/Поглед.инфо/ Все повече и повече хора, в това число и видни експерти, коментирайки действията на Тръмп говорят едно и също: „Какво, той луд ли е?“. По всяка вероятност те не разбират разликата между Тръмп и предишните ръководители на САЩ, къде е разликата между Тръмп и другите членове на Г-7 и изобщо каква е позицията на Тръмп. А всичко всъщност е доста просто.
От 1991 г. на този свят стана невъзможно да се осигури повече или по-малко нормално развитие на собствената страна по друг начин, отколкото с присъединяването към икономическия модел на „Западния“ глобален проект. Но икономическият модел е едно, а проектният елит е нещо друг. Не трябва да „се присъединяваш“ към чужд ти елит, можеш единствено дълго и мъчително да се развиваш в рамките на съответните елитни групи, при това на първия етап нямаш гаранции да влезеш непосредствено в елита, да не говорим да получиш в него някакви наследствени права (нещо като аналог на личното и потомственото дворянство).
Да, националните лидери имат определена „свобода“, по отношение на адаптирането на тези принципи и подходи, които им „спуска“ световният финансов елит (синоним на елита на „Западния“ глобален проект), но ако са твърде „вироглави“, те просто биват сменяни (припомнете си известните корупционни скандали в Япония, отстраняването на Вили Бранд в Западна Германия или де Гол във Франция и т.н.). Но най-важното е, че „западната“ политическата система е устроена така, че политическите лидери не са изобщо ръководители на своите елитни кланове, властови групировки, не изобщо може да не се допускат към обсъждането на най-тънките моменти. Следователно, прилагането на въпросните моменти е нещо задължително за тях и отказът води до задължителния им край.
Както съм писал много пъти, Тръмп дойде на власт не под егидата на елита на „Западния“ проект, той е поставеното на американските индустриалци, останките от елита на предишния доминиран в САЩ проект - капиталистическият. И за него логиката и принципите на „Западния“ проект не са нещо задължително. И това предизвиква у тези хора, които са израснали в рамките на доминирането на „западните“ догми и идеологии сериозно раздразнение.
Сблъсквал съм се с подобна ситуация нееднократно, обсъждайки икономически въпроси със завършили Висшата школа по икономика в Русия. Чувайки само една фраза, която да не им се вписва в предписанията им, те престават да водят дискусия и започват да крещят. След това с тях става безсмислено да се говори. Най-яростните не слушат своя събеседник още изначално, чувайки първата позната дума те започват да излагат абзаци от учебника по икономика, в които тази дума се среща. Това предизвиква невъобразимо впечатление.
Така че в известен смисъл реакцията на експертите, вградени в системата на „западния“ глобален проект от думите на Тръмп, напомня за реакцията на такива „икономисти“ към моите думи. В тяхното разбиране Тръмп казва нещо, което обикновено не може и/или не трябва да го бъде. Решението е взето, така че трябва да бъде изпълнено! И те отказват да признаят, че на Тръмп му е през онази работа за тези, които са взели въпросното решение.
Помислете, нали е всепризнато, че Путин е изгнаник, който убива хора, използва оръжия за масово унищожение в чужди държави и така нататък. Въпросът за доказателствата не стои на дневен ред: върховният орган, ако желаете, аналогът на върховния съд, елитът на „западния“ проект вече е издал присъдата си. Да, тя все още не е влязла в сила, но това е само временно обстоятелство, Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи вече са го разбрали това на собствената си кожа. И в тази ситуация Тръмп кани Путин в Г7! Въпросът тук дори не е дали той се е шегувал или е говорил сериозно (мисля, че той, разбира се, е тролил своите събеседници, но мисля, че е бил в полза Путин да бъде поканен), но самата тази фраза оказва, че той не е чул за някаква присъда, че той не е съгласен с нея и че не мисли, че онези, които са решили, имат право да издават подобни присъди. Това е все едно някой папуас да реши, че Чърчил е канибал, който трябва да се екзекутира. И какво ги интересува това сред сериозните хора? Дори и да са съгласни, че Чърчил е канибал?
При това ужасът се крие във факта, че Тръмп оказва значително влияние върху основния икономически инструмент, без който „западният" проект изобщо не може да съществува! Тоест не може просто да не му се обръща внимание. С думите и действията си той подкопава монопола и хегемонията върху идеологията и общественото мнение. Да, разбира се, Русия не е Ирак или Сирия, но все пак елитът на „западния“ проект е готов да проведе до край своята линия по Путин . И сега стана ясно, че това не е „единната позиция на световната общност“, а е лично мнение за една и може би дори не най-влиятелната група! Не, това не може да бъде простено и прието по никакъв начин!
Нека не забравяме, че Тръмп не може да бъде приет и да се адаптира към елита на „западния“ проект по никакъв начин. Зад него стоят други властови групи, те са конкурентни на „западните“ групи. Тогава може да се договорят помежду си, ако има ресурс, който може да се раздели. А ако го няма? Ако ресурсът не достига? Тук вече нещата стават или-или. И заради това е просто невъзможно да се надяваме, че Тръмп и противниците му ще се договорят.
Има още един проблем. Факт е, че Тръмп изглежда има доста сериозна „картбланш“ от елитите, които представлява (просто защото те няма как да имат добре разработен план, тъй като не са били на власт за много дълго време, нямат опит , както разработен апарат, откъдето, между другото произлизат и кадровите колебанията на Тръмп). Но опонентите му са силно ограничени: след като те постоянно са в рамките на твърдите идеологически линии, те всеки път ще трябва да се обръщат към кураторите си за координиране на позицията си. Между другото, поради факта, че Тръмп непрекъснато ги принуждава да излизат извън тези граници, те непрекъснато го ругаят. На неговите въпроси няма никакви отговори, изобщо никаква реакция. За него, за човек, който е свикнал да води преговори с хора с ясно ограничена отговорност в бизнес средата, това поведение е невъобразимо. И всъщност това е съвсем естествено: собственикът (или човекът с пълномощно от собствениците) обикновено не може да преговаря с хора със значително по-малко власт! И те, като следствие, му се струват пълни идиоти!
Като цяло анализът на проекта тук работи в пълна сила и обяснява цялата картина на политическите проблеми на съвременния живот! Друго нещо е, че той не дава изход за тях. Е, кой им е виновен за това?
Превод: Поглед.инфо