/Поглед.инфо/ Докато в Русия се готвеха да посрещнат Деня на Победата, в Германия бяха сериозно загрижени от нещо съвсем различно – местните медии гадаеха как ще делят Русия след като Путин си тръгне и след новото обръщане. Основна трибуна за този „много актуален“ разговор, отчитайки скорошната инаугурация и бъдещите шест години на ръководството на страната, стана водещото германско издание Die Welt, което и разказа на своите германски читатели как в бедна и слаба Русия ще избухне Майдан и едва ли не на колене ще слуша какво ще ѝ каже „цивилизованият Запад“.
Първоначално журналистите от Die Welt провеждат екскурзия по нашата история. „Крахът на Съветския съюз през 1991 г. и последвалият след това опит за европеизация на новата Руска федерация станаха неочаквани за Запада. Във Вашингтон, Брюксел и Бон не се бяха разработвали никакви проекти и планове за създаването на прозападна и демократична Русия и когато перестройката на Горбачов в края на 80-те години започна отчетливо да напомня на революция. В резултат Западът не се държа по отношение на нова Русия при Борис Елцин неуважително, както това твърдят редица историци-профани… Разбира се, предприемани бяха и многочислени отделни крачки в правилната посока както например приемането на Русия в Съвета на Европа, превръщането на Голямата седмица и в Голяма осморка и създаването на Съвета НАТО-Русия. Но, за разлика от новата Федерална република през 50-те години, за новата Русия федерация от 90-те години не бе разработена никаква ясна стратегическа представа, нито насочени на далеч крачки по включването на постимперската държава в съдружието на западните държави. По-сериозните в концептуално отношение проекти на Запада, такива като, например, така наречените четири пространства между ЕС и Русия от 2003 г. (икономиката, свободата, сигурността и правосъдието) или германско-руското партньорство по модернизацията от 2008 г., бяха разработени тогава, когато вече започваше да укрепва системата на Путин. Така тези сами по себе си похвални инициативи закъсняха“, съобщава германската медия.
Разсмях се, разбира се, когато стана дума за историците-профани. Особено предвид количеството на още живите свидетели на това как се държи тогава с нас Западът. А за това, че не са очаквали и не са имали план – тук господата немци ис измислят сериозно. Унищожението на съветската икономика, отбранителния потенциал, Сорос в образованието и културата това е само повърхностен обзор на тези осъществени планове. Планове имаше и те не бяха по-лоши отколкото по отношение на Украйна, просто въстанието през октомври 1993 г. ги застави сериозно да ги коригират, за да се случи „завръщане на кървавото минало“, както писаха тогава нашите медии. Що се отнася до „правилните инициативи“, то те не закъсняха, просто германският журналист забравя, че преди Путин Русия е разглеждана като страна от Третия свят, която всеки момент ще се разпадне. И едва когато разбират, че няма да се стигне до разпад и африканизация, едва тогава решиха да отстъпят.
Но да се върнем към тяхната версия, където те обясняват, защо ние, жалките, трябва да припълзим към тях в ЕС: „Путин създаде през 1999 г. своеобразен корпоративно-клептократичен ред в Русия. Този псевдодемократически режим, както и съветската система на демократичните съвети, е недълговечен и обречен на провал. Въпрос на време е кога ще рухне системата на Путин. В крайна сметка бъдещето на Русия може да бъде осигурено единствено с постепенна интеграция в западните структури на икономиката и сигурността. За Москва не съществува никаква азиатска алтернатива на европейския интеграционен проект (ако не се отчита неравния алианс с Китай или крехката диктаторска ос). Русия е твърде слаба, за да формира самостоятелен полюс в многополюсния свят. Както и клептокрацията на Путин и неговия Евразийски икономически съюз е временно образование. Русия е част от Европа, а не от митологична Евразия. Западът трябва отрано да се готви за ново падане на режима в Русия и ново, трето прозападно обръщане на Москва след февруари 1917 г. и август 1991 г. В близките години, вероятно, ще се наблюдава, както бе след огромното напрежение в началото на 80-те години, опасно влошаване на отношенията между Запада и Москва. Но завръщането на така наречените руски европейци, както ги нарича историкът от Айхщет Леонид Лукс, тоест на прозападните интелектуалци, на ръководните постове в Москва, в крайна сметка е неизбежно. Този път Западът трябва да има не просто детайлно разработен план за действие в случай на нов опит за европеизация на Русия. Той още сега може да способства предварителните публикациите на плана за интеграция“, продължава Die Welt.
Ето така, приятели, без наше знание ни ожениха – Русия не представлява никаква сила, или пък е слаба и нищожна на фона на хиперстрана като Германия, която вярно козирува пред Вашингтон, но нали това са такива дреболии като суверенитета. На кого му е интересен той. Няма никаква Евразия, Китай го има, но той не влиза в сметките, а руснаците всеки момент ще клекнат. Това не ви ли напомня на руските анализатори, които вече четири години обещават нещо подобно в Украйна. Или на украинците, които толкова време четат приказки за разпадането на Русия, което ще стане утре. Наистина, разлика има, тук не просто се предлага да се почака, а в открит текст се иска подготовката на конкретен план за нов преврат, за да се възкачат своите си „руски европейци“, като Ксения Собчак и Алфред Кох на ръководни места. Освен това ни се предлага да преминем строго по пътя на Украйна.
