/Поглед.инфо/ Членовете на Североатлантическия пакт не са единодушни по въпроса струва ли си да се води диалог с Русия или не, пише The Wall Street Journal. В същото време историците предупреждават, че липсата на общуване между Москва и Североатлантическия алианс в крайна сметка може да доведе до война.

На Запад се разгоря спор по повод на преговорите с Русия, пише Wall Street Journal. На фона на сериозните разногласия с Москва някои са настроени против дипломатическите контакти. В същото време историците предупреждават, че резултат от такова поведение може да стане война.

Към дипломатическите отношения между НАТО и Русия сега е приковано особено внимание. Германия и някои други членове на Североатлантическия алианс искат да укрепят диалога между Изтока и Запада като в същото време САЩ и много други държави не поддържат тази идея.

Когато Русия „анексира“ Крим през 2014 година НАТО започна да разгръща войски за укрепване на границите на европейските страни с Русия. Военният блок спря сътрудничеството си с Москва и за една година прекрати, макар и неофициално дипломатическите срещи с руската страна. През май 2016 година алиансът отстъпи пред исканията на някои страни-членки призоваващи към възстановяване на дипломатическите отношения на високо ниво, а също и за възобновяване на работата на Съвета Русия - НАТО.

Както пояснява изданието, разгорелият се вътре в алианса спор за това как и доколко активно да се водят преговори с Русия, е тясно взаимосвързан с по-мащабния въпрос за това, как да бъде защитен алианса.

За военните стратези практически няма по-важна тема, от въпроса за това, ще може ли засилването на отбраната да сдържа войната или ще ускори нейното начало. Историците междувременно напомнят, че сдържането е завършвало неудачно и е довеждало до конфликт тогава, когато военните крачки не са били съпровождани от сериозни дипломатически усилия.

Някои западни официални лица заявяват, че днешната дипломация укрепва сдържащата сила на НАТО на изток от алианса. При това някои поставят под съмнение ценността на диалога с Москва. Те не са сигурни, че двете страни действително се слушат едни други, а не просто се разхождат из дневния ред.

Така един западен чиновник заяви, че срещите с руснаците приличат на разговор с радиото.

Постоянният представител на РФ при НАТО Александър Грушко заяви, че не би се оплаквал от качеството на преговорите в рамките на Съвета Русия - НАТО.

„Но в някои области конкретни резултати може да бъдат достигнати само чрез възобновяване на нормалния диалог“ - подчерта той.

Междувременно официалните лица в НАТО заявиха, че всякакви преговори на ниво експерти ще приличат много силно на връщане към взаимодействието, което съществуваше преди 2014 година. И, според тях възобновяването на такъв диалог ще бъде неуместно докато в Украйна продължава войната, а Русия оказва подкрепа на сепаратистите в източната част на страната.

Официалният представител на алианса Оана Лунгеску заяви, че страните-членки на НАТО не виждат никакви промени в агресивното отношение на Москва към своите съседи, особено към Украйна. А скептиците на свой ред посочват, че възобновяването на подобни преговори с Русия ще стане поощрение за нейните действия и ще създаде риск от „узаконяване на анексията на Крим“, въпреки мрачните перспективи да бъде постигнат някакъв прогрес при сегашната политика на Владимир Путин.

Освен това, на постигане на диалог най-вероятно ще попречи и взетото в САЩ решение за началото на доставки на летално оръжие за Киев, в това число противотанкови ракетни комплекси. Някои съюзници на Вашингтон, такива като Канада и Литва подкрепиха тази крачка. Други, в това число Германия представиха своето скептично отношение към тази инициатива. Русия, както пише изданието, вече обвини САЩ за разпалването на войната в Украйна.

Историците между другото напомнят за това, че преговорите понякога помагат да се намали неразбирането и способстват за появата на доверие.

„При определени обстоятелства работата на дипломатите разглеждат като безполезна загуба на време и отва е опасно – заяви историкът Маргарет Макмилан, специализираща се по историята на Първата световна война.

- Дипломацията е много важна, също много важно е постоянно да се опитва и да се общува“.

Тя напомни също така, че в навечерието на Първата световна война военните мерки, които се вземали с цел да се запази мира като краен резултат са способствали за началото на конфликта.

„Това винаги е проблем, когато страните не доверяват една на друга, - подчерта Макмилан. - В това, което на вас ви изглежда като отбранителни действия, другите виждат заплаха“.

Превод: Магдалена Желязкова