/Поглед.инфо/ Решението на Доналд Тръмп за излизането на САЩ от ядрената сделка с Иран се превърна в последната капка, препълнила чашата на търпението на европейските политици, отбелязва наблюдателят от Le Nouvel Observateur Пиер Хаски. Ангела Меркел и Еманюел Макрон вече са излезли със заявления за необходимостта да се вземат собствени решения и без оглед на САЩ, но засега не е ясно дали ще успеят да преминат от думи в действия, отбелязва авторът на статията.

Ако Доналд Тръмп се интересуваше от по важни неща от предстоящата му среща с Ким Чен-ун или свързаните с неговото име разследвания във Вашингтон, то той щеше да види, че с едноличното си решение за излизане от иранското ядреното споразумение той е успял да създаде „невидима пропаст между САЩ и историческите им европейски съюзници“, смята наблюдателят от Le Nouvel Observateur Пиер Хаски. Свидетелство за дълбочината на тази пропаст е, че този път на страната на европейците застана дори и Великобритания, която през 2003 г. подкрепи Джордж Буш и неговото „катастрофално решение“ за нахлуване в Ирак и това въпреки надвисващия Брекзит.

Освен това президентът на САЩ успя да формира истинско чувство за общност на интересите сред европейските страни, обичайно склонни към караници и разделение, отбелязва авторът. Разбира се, това не препятства разногласията им по различни въпроси от европейската политика, но „внезапно Европа отново откри смисъла на съществуването си“.

За да се разбере това е достатъчно просто да се чуят речите, звучащи на церемонията за връчването на международната награда Карл Велики, състояла се веднага след заявлението на Доналд Тръмп, станало, според New York Times „унижение за Европа“. Така Ангела Меркел заяви, че Европа „не може повече да разчита на САЩ по въпросите за отбраната“, а лауреатът на наградата Еманюел Макрон призова „европейският суверенитет“ да бъде припомнен.

Въпросът, според журналиста, се заключва в това дали май 2018 г. ще стане решаващ момент за „европейското пробуждане“: дали Европа ще успее да премине от думи в дела.

От момента на избирането на Доналд Тръмп на президентския пост, европейците преживяват „шок след шок“, убеден е анализаторът от L’Obs. Първоначално новият американски президент подлага на съмнение чл. 5 от Устава на НАТО, гарантиращ „автоматичната защита“ от съюзниците на някой от тях, подложен на нападение. След това искаше да застави европейците да развържат кесиите за отбраната. След това последваха първите еднолични демаршове: излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата, обявяването на търговска война, признаването на статута на Ерусалим, а също така и редица оскърбителни изказвания: за жертвите от терористичните актове в Париж и сигурността в Лондон.

„Всеки път европейците изразяваха съжаление, но не искаха да губят надежда в отношенията с американския съюзник – нали от край на Втората световна война те така са свикнали да живеят под чадъра на сигурност на САЩ“, отбелязва авторът на статията.

Но решението за излизането от иранската ядрена сделка стана, според журналиста, един вид заявление по адрес на европейците за намерението да се провали сделката, сключена с тяхно участие без ни най-малко отчитане на мнението им. Това бе направено и без предложение на каквато и да е алтернативна стратегия, освен използването на сила. Масло в огъня наля и „разпорежданията“ на новия посланик на САЩ в Германия към местните компании, на които е препоръчано до шест месеца да напуснат Иран.

Особено катастрофално решението на САЩ изглежда за Еманюел Макрон, „който вложи много в развитието на личните отношения с Доналд Тръмп“ по време на своето държавно посещение във Вашингтон, където той „се надяваше да повлияе“ върху президента, представяйки му „по-убедителни“ доводи в сравнение с тези на Израел и Саудитска Арабия. За Макрон „резултатът стана лично поражение, което той се опитва да преодолее, организирайки европейския бунт“, смята Хаски.

На първо място европейците трябва да запазят иранското споразумение, за да дадат възможност на екипа на президента Хасан Роухани и на неговия външен министър Мохамад Джавад Зариф да „преживеят настъплението на „ястребите“, обвиняващи ги най-малкото в наивност, а в най-лошия – в измяна на доверието към „американския дявол“. В случай на пълното им поражение, възобновяването на ядрената програма на Иран, а също така нарастването на напрежението в региона, може би няма да бъдат избегнати, прогнозира авторът“.

Но всъщност най-острият въпрос остава съдбата на европейските предприятия, в частност на френските Total, PSA, Renault,  инвестирали в иранската икономика огромни средства, от които днес американците искат извеждане на активите от страната под страх за ответни мерки. Ще се изправи ли Европа по този въпрос срещу САЩ – този въпрос остава открит, смята авторът.

Още един открит въпрос е дали „ефектът на Тръмп“ ще бъде достатъчен за преодоляването на апатията, станала норма в Европа, отслабена от многочислени кризи през последното десетилетие. Европейците още сега трябва да решат стратегията си и времевите рамки, иначе моментът ще бъде изпуснат и тези, които прогнозират залез и изчезване на Европа като полюс на влияние, ще се окажат прави, уверен е журналистът.

Дълго време, според него, французите са били на практика единствените на континента, мечтаещи за „европейска държава“ в противовес на „песните на британците“ за преимуществата на свободния пазар и стремежа им да саботират останалите членове на ЕС в името на трансатлантическата солидарност.

Появата на Тръмп бе нужна, за да може „европейците да си дадат сметка за сложността на новия свят, а също така за общите интереси“, заключва Хаски.

Превод: Поглед.инфо