има нужда от такива;

• Въведеното вече безплатно пребиваване в държавните и общинските детски ясли и градини, да продължи безсрочно. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;

• От началото на 2025 г. да се премахнат учебните такси във всички общински и държавни училища. Да се въведе безплатно средно и висше образование;

• От началото на 2025 г. да се дава еднократна помощ от 1000 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 700 лв. в началото на следващите учебни години, до завършване на основно образование. Тези числа, както и всички други, споменати по-нататък, да се индексират с инфлацията;

• От началото на 2025 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 80 лв.; а в средно училище - 200 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава допълнителна месечна стипендия от 400 лв, при успех минимум 4,50;

• От началото на 2027 г. да се осигурят общежития поне за 80% от учениците, а от 2029 г. за всички учещи се в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища, при минимално заплащане;

• От началото на 2027 г. да се предоставя безплатна здравна помощ и безплатни лекарства за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст, дори без да са здравно осигурени. Да се възстановят специализираните детски отделения в поликлиниките и те да бъдат физически изолирани от другите отделния;

• През близките месеци да се вземе решението на Правителството и до края на 2024 година да заполочне работа по създаването на специализирана държавна детска болница. Да не се допуска създаването на частна детска болница, тъй като бедните родители няма да имат достъп до нея. Напротив, трябва да се предвидят финансови и други мерки, облекчаващи достъпа на родители до нейните услуги;

• От 1 януари 2025 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;

• От началото на 2025 г. да започне чувствително повишение на заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, с цел да се ограничи преминаването им от държавните към частните болници, а също и масовото им напускане от нашата страна и да се стимулират поне част от напусналите да се завръщат;

• Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина, а също и от държавните и общински болници към частните;

• Да се проучат възможностите и да се състави програма да се заинтересуват работещи в чужбина български медици, постепенно да се завръщат на работа обратно в България;

• Да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани, тъй като сега това съществува повече на думи, главно по финансови причини;;

• Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини, и поне част от закритите по такива причини да се възстановят;

• Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, като при нужда се осигурява държавно финансиране;

• Да не се допуска внесени от частни фирми лекарства да се изнасят, понеже тези фирми нямат сметка от подобни операции. Тревожно е, че много българи по такива причини не намират нужните им лекарства в нашите аптеки тук в България и са принудени да си ги набавят от Турция, Гърция и други съседни страни. Да се прецени дали изобщо е нужна някаква намеса на държавата във вноса на някои особено важни лекарства, когато те липсват на нашия пазар по такива причини;

• От началото на 2025 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до края на 2028 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места в Европа по този показател. Доказано е че в нашето здравеопазване пациентите плащат около 50% от разходите за своето лекуване, докато в Западна Европа - само около 20-22%;

• От началото на 2025 г. работещи семейства с едно дете да могат да получават безлихвен кредит за инвестиционни нужди - до 10 хил. лв., с две деца – до 50 хил. лв. и с три деца – до 100 хил. лв. Разликата да се компенсира на кредитиращата банка от държавата или общината;

• От януари 2025 г. да започне съществено повишение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2028 г. достигне средното равнище в ЕС.

• От началото на 2027 г. 50% от разходите за зъболечение на бедни възрастни хора над 65 години да се поемат от държавата. За бедни да се считат получаващите пенсия под линията на бедността и без други странични доходи;

• От началото на 2025 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2028 г. средната месечна пенсия за прослужени години да се повиши с 500 лв, без ограничения за максимума. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигурява от бюджета в по-голяма степен;

• От началото на 2027 г. за неосигурените по уважителни причини (бедност) възрастни хора над 65 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ и поне 50% от стойността на лекарствата;

• До края на 2025 г. правителството да изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;

• Всички български общини да изработват и от началото на 2026 г. да започнат да прилагат програми за активна старост на възрастните хора над 60-годишна възраст. Разходите за изпълнението на такива програми да се осигуряват от държавата и общините.Такива програми съществуват, например в Гърция от много години;

• От началото на 2028 г. държавата да заплаща 5% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 10% на младо семейство с две деца и 15% с три и повече деца, ако работят двамата и нямат друго жилище;

• От началото на 2026 г. всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС.

