/Поглед.инфо/ Днешната тема на публикациятаза българските агенти на царското разузнаване в Съветския съюз е почти недокосвана. Немалко се изписа през годините за трите хиляди политически емигранти в Съветския съюз, от които 1050 са били разследвани през 30-те години на миналия век. Половината от тях, около 500, оцеляват и са освободени и реабилитирани. Георги Димитров гарантира за тях и в немалко случаи успява да ги спаси. Но има един голям въпрос, който не се задава и на който не се отговаря - имало ли е наистина сред тях и агенти на българските тайни служби, които чрез новоткритото посолство на царство България в Съветския съюз са се свързвали със своите началства и са им изпращали докладите си. Днес категорично отговаряме - да, имало е такива! Предлагаме ви частичка от първия доклад на български агент в Москва, посветен и на дейността на Коминтерна в България. Има догадки за името му, но категоричен отговор кой е той няма.

Има нещо обаче, което е очебийно - този агент е изключително добре информиран, което подсказва, че той никак не е случаен човек, а е от първите дейци на Коминтерна. И още нещо прави впечатление - високият стил и език, с който е написан неговият доклад, както и личащата му отвсякъде омраза към Съветския съюз. Съвсем ясни са от доклада му и неговите политически пристрастия, в които дори не се споменава, че създаването и дейността на Коминтерна се дължи преди всичко на опасенията от нова инвазия срещу СССР, която само след 6 години се случва.

Автор и съставител на сборника с документи, в който е включен и този за българската агентура в Москва, е проф. Ангел Веков (1929 - 2007), който, според мен, премълчава името му. Той издирва в съветските архиви немалко значими документи от онова трудно и жестоко време, в което хиляди българи се включват всеотдайно в изграждането на социализма в Съветския съюз.

Предлагаме ви част и от друг един прелюбопитен документ за живота и подозренията на българската емиграция в Москва по онова време, който изнася проф Веков.

Надникваме и в спомените на Павел Писарев (1934 - 2022), който е сред най-ярките фигури в изграждането на българската култура у наси очевидно е доста добре информиран, дори само заради това, че неговата съпруга Цвета Коларова е внучка на Васил Коларов. Той изнася стряскащите думи на Сталин към Георги Димитров:

“Най-големите шпиони са при вас в Коминтерна”.

И още нещо крайно интересно е записал Павел Писарев: “Вярно е, че е имало всред емиграцията и хора на българските служби, на Гешев, защото пуснатите парашутисти по време на войната в България в някои случаи били чакани със засади от полиция и жандармерия. Откъде българските служби са знаели в коя нощ, в кой район, къде ще кацнат парашутистите, ако не е имало предатели да съобщят чрез българската легация в Москва, в която е имало и хора на Гешев? Това ми е разказвал Лъчезар Аврамов.”

А ако това е вярно, то означава, че в големите чистки през 30-те години български агенти в Москва са оцелели и те наистина са били на много високо ниво.

“Сталин и българският комунизъм”, Из секретните руски и български архиви, съставител проф. Ангел Веков, издателство “Дамян Яков”, 2002 г.

Организация на III комунистически интернационал

“Работата на Коминтерна в България” - така е озаглавено първото донесение от Москва до българското разузнаване от неговия агент в Коминтерна. То носи датата 1 ноември 1935 г. Това е една година след възстановянето на дипломатическите отношения между СССР и България. [Причина] за това закъсняло признаване на СССР е бил страхът от болшевизма. Под закрилата на дипломатическия имунитет в България пристигат и тайните служби на КГБ. Създават се благоприятни условия за работа и на Коминтерна. Българското разузнаване преустройва своята работа срещу един непознат дотогава за него враг. Коминтернът се готви за своята инвазия и в България. На българската полиция й е нужен агент, който да познава добре структурите на Коминтерна, неговите близки и далечни планове спрямо България. Коминтерът с основание тогава се е считал за второто министерство на външните работи. Или както го нарича един дипломат, това е “министерство на съветското правителство за провеждане на световната революция”.

В своя първи доклад полицейският агент изпраща подробна справка за самата структура и организация на Коминтерна, за неговите центрове, за мрежата от агенти по Европа, за каналите на неговите връзки, за формите и методите на работа.

