/Поглед.инфо/ Информацията, че партията на Сара Вагенкнехт, „Алианс на Сара Вагенкнехт”, е влязла в правителството на Тюрингия в Германия и то заедно с ХДС и ГСДП поставя въпрос как така се обединяват в управлението партии, макар и на регионално ниво, които принципно имат сериозни разминавания в политиките и стратегиите си за развитие на държавата. Сара още след напускането си на Левицата в Германия през 2023г и основаването на своята партия „Алианс на Сара Вагенкнехт”, 2024г, бе заявила, че „трябва да се направи нещо, защото няма да разпознаем собствената си държава след 10 години”. Звучи почти като казаното от френския президент Макрон тези дни, че „ЕС може да умре, ако не стане конкурентен на САЩ и Китай, а не само да свърхрегулира и ако не започне да инвестира”. Да, моментът наистина е много важен. Старият модел определено не върши работа. Казва го онзи Макрон, който обърна земя и небе да не допусне спечелилата избори крайно дясна, както я наричат, партия във Франция да управлява. А сега разследват Льо Пен, силният уж в сянка лидер на тази партия, за някакви стари „нарушения”, за да не се яви победител в изборите за президент.
Същото като в Австрия, където през септември „Партия на свободата” с лидер Кикл спечели парламентарните избори, но няма да може да управлява. Чрез австрийския президент Александър Ван дер Белен, от зелените, бяха използвани тактики, които да обезсилят „Партия на свободата”, да я изолират, а на Кикл да не се позволи да бъде канцлер. Мотивът бе „другите партии не искат коалиция с тази крайно дясна партия”. Да, ама „Партия на свободата” спечели провинциалните избори в Западна Австрия и сега ще управлява във Форарлберг в коалиция с дясноконсервативната Народна партия на настоящия канцлер Нехамер. Значи на национално ниво във федерално правителство не може, но в правителствата на провинциите след местните избори – може. Е, утехата за Партия на свободата е, че все пак успя да се пребори за председателското място в парламента и сега там начело е Валтер Розенкранц. След избирането му реакциите се изостриха. Особено след като Розенкранц покани Виктор Орбан, в момента председателстващ ЕС, в Австрия като гост на австрийския парламент. Виктор Орбан подписа и споразумение с „Партия на свободата”, а това бе посрещнато на нож от медиите в страната на Моцарт и от останалите партии. Независимо, че Унгария е на сърцето на австрийците още от времето на империята, Австро-Унгария, а много унгарци работят не като обслужващ персонал в Австрия. Впрочем също и германци. А това поставя друг въпрос-какво всъщност става днес в Германия?
Германия определено е в криза, а при криза се правят големи коалиции. Обикновено между ХДС/ХСС и социалдемократи, ГСДП. Тройната коалиция на канцлера Шолц, ГСДП, зелени и либералите от Свободните демократи се разпадна и на 23 февруари се очаква Мерц, лидер на ХДС да стане десетия канцлер след извънредни избори. Рядко срещано явление в германския политически живот. Преди това обаче на 23 декември ще има вот в Бундестага, но медиите в Германия са убедени, че дните на Шолц като канцлер са преброени. Отстраняването на финансовия министър, Кристиян Линднер, от Свободните демократи в правителството разплете кошницата на коалицията, известна като коалиция на светофара и повлече крак за поредица оставки на министри от Свободните демократи. Правителствата криза стана факт след учудващите противоречия между Шолц и Линднер. Едно от тях бе за бюджета на Германия за 2025г, но новият финансов министър в Берлин, Йорг Кукис, вече заяви, че „не е реалистично да се очаква приемането на бюджет за 2025г преди предсрочните избори”. Германия ще започне 2025г с временен минимален бюджет. Познато явление в София. Но в Германия дебатите са за необходимостта да се харчат повече пари за отбрана, за подобряване отношенията с Франция, за контрол върху миграцията, за привеждането на енергийните ресурси на приемливи цени, а всичко това на фона на променените условия в геополитиката. В Берлин смятат, че авторитарните режими по света се увеличават, а либералите отстъпват и то при неясни икономически отношения със САЩ. Германците очакват ХДС да спечели изборите през февруари и да се справи с кризата в автомобилната промишленост, двигател на германската