• От началото на 2025 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация се увеличи на 30% ДДС за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;

• Всички български граждани, завършили държавни средни и висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, да могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас след дипломирането си поне пет (или седем) години;

• От началото на 2026 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища;

• Същото важи и за държавните и общинските болници.

• Правителството на България, заедно с други правителства на държави членки на Европейския съюз (Гърция, Кипър, Малта, Румъния, Италия, Франция, Испания, Португалия и други) да внесат в Европейския съюз предложение за промени в Дъблинското споразумение, което натоварва непоносимо страните членки с

външни граници на съюза, с грижи за пристигащите имигранти от Африка, Близкия Изток и други региони.

1. Демографското ограбване на България и на другите бедни страни

Под демографско ограбване разбирам масовото изтичане на мозъци и на генетичен (биологичен) потенциал от бедните към богатите страни в Европейския Съюз. Това е един от най-противоречивите, най-опасни, най-дълготрайни, невидими и дълбоко деструктивни процеси на нашето време, изгодни за богатите страни и опустошителни за бедните страни членки на Европейския съюз.

Загуби на мозъци

За изтичането на мозъци от бедните към богатите страни се говори и пише отдавна. Актуалността на темата е безспорна. Непонятни са масовите опити на мними западни специалисти да доказват, че този гигантски поток от високо- и средно квалифицирани хора е еднакво полезен за бедните и за богатите страни. Някои най-сервилни прозападни „специалисти“ дори го представят като благодеяние на богатите към бедните страни в ЕС. Това граничи с миграционен цинизъм.

Световният миграционен процес притежава положителни и негативни черти. Тези, които го подкрепят сочат само положителните: временно облекчаване на високата безработица в бедните страни; придобиване от бедните страни на нови квалификации, на трудови и цивилизационни навици от богатите страни; трансфери на спестени средства от „гастарбайтерите“ в богатите страни на свои близки в родните им страни, и т.н.

Тези, които го критикуват сочат само негативните му черти: бедните страни подготвят готови квалифицирани кадри за богатите, без да ги компенсират за това; бедните страни получават лични парични трансфери за близките си в родните страни, но преди това те и държавата разходват много десятки хиляди лева за тяхното отглеждане и образование в продължение на 20-25 и повече години. Богатите страни отнемат най-компетентните и предприемчиви кадри от бедните и с това ги лишават от най-ценния им ресурс за развитие. Задълбочава се и се увековечава мизерията в бедните страни, и т.н.

Най-правилна оценка на тези процеси може да се даде само чрез комплексен анализ на плюсовете и минусите. Оценките на нетните резултати от обективни изследователи показват, че изтичането на мозъци облагодетелства главно богатите страни. И ощетява бедните страни– дарители.

Същото се потвърждава и от анализа на реалните факти по света, в Европа и в нашата страна. По неофициални груби оценки България загуби около два милиона. души през последните 30-35 години, от които около 1,0-1,5 млн. високо- и средно-квалифицирани кадри. Също такива оценки подсказват, че щетитите ни от загуба на подготвени кадри през последните три десетилетия са около 100 млрд. лева. Ако добавим и останалите загуби от тоталното разрушаване на незащитената ни все още неконкурентна икономика с членството в Световната търговска организация (СТО), в ЕС и НАТО, ситуацията ни придобива още по-трагичен характер.

И ако връзките ни със СТО и ЕС предлагат както вреди, така и ползи, участието ни в НАТО поражда само щети: десетки убити и ранени войници и офицери, последващи психически заболявания на участниците в окупационните действия, стотици милиони долари разходи за издръжка на сумарно почти 20-хилядните ни окупационни контингенти през последните 30-35 години, на хиляди километри от България, „защитаващи“ уж националните ни интереси в Камбоджа, Ирак, Африкански, Арабски, Балкански и други страни.