От документите, които вече са разсекретени, се вижда, че българските тайни служби разполагат с богата информация както за самата организация, така и за дейността на неговите агенти в България. Тук ние се спираме само на първия доклад, който очертава основните направления, по които трябва да работи българската полиция.

[Проф. Ангел Веков]

Из “Агентурно донесение до шефа на МВР в София. Таен информатор докладва за структурата на Коминтерна и неговите задачи в България”

Москва, 1 ноември, 1934 г.

Работата на Коминтерна в България

Коминтернът (с център в Москва) е международна революционнна организация, обединяваща под ръководството и фактическото управление на руската комунистическа партия и на съветското правителство комунистическите партии по целия свят, която си поставя за цел провеждането на социална революция чрез насилствен преврат и установяване на световна диктатура на пролетариата.

Коминтернът продължава да действа като само променя в съответствие с обстановката в света или в дадена страна методите на работата си. Напомняме това, тъй като често, виждайки явните прояви на уж мирната политика на СССР (на Литвинов), забравят за съществуването на другото министерство на външните работи на СССР (на Коминтерна на другарите Мануилски и Георги Димитров). Един от най-добрите познавачи на СССР г-н Клайн определя Коминтерна като “министерство на съветското правителство за провеждане на световна революция”.

Всеки, който се бори с комунизма или се интересува от него, трябва добре да познава схемата на работа на Коминтерна и по-често да се обръща към нея във всеки случай, когато в неговото отечество започнат да се учредяват различни организации с “антифашистки или антиимпериалистически” характер и с учреждения, основани уж за културни връзки със СССР. Тогава се оказва, че много явления сякаш от чисто местен характер в действителност имат “московски произход”.

Работата на Коминтерна […] протича по следните линии:

а/ действия чрез комунистическите партии;

б/ чрез използване на т.нар. помощни интернационали, в които постъпват хора, които често не знаят, че служат на идеите на компартиите и на световната революция.

  1. Тактика на единния фронт

Общо взето тактиката на Коминтерна може да се раздели на три периода:

Първи, от основането му до 1924 г. - “залагане на световната революция”, период на мечтания за непосредствено осъществяване на световна революция.

Втори, от 1924 г. до 1930 г. - време на систематичното и упорито създаване на комунистически кадри, националистическите тенденции, пробуждащи се в почти всички държави, борбата с комунизма и прекратяване на нарастването на числеността на кадрите на компартиите показаха необходимостта от нов метод на работа на Коминтерна - метода на единния фронт, или на привличането към борбата на широките маси.

Трети, от 1930 г. до ден днешен - метод на единния фронт, или борба на масите. Икономическата криза създава маса от недоволни сред всички класи. Тази маса и социалистите (от II интернационал), които се страхуват от фашизма, се използват от Коминтерна в помощните организации, ръководени по най-различни пътища и начини от агенти на Коминтерна.

[...]

  1. Работата на Коминтерна в България

Работата се води по следните линии:

  1. БКП и Комсомола.

  2. Помощните интернационали.

  3. Специалните центрове за болшевизация на Балканите.

  1. По линия на БКП и Комсомола:

а/ засилване на нелегалната работа. Примери - конспирациите в Плевен, Хасково, Сливен и др. места.

б/ проникване в армията. Пример - пловдивската конспирация.

Проникване в училищата.

Проникването в училищата също върви по строг план на Коминтерна, който предвижда:

а/ използване на училищата, като се започне с началното, чрез използване на учителите и създаване на комядра.

б/ създаване на кадри от учители - комунисти и симпатизанти. Учителските институти (особено в Шумен) поддържат сред учащите се голям процент комунисти. Задачата е постепенното завладяване на училищата. Задачите са планомерни и дългосрочни.

в/ използване на учащата се младеж за обслужване на компартията. Пример - сбирките на връх Богдан, на Витоша, около с. Драгалевци и др.

г/ пропаганда и връзка се поддържа чрез нелегални вестници и листовки. Пример - разкриването на нелегални типографии.

д/ изпращане в СССР на членове на компартията на курсове на Коминтерна. ИККИ предлага на компартиите да изпращат свои хора в СССР за обучение на курсове за пропагандисти, като смята, че такива хора, които познават местните условия в страната и които имат нелегален стаж, ще бъдат ценни. През 1934 г. в изпълнение на тази директива от България бяха изпратени няколко групи от свои хора на 9 лодки. От тях две са задържани.