икономика, която продължава да държи на двигателите с вътрешно горене. Но ще се откаже ли ХДС от дълговата спирачка, заложена в конституцията, която тя е поддържала години? И така да се отвори път за нов дълг за инвестиции в инфраструктура и за общините, а не за социални програми. Германците недоволстват и заради увеличените разходи за мигрантите. Настояват за контрол върху мигрантските потоци. Предвижданията за нов дълг се конкретизират само за определени инвестиции, а не за социални нужди на, например, украинските бежанци. Те вече са обект на недолюбване от редовите германци. И недоволството от управлението на Шолц е явно, независимо, че голяма част от партията му, ГСДП, стои все още зад него. Но сигурно ще се наложи да го сменят с популярния напоследък министър на отбраната Писториус, който има добри контакти с Мерц, ХДС, и така може да се поставят основите на коалиция след изборите на 23 февруари. Писториус подкрепя „до последно Украйна”, държи на увеличаването на инвестициите в отбраната, въпреки съпротивата на избирателите на ГСДП. Всъщност разликата между ХДС и ГСДП, най-общо казано, е по отношение на разходите за отбрана, въпросите за мира, войната и подкрепата за Украйна. Шолц до момента успява да отстоява решението да не се предоставят далекобойни ракети на Киев за обстрел на руска територия. Нещо, за което Писториус и Мерц настояват. Но като цяло промяна във външната политика на Германия не се очаква. Берлин се е примирил, че вече няма да може да лидира всичко в ЕС, докато е в криза. Особено след победата на Тръмп на президентските избори в САЩ. Знае и че в ЕС всички ще се стремят към развитие на добри отношения с Тръмп. И това при положение, че опозиционните крайно десни партии в Германия като „Алтернатива за Германия”, АГ, печелят избори в Тюрингия или са на второ място в Саксония и Брандебург. След забележителна победа на европейските избори. А „Алианс на Сара Вагенкнехт” печели с двуцифрени числа място в регионалните избори и на национално ниво. За разлика от АГ, тя подкрепя конституционната демокрация и отхвърля оттеглянето от ЕС и НАТО. Така се явява и като подходяща и по-безопасна за ХДС на Мерц. Самата Сара казва, че „Путин е прав по своему”, но се дразни, когато я наричат путинист. Тя осъжда операцията на Русия в Украйна, но настоява за мирни преговори и намаляване помощта за Киев. Казва, че „нямам доверие на Путин, но трябва да се търси компромис”. Всъщност се носи на вълните на антимигрантските реакции и се възползва от т.н. „примитивен антиамериканизъм”. Поне така пишат медиите в Германия. Но те така подкрепяха и Камала Харис в кампанията за президент на САЩ.
Същото, което правеха и медиите в Австрия. След изборите през септември там все още няма редовно правителство. Водят се проточвани преговори между Австрийската народната партия, дясноконсервативна, социалдемократическата и НЕОС, либерали, за съставяне на коалиционно правителство. Изключването от управлението в Австрия на Партия на свободата на Кикл, спечелила изборите, се посреща с одобрение от медиите в Австрия, но е окачествено като „недемократично действие” от читателите на вестниците. В читателски писма те пишат „Волята на народа трябва да се зачита, както на президентските избори в САЩ”. Поне се дава гласност на читателските писма. Но е факт, че австрийските медии отдадоха по-голямо значение на президентските избори в САЩ, отколкото на изборите в собствената си страна. Изборите в САЩ бяха най-важната тема в пресата в продължение на много дни. Камала Харис бе възхвалявана, но Тръмп спечели изборите. И се зададе въпроса защо за Тръмп може, а за Кикл – не? Защото Кикл е в противоречие с европейските политики в доста направления,противопоставя се на ЕС и НАТО, държи на добри отношения с Русия и е за неутралитет на Австрия. Бъдещето ще покаже кой е крив, кой е прав. Засега украинските символи по паметника на съветския войник в центъра на Виена са премахнати, знамето на Украйна не се вее на австрийския парламент, но и студенти от израелската културна общност не допуснаха Розенкранц да присъства на възпоменателна програма за жертвите на Холокоста от 1938г. Явно изненадите ще продължат, но се чака встъпването в длъжност на Тръмп като президент на САЩ. Ако се случи.