НАТО не ни е защитавал и няма нужда да ни пази от никого, защото нямаме потенциални агресори. А ако ни се наложи, настоящите ни съюзници в НАТО вероятно ще ни помогнат толкова, колкото помогнаха на Гърция и Кипър при турското нахлуване в Кипър в 1974 г. Русия не е наш враг. Макар че с престараването ни като член на НАТО го правим такъв. Както и в миналото, тя е по-скоро единствената ни надежда при евентуална национална опасност, въпреки враждебното ни отношение към тях сега!

Загуби на генетичен потенциал

За изтичането на генетичен (детероден) потенциал, се говори и

пише далеч по-малко. И то главно през последните десетилетия. Повечето от напускащите ни специалисти, са млади хора. Част от тях започват работа в богатите страни, създават семейства, раждат, отглеждат и образоват децата си. Преобладаващата част от тези деца, след като порастнат не се завръщат у нас.

България и другите бедни страни биват лишавани от изключително ценен генетичен потенциал. От млади, динамични, предприемчиви хора, носители на свежи новости за ускорен прогрес. Намалява и броят на жените – потенциални бъдещи майки (виж таблица 5.).

Таблица 5. Населението на България – млн. души

Източник: НСИ: за 1985 г. – фактически; за 2020-2080 г. - прогноза.

През последните 30 години броят на жените в детеродна възраст у нас намалява с около един милион. Намаляването на потенциалните детеродни майки предопределя катастрофално намаление на новородените - от 182 хил. в 1950 г. до 56,5 хил. в 2022 г. Това е сигнал за бъдеща демографска катастрофа.

За почти 100 години (от 1985 до 2080 г.), се очаква общият брой на жените да намалее с 2,05 млн. души, от които около един милион в детеродна възраст. Това ще е катастрофа с детеродния ни потенциал. Ако не се вземат спешни мерки сривът на населението и на жените ще е още по-голям.

Рязкото намаление на жените в детеродна възраст се дължи на много причини. Една от главните е мащабната емиграция, особено между 1985 и 2023 г. – намаление с почти един милион жени. Стопяването на населението и на жените може и да се ускори. Това е още по-вероятно като се има предвид, че у нас вече има призиви да свикнем с намаляващото население на България. С други думи, да свикнем с предстоящото изчезване на България.

Методичното отнемане на милиони бъдещи майки от бедните страни, с техните детеродни способности, заедно с отнемането на мозъци в течение на десетилетия, формира демографското ограбване. То се изразява в методично създаване на икономически, професионални и други условия, които принуждават младите хора от бедните страни да търсят по-добри условия за живот, работа и професионално развитие, извън родината си.

Процесът на отнемане на тези млади хора от България и другите бедни страни е мащабен, методичен, безшумен, привидно доброволен, но неумолим и безалтернативен. Със същите крайни резултати, както би било грубото насилствено ограбване. Той дори се представя цинично като благодеяние, като предоставяне възможност на тези млади хора да реализират правото си на избор на място за живеене и работа.

Душевната трагедия на прокудените от родината млади хора не е нова за бедна България. От 150 години, а и преди това, тя е била принудена да изпраща своите чеда далеч от майчиното огнище или като яничари в турската държава. Тази национална трагедия е възпята и в народните песни. Една от тях е популярната

„Я кажи ми облаче ле бяло.

От где идеш, где си ми летяло.

Не видя ли бащини ми двори.

И не чу ли майка да говори.

Що ли прави мойто чедо мило.

С чужди хора, чужди хляб делило...“

Обективните изследователи се обединяват в заключението, че мащабната емиграция на млади жени облагодетелства богатите страни с милиони новородени деца. Измервано с пари, то възлиза ежегодно на стотици милиарди щатски долара в световен мащаб. Тези невидими на пръв поглед масови трансфери на човешки и интелектуален капитал от бедните към богатите страни, за които световните медии грижливо мълчат, превишават многократно официалните финансови трансфери от богатите към бедните страни, за които много се шуми. Трансферите се правят под формата на широко рекламираните официални държавни помощи, а също и с преводите на имигрантите към свои близки в родните им страни.