Използване на “революционни ефекти”. Коминтернът смята за такива писането на лозунги по стените и излизането на улиците. Коминтернът препоръчва уличните прояви под формата на трибуни даже при пълната обреченост на неуспех, само да се покаже, че компартията “не е умряла”.

  1. Помощни интернационали на широките маси.

а/ ВОКС вече е основано под формата на Българо-съветско общество. ВОКС по един или друг начин ще намери начин да се свърже[...] или вече е намерило. В състава на ръководството влизат: проф. Н. Долапчиев, председател, А. Йолков и Хр. Братанов, зам.-председатели; членове: д-р Ат. Попов, Мара Табакова, Дим. Янакиев, С. Игнатиевски, Др. Поповски, Вл. Поляков и Г. Желязков.

Г. Желязков беше миналата година в СССР. Голям поклонник на съветските постижения.

Към Българо-съветското общество е организирано подобно академично дружество (Академична секция към Българо-съветското общество). Управа: Ст. Ризов, подпредседател; Русен Семерджиев, заместник председател; Руско Смилов, секретар. Рев. Комис.: Тодор Забунов, Л. Вучков, Захари Нейчев, О. Карастоянов и Веса Семерджиева. Задачи на секцията - укрепване на връзките на България и СССР и взаимно културно сътрудничество.

б/ Българо-съветска търговска камара. Тя върви по линията на Торгпредставителството, т.е. бидейки чисто местна, тя представлява прикритие за работата на агентурата на Коминтерна. Ръководството на камарата: Коста Тодоров, председател; Никола Ив. Василев и Дмитрий А. Иванов, зам.-председатели; Вас. Николов Стоименов, Антон Дилов и Петър Таушанов.

Вас. Парушев - българин дошъл от СССР. П. Таушанов - по-рано пътувал до Одеса, уж по търговия. Продавал икони и скъпи предмети. Преди се е опитвал да агитира в руска среда в полза на СССР. Работи с Шамисо (Шамисо досега бе неофициален съветски търговски представител, изпълняващ едновременно и поръчения по линия на Коминтерна).

Вече е очевидно, че Коминтернът има свои хора в Българо-съветското общество и в Българо-съветската камара. (Адресът на Българо-съветското дружество е ул. “15 ноември” № 2. Предвижда се откриване на клонове в провинцията. “Интурист” - София, ул. “Мария Луиза” №...)

Целта на тези организации (от гледна точка на Коминтерна) е да създават в България настроения, благоприятни за СССР, чрез реклама на съветските постижения и хубавия живот в СССР (една от задачите на единния фронт). Освен това “Интурист” ще изпълнява непосредствените задачи на Коминтерна и осъществява връзка между местната комработа и Москва с помощта на свои хора до там и обратно по други начини. Не трябва да се забравя, че всички служители на “Интурист” са тайни сътрудници (сексоти) на ГПУ (сега Нарком на вътрешните работи).

  1. Вътрешен фронт на пресата в полза на СССР. Използване на периодичния печат става по три начина:

а/Използване на т. нар. илюстровани научни списания като “Научна трибуна” и др. В тях заедно с научните материали се пробутват и данни за постиженията в строителството на СССР.

б/ Използване на периодиката, близка по дух на комунистите, за умишлено запознаване с материали за постиженията на СССР. Такива са органите “Камбана” и “Ново време”. [публикувани материали] от Англия за СССР, а всъщност те се пишат в София.

б/ Пробутване в буржоазната периодика на благоприятни бележки и статийки за живота в СССР.

Тази дейност ще се развие с пълна сила тогава, когато “Интурист” започне да организира екскурзии за индивидуални лица в СССР, които ще виждат там само това, което им поднася агентурата на “Интурист”. Добре приетите заради рекламата туристи ще дават храна на пресата за възхваляване на СССР. По такъв начин ВОКС ще изпълнява главната си задача - създаване на настроения, благоприятни за СССР, осъществявайки тактиката на единния фронт.

  1. Външен фронт - пресата против сегашния строй в България.

