/Поглед.инфо/ Русия и до сега си остава за Запада „черна кутия“, загадка, над която си чупят главата много специалисти, пише Neu Zürcher Zeitung. В своите книги историците, социолозите и политолозите пишат и за „скритата война на Путин“, и за „демонизацията на Русия“. При това със сигурност може да се говори само за едно: политиката на Кремъл винаги ще бъде ориентирана към националните интереси, подчертава авторът на статията.
Малко неща са се променили от времето, когато на 1 октомври 1939 година бившият премиер министър на на Великобритания Уъинстън Чърчил заявява, че Русия е „загадка, опакована в тайна, скрита е недостижимостта“, пише Neu Zürcher Zeitung И въпреки че нямаме възможност да надникнем в тази „черна кутия“, можем със сигурност да говорим за това, че политиката на Кремъл винаги е ориентирана към защита на националните интереси, отбелязва авторът на статията Улрих Шмид.
Зад продължаващата вече 18 години „епоха на Путин“ Русия от страна, намираща се в „разклатено и кризисно положение“ се превърна в „авторитарна и агресивна държава“. През 2000 година никой не би могъл да предположи, че в най-близко бъдеще Москва ще започне „война против Грузия и Украйна, че руските изтребители ще нанасят удари в Сирия и че руското общество за пореден път ще поеме антизападен курс“.
Във връзка с това на Запад възниква голяма потребност от обяснение на процесите, които се извършват в Русия, макар че с всяка изминала година това става все по-сложно и по-сложно, продължава изданието. В научно-популярните книги се засяга широк спектър от теми. Едни пишат за „скритата война“ на Путин и неговите опити „да дестабилизира Запада“. Други – за опасността от демонизация на Русия. „Хората са много обезпокоени и затова има смисъл сериозно да се отнесем към историческите и социологически анализи на ситуацията в Русия“, съветва авторът на статията.
Например, политологът от Мюнхен Маргарета Момзен изучава Русия от гледна точка на социологията. Тя се съмнява, че ръководителя на Кремъл притежава пълен политически монопол и пише за това, че в страната съществува неофициална структура на властта, в която доминират хората от така наречените силово ведомства. Тоест представителите на специалните служби, на армията и полицията.
На свой ред виенският специалист по история на Източна Европа Андреас Капелер изучава „тоталитарното и пълно с насилие“ минало на Русия и Украйна. А биографът на Путин Екатерина Глогер е написала голяма книга за сложните отношения на Москва и Берлин през годините на Първата световна война, а също и фашистка Германия. „Червената и кафявата диктатури все още хвърлят сянка върху немско-руските отношения“ - констатира изданието. Днес в Русия е популярен ревизионисткият възглед за историята. Руснаците обвиняват НАТО за разширяването му на Изток. В Германия има такива, които критикуват Путин, упреквайки го за подкрепата на популистките движения в Европа, но има и такива, които се застъпват за продължаване на източната политика в духа на бившия канцлер на ФРГ Вили Бранд. Например, бившият ръководител на Германия Герхард Шрьодер счита, че Русия има основание да разглежда бившите страни на Организацията на независимите държави (ОНД) като сфера на своето влияние.
„Новите научно-популярни книги главно дават да се разбере едно: при анализа на Русия е невъзможно да се разглеждат отделните аспекти, откъснато от контекста. Елитът и обществото, историята и настоящето, вътрешната и външната политика взаимно се проникват и взаимно се определят“ - заключава авторът в края на материала си.
Превод: Магдалена Желязкова