/Поглед.инфо/ Новината, че Никълъс Круз, застрелял 17 души в училище в град Паркланд в щата Флорида, е бил привърженик на расистка идеология ни кара да обърнем внимание на състоянието на междуетническите отношения в САЩ.
В доклад на американската правозащитна организация „Южен център за правна защита на бедните“ (Southern Poverty Law Center) „Тежки страници от историята. Американското робство“ пише: въпреки отмяната на повечето сегрегационни закони още през 70-те години, расовите противоречия в САЩ са живи, а преподаването на историята на робството в учебните заведения е изградено върху стереотипи и митове. Фактически е фалшифицирано.
Сред демократичните свободи, запечатани от бащите-основатели в конституцията на САЩ, отмяната на робството не фигурира. Основателите на американската държава са убедени, че демокрацията и робството са напълно съвместими. Авторът на знаменитата Харта на свободите, гарантираща на американците достойнството на гражданина, свободата на словото и прочее, конгресменът и бъдещ президент на САЩ Джеймс Мадисън е робовладелец и провъзгласените права не се разпростират върху робите му.
Войната между промишления Север и селскостопанския Юг между 1861 и 1865 г. не е война за отмяна на робството, а успешен опит на Севера да възпрепятства отделянето на Юга. Президентът Ейбрахам Линкълн преди Прокламацията за освобождението на робите освобождава негрите, живеещи на юг, но не и тези от северните щати. Това е акт на икономическа диверсия срещу южните щати, а не високоморален порив да се освободят нещастните африканци.
В младостта си Линкълн не обича лова и риболова, смятайки ги за издевателство над животните, но затова участва като доброволец в потъпкването на въстанията на индианците. Индианците в неговата скала на ценностите стоят по-ниско от животните, но в историята на САЩ Линкълн незаслужени влиза като освободител на робите.
Изучавайки учебния план в редица средни училища и висши учебни заведения, както и десет от най-популярните учебници по история, авторите на доклада, публикуван от организация „Южния център за правна защита на бедните“ открива зееща дупка в познанията на младите американци за американското робство
Едва 8% от учениците смятат робството за основна причина за Гражданската война в САЩ. Едва 22% имат понятие, че американската конституция отчита интересите на робовладелците (между 1787 и 1869 г. робовладелците контролират Върховния съд, Сената и федералното правителство). 90% от учителите чувстват неудобство при обсъждане на историята на робството, ако то излиза от рамките, предвидени от учебната програма, защото не могат да обяснят на чернокожите ученици, защо идеологическите останки от робовладелството и до сега са живи в американското общество.
Отбелязани са случаи, когато изучаването на историята на робството всява у белите ученици чувство на високомерие по отношение на цветнокожите. Много учители, желаейки да демонстрират недопустимостта на робовладелството, подсъзнателно избират модела на поведение на белия господар: заставят белите ученици да изобразят продажба и покупка на черните си съученици и да издевателстват над тях. Това предизвиква нова вълна недоволство сред родителите на чернокожите ученици.
58% от американските учители смятат, че учебниците по история осветяват неправилно историята на робството. 40% от педагозите смятат, че властите на щата им не оказват необходимата подкрепа за преподаването и изучаването на този проблем. Най-добрият учебник предоставя едва 70% от информацията, необходима за получаване на твърди знания за историята на робството и Америка, а средният показател в повечето учебници е дори по-малък 46%.
Авторите на доклада негативно оценяват и методологията на преподаване на историята на робството. Извънреден акцент се поставя на антиробовладелческите инициативи на властите на САЩ, робовладелчеството се преписва единствено на южните щати, което позволява на другата, северна половина на Америка да бъде представена като „добрите момчета“.
Приносът на робството в американската икономика (текстилната промишленост, корабостроенето, селското стопанство, пазара на банковите услуги и застраховането) и историята на САЩ до отмяната на робството се игнорират, както и връзката между робовладелците с идеологията на превъзходството на бялата раса и расовите търкания в съвременна Америка.
Непропорционално много внимание се обръща на свидетелствата за противници на робството сред белите американски политици, докато по-живите лични свидетелства на черните роби се игнорират. Документалните първоизточници от епохата на робовладелчеството се споменават рядко (На практика те са скрити от широката общественост), ударение се прави на словесния преразказ на събитията от учителите.
Американското общество за първи път придава на древната институция на робството расистка съставна, вплитайки я в общественото-политическия светоглед. САЩ не могат да се избавят и до ден днешен от тази съставна. Цифрите говорят сами за себе си. Афроамериканците съставят 13% от населението на САЩ, но са 47% от невинно осъдените. Полицаите стрелят по чернокожите 2,5 пъти по-често в сравнение с белите.
Афроамериканецът има 7 пъти по-голям шанс, в сравнение с белия, да бъде осъден за убийство, което не е извършил и 12% по-голям шанс да бъде незаконно обвинен в престъпления, свързани с наркотици. Невиновни чернокожи биват изпращани в затвора три години по-дълго от невиновните бели. Афроамериканците възприемат това като скрит расизъм, пропил се в американската съдебна система. Правозащитната организация „Национален регистър на освобождаването от отговорност“ (National Registry of Exonerations) в свой доклад от 2017 г. посочва: неосъзнатият расизъм на белите американци преминава в институционализирана дискриминация на черното население.
Превод: Поглед.инфо