Коминтернът се старае да използва за атака срещу сегашния режим в България печата на руски и френски език. Имам предвид ръководните органи, но разбира се, крайно левият печат във всяка страна използва тези материали, за да покаже “ужасите” на сегашния строй в България в своите страни. Ще спомена само най-ярките статии, насочени срещу сегашния режим в България от септември и октомври т.г. Те се отличават с лъжливостта си, изопачаването на фактите и представянето на сегашна България като “ад на адовете” - израз на Анри Барбюс.

а/ “Кореспонданс ентернасионал - “Нарастващата криза и дивия терор в България. Противодействието на масите.”;

“Увеличаване на терора в България” - статия от Димитър Влахов;

“Военнофашисткият преврат в България”;

“Призивът на Георги Димитров към 150-те български войници, заплашени със смъртно наказание - отнася се за пловдивския процес;

“България - ад на адовете” - статия от Анри Барбюс[…]

ЦДА, ф. 3Б, оп. 1, а.е. 396, л. 823. Оригинал, машинопис, на руски език

№5.1 Отчет на ръководството на българската политемиграция

Да се вземат мерки Т.[одор] Луканов да не присъства на партийните събрания, необходима е повече бдителност и чистка

Москва, 23 март 1935 г.

Т. Луканов присъства на събранието за икономическите мероприятия на фашисткото правителство.

  1. Луканов дойде, защото е получил писмо покана. Такива покани той е получавал и по-рано, но не е идвал. Подбрал е момента точно сега да започне посещенията на нашите събрания.

  2. Писмата покани са писани по подготвени от по-рано списъци.

  3. Списъците е изготвил секретарят на българската секция на клуба Иван Делчев. Те не са проверени нито от председателя на клуба др. Петров, нито от секретаря на емигрантската комисия Росен, нито от емигрантската комисия.

  4. Разпределението по групи е извършено пак от Делчев. Яръмов като секретар на интернационалния клуб и член на управлението на клуба ги е прегледал повърхностно, отстранил е някои лица, но на Луканов не е обърнал никакво внимание.

  5. Когато се провеждат събранията ни, няма никаква проверка кой идва на тяхи кой влиза и излиза.[…]

  1. Никой не е направил никакво предложение против посещението на Л.

  2. Яръмов казва, че е имал много работа и само от време на време е идвал да види какво става на събранието. Казва, че се е объркал и не съумял да набере смелост да направи предложение срещу Л.[…]

По моему явяването на Л. на нашите събрания показва, че опортюнистите се опитват не да се реабилитират (мисля, че и на тях им е ясно, че това е невъзможно), а да оживят борбата си против партията и да задържат и затруднят стабилизирането и скорошното й излизане от кризата. Лукановци и пр., както се вижда, са в течение на работите и са решили да направят всичко, за да попречат на основната задача на партията - да събере силите си и да се подготви за нови борби. Затова и пускат слухове, че Васил [Коларов] и Георги [Димитров] са за реабилитирането, а Петър [Искров]е против”.

Срещу тези опити трябва да се реагира с всички сили. Трябва да се направи всичко, за да се очистим веднъж завинаги от лукановци, които представляват гнездо, в което се люпят врагове на партията.

Най-добре е с тази група, както и с групата, която е в единен фронт с тях - левацката група на Златаренци, да се заеме сериозно ЗБ или отдел “Кадри” и в скоро време да се направи всичко за разобличаването и унищожението им.[…]

В момент, когато навсякъде се говори за бдителност, нашите събрания не се контролират, никой не проверява кой идва и кой излиза, никой не проверява списъците на клуба, никой не се е замислял над въпроса за проверката на хората. И това става в един момент, когато е известно на комисията и управлението на клуба, че в нашите среди сега работи много усърдно българската легация чрез свои агенти, които намират свои сътрудници именно в нашата емигрантска среда.

  1. Необходимо е да се предприеме чистка сред емиграцията.

  2. За подозренията спрямо Иван Делчев е било известно на някои ръководители на емиграцията, например на Росен, но той вместо да вземе мерки, го огражда с доверието си.

  3. По отношение на всичките лица, които са проявили небдителност, към членовете на управлението на клуба, към емигрантската комисия, трябва ЗБ да се отнесе с всичката сериозност и да им напомни, че втори път такава небдителност ще бъде последвана от строго наказание[…]

Павел Писарев, “Подир изгубеното време”, спомени, изд. “Жанет”, 2011 г.

