/Поглед.инфо/ Ръководителите на европейските предприятия повече са загрижени от екстериториалния принцип на действие на американското право, отколкото от протекционистките мерки на Доналд Тръмп, отбелязва икономическият наблюдател на Atlamtico Жан Марк Силвестър. Според журналиста малко хора вярват в сериозността на намеренията на Тръмп да възстанови американската промишленост. При това прилаганата от Вашингтон система на санкции, позволяваща да се забрани на всяка компания да има дейност във всяка страна, пряко заплашва европейския бизнес.
Ръководителите на европейските предприятия много повече са загрижени от екстериториалния принцип на действие на американското право, отколкото от протекционистките заплахи на Доналд Тръмп, отбелязва икономическият наблюдател на Atlantico Жан Марк Силвестър.
„Екстериториалният принцип позволява на Белия дом да забранява на когото си иска да се занимава с търговия където си иска“ - пояснява Силвестър. Днес това засяга Иран, което представлява сериозен проблем за всички европейци. По парадоксален начин към заплахата от протекционистки мерки се отнасят много по-прагматично – на първо място защото не вярват в нея, отбелязва журналистът.
„Да бъдем откровени, светът на бизнеса и за една секунда не може да си въобрази, че Доналд Тръмп е вярвал във връщането на националната промишленост“– - твърди авторът. Първо, защото свободният пазар стана потресаващ двигател на прогреса за развиващите се страни и позволи да се увеличи покупателната способност на населението на западните страни, които от този момент ще осигуряват търсенето на продукция с най-добри показатели на цените и качеството.
Второ, механизмите на стокооборота в съвременния свят станаха извънредно сложни. Така американският автомобил само на половина се състои от американски детайли. Европейският автомобил 40% се състои от американска електроника и 30% от резервни части азиатско производство.
Трето, да се възстановят 200 хил. работни места, изчезнали в следствие преноса на производството в други страни е просто невъзможно без риска да се нанесе сериозен ущърб на цялата световна промишленост, счита журналистът. Новото профилиране, образованието и повишаването мобилността на населението изглеждат по-евтини начини за решаването на проблема.
Освен това, съдейки по утвърдения от Европейския съюз списък от американски стоки, по отношение на които Брюксел има намерение да въведе ответни мита, в Европа не вярват особено в тези протекционистки мерки, предполага авторът. Този списък има, според журналиста, по-скоро „символично“ значение, тъй като изброените в него стоки нямат реално икономическо значение.
Митата ще засегнат например царевицата, фастъченото масло, бърбъна, пурите, цигарите и всички видове тютюни, дънките, мотоциклетите Harley Davidson, сенките за очи, игралните карти и други стоки, отличителният белег на които е в това, че се произвеждат на територията на САЩ. При това, както твърди Силвестър, главна мишена на европейците стана продукцията на „селскостопанските“ щати, жителите на които гласуваха на президентските избори през 2016 година за Тръмп.
Обаче истинска паника в света на бизнеса предизвиква системата от американски санкции, отбелязва Силвестър. Днес например, искайки да окаже натиск върху властите на Иран, Доналд Тръмп забранява на всякакви европейски предприятия да работят в тази страна под заплаха от сериозни глоби и забрана за работа в САЩ. Същата тактика се прилагаше от американското правителство и по отношение на Русия, но в този случай европейците успяха да изтъргуват за себе си немалко изключения.
Санкциите могат да бъдат наложени на всички плащания, извършени в американски долари. И тъй като единствената валута за международни финансови операции е долара, „животът и смъртта“ на всички предприятия, извършващи плащанията си в долари се намират в ръцете на американците, пояснява експертът.
Единственият начин за европейските предприятия да се защитят от тази заплаха е да се обърнат за помощ и гаранции към правителствата си, но последните могат много малко да им помогнат, нямайки възможност да предложат алтернатива, отбелязва журналистът. Остава да се надяват на това, че обединена Европа ще намери политическо и юридическо решение на този проблем, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова