/Поглед.инфо/ В дома си в щата Северна Каролина на 99 години почина знаменитият проповедник и обществен деец Били Греъм. Той бе един от тези хора, с чиято смърт е прието да се казва – „отиде си епоха“. Това бе великата епоха на тази Америка, която предизвиква уважение и симпатия. Уви, Греъм стана свидетел на упадъка ѝ, но продължи да се бори за народа си до край.

Били Греъм се ражда в семейство на фермери четири дни преди края на Първата световна война и расте във времената на Великата депресия, научил се на дълъг и тежък труд. На 21 години той е ръкоположен като баптистки свещеник, а след четири години, след това се жени за Руф Бел, с която живее до 2007 г. , докато смъртта не ги разделя. Съпрузите има пет деца, най-известното от които е Франклин Греъм – активен политически и религиозен деец.

През 1947 г. Били Греъм започва да организира ежегодните „Кръстоносни походи“, традициите на които отиват във времената на усвояването на Дивия Запад. Когато неголеми групи заселници са разпръснати по огромни пространства, а животът е труден и често къс, се налага определен тип протестантски свещеник, който странства, посещавайки своето разпръснато по планини и прерии паство. Пасторът разбира, че ще види своите чеда след дълго време, възможно, някои от тях изобщо няма да доживеят до неговото следващо посещение. Затова и проповедите съдържат сбито изложение на християнското вероучение и завършва с призив да се приеме личното решение да се довери на Иисус Христос като Господ и да му се покорят като спасител.

При това се подчертава важността на незабавния избор: който публично заяви това, ще попадне в рая, докато този, който пропусне възможността довеки ще погине.

С времето този тип проповед не изчезва, но се променя: странстващият проповедник пристига в града, събира хората на стадиона, в огромна шатра или на друго подходящо място и се обръща към тях с реч, чието съдържание се формулира от самия Били Греъм: Имам само едно послание: Исус Христос дойде, той умря на кръста, възкръсна от мъртвите и ни призовава да се покаем за нашите грехове и да го приемем чрез вяра като Господ и Спасител - и ако го направим, ще получим опрощение на всичките си грехове“.

„Кръстоносните походи“ нямат общо със средновековни кръстоносци. Става дума за посещение на проповедника и помощниците му в редица градове с проповед на Евангелието.

Били Греъм става известен през 1949 г. благодарение на речта си в Лос Анжелис, а след осем години, след проповедническа служба в Ню Йорк става една от най-забележимите религиозни фигури в САЩ.

В дълбоко религиозно (особено тогава) американско общество проповедникът, обръщащ хората към покаяние и вяра, е приет с най-дълбоко уважение - като човек, който води безсмъртни души към вечно спасение. Проповедниците стават национални знаменитости, като актьори или музиканти, но за разлика от тях се радват на огромен авторитет. Бизнесмените смятат за велика чест да ги подкрепят, а политиците искат тяхната благословия – ако не по лично убеждение, то поне за избирателите.

Греъм е най-ярък и почитан от проповедниците, благодарение на своята ревност: за живота си той се обръща директно към повече от сто милиона души, които идват на събиранията му. Също така е важно, че за разлика от някои други проповедници, които не устояват на изкушенията и на висотата на своята популярност, попадат във финансови злоупотреби или разврат, Греъм живее, както и проповядва. Ловящата скандали преса не успява да му вмени нищо – верен семеен човек, умерен в личния си живот, той остава образец за християнско поведение.

Греъм категорично се противопоставя на расовата дискриминация и активно подкрепя известния борец за гражданските права на чернокожите Мартин Лутер Кинг. През 1953 г. той предупреждава бялата аудитория: "Ние бяхме арогантни и си помислихме, че сме по-добри от всяка друга раса, от другите хора. Дами и господа, ние ще попаднем в ада заради гордостта си“.

В продължение на шестте десетилетия на своята дейност той придобива толкова голямо влияние, че е наречен "най-значимата религиозна фигура на ХХ век". Той е приятел и наставник на президенти, известен е, обичан и почитан от много хора по целия свят.

През последните десетилетия от живота си той стана свидетел на постепенното духовно унищожение на тази Америка, която той представляваше и помагаше да създаде. Той видя постепенното отстъпление на управляващия елит от това уважение към религията, което бе основата на американския обществен живот. Той прозря настъплението на извращенията на държавно ниво и съдебното преследване на християните по обвинения в "дискриминация". Всичко това го накара горчиво да отбележи в своето "Писмо до нацията", публикувано през 2012 г., че „ако Господ не накаже Америка, той ще трябва да се извини на Содом и Гомор"

Междувременно много протестантски общини, следвайки общото течение, отстъпват от библейските нравствени принципи. Били Греъм винаги остана верен със своите убеждения и през 2012 г. проповядваше точно същата Блага вест, както и през 1949 г.

За нас той остава символ на тази трудолюбива, честна и набожна Америка, която въпреки всички политически търкания, предизвиква искрена и дълбока симпатия.

Превод: Поглед.инфо