Из глава “Вестникът”:

[…] От 3000 емигранти, заедно с жените и децата, 1050 били репресирани. Около 500, половината от репресираните, се отървали живи, издържали на лагерите или били освободени. Ежов се хвалел: “Пръснах българите като пилци”. Георги Димитров пише писма до Сталин, Молотов, Маленков, Берия, до главния прокурор: “Ако Попов е чужд, немски агент, то тогава аз съм подпалил Райхстага”. Коларов отговаря на Меркулов: “Ако арестуваните от вас българи са разбойници, както вие твърдите, то тогава ние с Димитров сме техни атамани”. ВКП (б) прави презаписване на всички чужденци, членове на партията, иска от националните ръководства на партиите, членки на Коминтерна, характеристики за техните членове, като после превръща някои от тях в съдебни обвинения. Коминтернът няма нито съдебни тройки, нито концлагери, нито НКВД. Димитров и Коларов, както и Толиати и Пик, и други носят известна партийна отговорност за произволите в СССР, но не са в никакъв случай техни инициатори. Главната вина, съдебна и политическа, е съветска.

Чел съм характеристиките на българските политемигранти, даде ми ги историкът Белоусов. През 1935-а Сталин нарежда да се прегледа личният състав на всички чужденци - емигранти в СССР. “Най-големите шпиони са при вас в Коминтерна”, казал той на Георги Димитров. Всяка партия излъчила комисия, българската е в състав Васил Коларов - председател, и членове Антон Недялков, Фердинанд Козовски, Щерю Атанасов, Христо Кокумявков и Трайчо Костов. Те разполагат с характеристики на всички свои хора от предприятията, където работят, емигрантите са съветски граждани, повече от тях са членове на ВКП (б), много са с руски имена, една трета живеят в провинцията. Характеристиките, подписани от българската комисия, са от по 10-15 реда, за всекиго пише кога е бил приет в българската партия, напускал ли я е, каква партийна дейност е развил в България, кога и как е дошъл в емиграция. Тези характеристики са изпратени на Георги Димитров, а той ги е препратил в ЦК на ВКП (б). Те имат политичести характер и в никакъв случай не са основание за съдебно решение. Някои от българските емигранти, работили в НКВД, напр. Христо Кукумявков - Кукуто и Иван Генчев, клеветили сънародниците си. Вярно е, че е имало всред емиграцията и хора на българските служби, на Гешев, защото пуснатите парашутисти по време на войната в България в някои случаи били чакани със засади от полиция и жандармерия. Откъде българските служби са знаели в коя нощ, в кой район, къде ще кацнат парашутистите, ако не е имало предатели да съобщят чрез българската легация в Москва, в която е имало и хора на Гешев. Това ми е разказвал Лъчезар Аврамов, който е хвърлен с парашут на 16-17 години, заедно с баща си Аврам Стоянов[…]

Върналите се след Девети в България мълчаха и с редки изключения не оставиха писмени спомени.[…]

По-късно на кинофестивала в Москва и на седмиците на българските филми заблязах една достолепна дама да посещава всеки път нашия филм, а и да идва на приемите в българското посолство. Заинтересувах се коя е тя и посланикът Дичо Атанасов ми обясни, че това е Поля Зеленова, сътрудничка на Георги Димитров и отговаряща за българската емиграция в ЦК на ВКП (б) преди войната и след нея. Работила и в радиостанция “Христо Ботев по време на войната. Тя говореше добре български език. Опитах се да я заговоря за нашата емиграция преди войната и за съдбата на Трайчо Костов, но тя ме пресече остро с думите “вам не надо лезить туда”, което съпругата ми преведе - “не си пъхай гагата там”. И после Цвети додаде: “Не си наблюдателен, не видя ли, тя носи брилянти и злато за хиляди долари, тя може да е пенсионерка сега, но е от генерал нагоре, щом е отговаряла за Георги Димитров и за дядо ми”. Поля Зеленова харесваше нашите разчупени, модерни филми, филмите на Христо Христов и на Бинка Желязкова, вървеше след прожекциите в кино “Россия” подир руснаците, членове на международното жури, и им каканижеше в наша полза - награда, та награда. Обичаше българите, или си изкупуваше греховете спрямо тях.”

* Черно на бяло