„Още днес съществува практически образец на предложението, което Западът може да направи на постимперска Русия: политиката на асоциацията и интеграция на Брюксел по отношение на постсъветските държави от „Източното партньорство на ЕС“.
Конкретно това означава, че Западът, както вече бе с Украйна или с Грузия, ще предложи на Русия план за действие по либерализацията на визовия режим в рамките на Шенген и задълбочаването на зоната за световна търговия с ЕС, а също така постепенното влизане в НАТО.
Така Западът не просто ще възстанови форматите на сътрудничество с Москва, съществуващи до 2014 г., тоест срещите на високо равнище на Голямата осмица, срещите на високо равнище ЕС-Русия, преговорите за членство в ОЕСР, партньорството с НАТО в интерес на мира и така нататък. След осъществяването на детайлната подготвителна програма (план за действие по облекчени визов режим) Брюксел ще даде на руснаците възможност свободно да посещават Европа. Като пример за създаването на обща зона за свободна търговия между Ванкувър и Владивосток може да служат споразуменията за асоциация към ЕС с република Молдова, Украйна и Грузия. В крайна сметка и НАТО може да предложи на Русия нещо подобно на обещанията за членството в организацията на Украйна и Грузия от 2008 г., а също и съвместно осъществяване на така наричания План за действие по членство. Подобни предложения може да се отправят и към поддържащите тесни връзки с Москва Беларус и Армения“, разказват в германската медия.
Авторът е явно много далеч от реалния живот, ако смята, че след всичко това руснаците трябва незабавно да свалят Путин и да бягат към безвизието. Да се нарича Украйна пример за подражание е нещо много смело. Ако ни предлагат да раздребним страната на олигархати, да устроим гражданска война, да доубием собствената си икономика и да станем лидери по измиране на населението, да бием своите ветерани и да плюем по собствените си предци заради обещанието някога може би, но не и днес, да търгуваме с ЕС като с равни и да влезем в НАТО, тоест път на Запад, то тогава не. Благодарим, но ние сами, тихичко ще си останем в несъществуваща Евразия, но подобно щастие не ни е нужно. Вие сами преминете през това и след това разказвайте.
И между другото, публикацията продължава и Остап явно се развихря. „Смисълът на тази публикация с толкова обширно предложение се състои в това, че да покаже на руснаците, че за тяхната страна съществува живот и след Путин, без империя и в състава на Европа. В замяна на отказа на Русия от различни външнополитически авантюри, извеждането на руските войски от Молдова, от Грузия и Украйна с отчет на пълното възстановяване на териториалната цялост и суверенитета на тези три страни, Руската федерация би станала част от Запада в икономическо отношение, както и по въпросите на политиката на сигурност. Защото Русия тогава би станала сама част от зоната за свободна търговия с ЕС и НАТО, то официалните оправдания на Москва заради притеглянето на Украйна биха отпаднали. Няма да има повече оправдания за руските анексии, окупации и експанзии в постсъветското пространство, защото тези страни биха станали част от това пространство в областта на икономиката и политиката за сигурност, към която ще принадлежи и самата Русия.
Публикувайки подобен детайлен план по сътрудничество, асоциация и интеграция за постимперската руска национална държава, Западът би бил не просто по-добре подготвен за новия опит за демократизация на Русия, отколкото през 1917 и 1991 г. Европейските дипломати, западните политици, руските демократи, политическите експерти и активистите от гражданското общество биха получили още днес важен инструмент за аргументация в своите средства за масова информация. Разбира се, самите руснаци трябва да разберат, че този път за развитие и сбогуване с империята за страната им е нещо желателно. Дните на Путин и на неговата крехка политическа система при всеки случай са преброени. Тогава, най-накрая ще настане време за ново обръщане в Русия и тежките грешки от 90-те години не трябва да се повтарят“, обобщава Die Welt.
Тоест, освен поканата да преминем по пътя на Украйна ни предлагат да предадем Асад, да върнем Крим и да предадем Донбас, да удовлетворим всички претенции на Украйна (което е принципно невъзможно, нали за майданните власти Русия е длъжник от времената на татаро-монголите), да изведе миротворците от Приднестровието, Абхазия, Осетия и да провокира по този начин ново клане на живущите там граждани на Русия, е след това да чуе нещо като Клинтъновото „опа“, когато стане ясно, че в Русия вместо „демокрация“ е настъпил пълен разпад. Би ни се желае да вярваме, че върховната власт в Русия осъзнава, че това е път наникъде. И не само, че осъзнава това, но е и в състояние да контролира „несъзнателните“ членове на правителството и прочее олигархическа публика, наричаща се политически елит.
Превод: Погед.инфо