Така богатите експлоатират допълнително бедните, като се възползват от съществуващите в Европа и Америка и мащабно култивирани чрез медиите и образователните системи, обществени нагласи за правото на хората да избират мястото си на живеене и работа. Това дори се счита за съвременна, неподлежаща на оспорване, модерна евроатлантическа ценност. То затруднява допълнително правителствата на бедните страни да въвеждат, например икономически ограничения за емиграцията на свои млади хора, особено на специалисти с висше образование: лекари, инженери, агрономи, технолози, икономисти, финансисти, математици, физици, биолози, архитекти, програмисти, специалисти по информатика и т.н. А подготовката на специалисти във всяка от тези области изисква 15-20 -25 и повече години и огромни разходи.

Правителствата на западните страни се съобразяват с „правата на човека“ и с удоволствие приемат квалифицирани имигранти от бедните страни. Но бързо забравят за тези права и ограничават притока на ниско квалифицирани. И не го крият. И какво остава от правото на хората да избират местоживеенето си, на което ни поучават западните морализатори? Това право не подлежи на оспорване, когато квалифицирани специалисти от бедните страни отиват да работят и живеят в богатите държави. То обаче не им се признава, когато други човешки същества, без образование и висока квалификация, желаят да се преселят у тях. В основата на всичко е интересът, а не морализаторските норми.

Демографското ограбване на бедните страни ще придобива все по-голяма актуалност. Народите и правителствата на тези страни ще осъзнават все по-силно вредите, които то нанася на техните общества. Защото демографското ограбване се очертава като най-мощният, най-деструктивният, а и най-елегантният метод за експлоатация на бедните страни през следващите години и десетилетия.

Общото събрание на ООН прие преди 30-35 години специална декларация за свободното придвижване на хората от бедните към богатите страни. Съдейки по досегашния опит, то едва ли ще бъде осъществено. С изключение на най-квалифицираните. ООН обаче може да направи по-добра услуга на всички граждани на бедните страни, ако разработи и наложи за изпълнение система за масирано финансово, кадрово, технологично, управленско, институционално и всякакво друго подпомагане на страните от Африка, Азия, Латинска Америка и другите бедни региони, за ускореното им развитие.

През следващите десетилетия тези помощи трябва да възлизат поне на около един трилион щатски долара всяка година. С подобряване на качеството на живота в техните страни тези хора ще се стремят по-малко към масова емиграция в богатите региони на света.

Както посочих по-горе, приемайки имигрантите от по-бедните страни, богатите европейски страни ги лишават от най-младата и най-предприемчива част от населението, която може да бъде главен двигател за развитието на родните им страни. С това те ги обричат на още по-остра и трайна бедност, на обезлюдяване на цели региони, с всички произтичащи бъдещи проблеми. Така богатите увеличават своето богатство и изострят бедността на бедните.

Всичко изложено до тук за демографското ограбване на бедните европейски и други страни, важи и за България.

Още по-големи ресурси за спасяването на България от демографската катастрофа може да се намерят чрез предприемане на истинска борба на живот и смърт срещу престъпността и корупцията, обхванала българските политически и бизнес среди през последните 35 и повече години. Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на нашата държава със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България. Ние обаче не притежаваме такива управленски кадри.

През следващите 10-15 години могат да се върнат на България десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 30-40 и повече години. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън!

Зная че това ще бъде много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия и безразличие, плъзгаща се надолу към демографската катастрофа.

На младини бях чел една интересна книга „Заговорът на равнодушните” от полския автор Домбровски. В паметта ми се е запечатала една забележителна мисъл. Тя гласи: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!”

Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да спасим България. Ако продължаваме да спим и да се надяваме някакъв месия отново да ни спасява, ще изчезнем всички заедно с нашата България! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия, Добруджа и други подобни.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни категории.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако обществото ни се събуди навреме!