/Поглед.инфо/ Външният министър на Великобритания прекали с увереността, когато безапелационно наложи на Русия вината за отравянето на Сергей Скрипал, пише The Guardian. Според автора на статията по този начин той отстъпва на Кремъл победата в сферата на пропагандата и ми дава правото да поставя под съмнение всяко твърдение на британското правителство.

Борис Джонсън не е катастрофа, която ще се случи всеки момент. Това е катастрофа, която периодично се случва от няколко години и единствената промяна е в това, че катастрофите стават все повече и повече“, пише колумнистката на The Guardian Габи Хинслиф. Според нея настоящият външен министър на Великобритания отдавна е трябвало да бъде изпратен в оставка, още повече, че не се учи от своите грешки и не разбира, че дори и най-малкото отстъпление от приетия сценарий може да доведе до сериозни последствия, ако във работата са замесени въпроси от разузнаването.

Така, например, в едно свое „небрежно“ интервю той казва, че някой от лабораториите „Портън Даун“ го е уверил лично, че зад отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му стои Русия. И сега му се налага да си плати за тези думи, когато директорът на тази лаборатория заяви, че учените са успели да определят какво е отровното вещество, но не им е по силите да назоват самия извършител. Авторът на статията напомня, че подобни уроци си струва да се научат след ситуацията, която води до войната в Ирак: колко е точно да обясниш на обществото решения, основани на разузнавателни данни, без да се усъмниш при това нито в източниците на данните, нито в тяхната точност.

Впрочем, авторът на статията не смята, че последното заявления прави пробойна в концепцията за руската вина. Още повече, че именно разузнаването трябва да каже кой има техническата възможност да извърши нападението, но и желанието да убие „враговете на руската държава“, а също така да има смелостта да поеме по път, който да доведе до криза в отношенията между Русия и Великобритания. За това, че извършителят е определено Русия, не са говорили, но според Хинслиф, това е най-вероятната версия, ако не бъде доказано обратното.

Но след подобни противоречиви заявления се е разтресло доверието към правителството, пише колумнистката. След подобно „пресоляване на супата“ от страна на Борис Джонсън Кремъл получава идеален предлог, за да постави под съмнение всяко заявление на британското правителство. Според нея, Джонсън „сам предаде на тепсия победата в пропагандата на Русия“ и без особена сложност нанася удар върху работата на разузнавателната общност.

Освен това, авторът вижда тук още по-дълбок проблем, за решението на който може да бъде достатъчна дори и оставката на Джонсън – съмнението. Всяка нестопроцентова увереност на политиците се тълкува като слабост. И когато решението се взема на основата на разузнавателни данни, винаги присъства вероятност тя да не е сто процента сигурна, понеже винаги има тайни и източници, които остават в сянка. И затова в разузнаването се цени максималната честност и способност да се признае, че нещо не трябва да се доказва. А в политиката, напротив, трябва да има увереност. И проблеми възникват, когато желанието на политиците да звучат убедително се сблъсква със склонността на експертите към нееднозначност.

Днес мнозина си правят паралел между настоящата ситуация и подготовката към войната в Ирак, но за автора на статията това е твърде преувеличено. Макар, отбелязва тя, на този пример е важно да се разбере, че не трябва да се изтриват „ако и но“ от отчетите на разузнаването. Именно затова Тереза Мей и другите говорят за това, че Русия „много вероятно“ е замесена в нападението над Скрипал, а не „със сигурност“. И затова, според автора, лидерът на британската опозиция Джереми Корбин е прав, когато задава въпроси на правителството, предлага различни версии за случилото се и иска от Лондон обяснения – това не трябва да се смята за неправилно или непатриотично поведение.

Имаме правото на искрени съмнения. И по същия начин и правителствата трябва да имат правото на честни съмнения“, пише Габи Хинслиф. Заедно с това право идва и задължението да се отнасят към всички аргументи равно, но, както показват последните събития, нито британските политици, нито британските медии, нито британското общество не създават необходимия баланс между тези права и задължения, прави извод авторът в своята статия за The Guardian.

Превод: Поглед.инфо