/Поглед.инфо/ В Армения продължава политическата криза, предизвикана от протестните акции на опозицията, която се оглавява от депутата Никол Пашинян.
Ако се зададе въпроса: „А кому и защо днес в света изобщо е необходима независима Армения?“ отговорите му ще бъдат на-различни. Лично аз смятам, че до голяма степен тя е нужна единствено на живеещите там арменци. За останалите арменци това, разбира се, понятието родина на предците и всичко останало е също нещо важно и скъпо. В голяма степен тя е почти мит, почти нематериален комплекс от емоции. Но при това е много важен, ценен и влиятелен. Такъв, който „трябва да бъде“, който не трябва да изчезва нито от лицето на земята, но и от паметта.
А за всички останали Армения като държава на арменците е някакво географско, историческо-културно понятие. За някои е окрасено в лични спомени и отношения, а за мнозинството е просто дума или няколко реда в енциклопедиите.
Но ако се помисли за Армения „не с очите на хората“, а от позициите на държавите? Нужна ли е Армения на Русия? На Америка? На някой друг?
Започваш да мислиш за това и достигаш до съвсем цинични предположения…
Да си представим крайния вариант: четирите околни страни взимат и си поделят Армения. Какво да правят останалите страни? Нищо… Просто ще продължат да си имат работа с тези четири страни. А арменците… Какво за тях? Ще се приспособяват, живеят, работят умират…. Диаспората изобщо нищо съществено в своя практически живот няма да се налага да променя. А емоциите са емоции. Ще поплачат, гледайки на снимките на древните арменски храмове, висящи на стените на квартирите, домовете и дворците в различните страни, ще се прекръстят и животът ще си потече нататък.
Но защо ли Русия вече повече от столетие не дава да се случи поглъщането на Армения от съседите ѝ? Да не би от християнска солидарност да го прави? Прагматици в русия, разбира се, също се въдят, някои дори и във властта, но вековните тенденции на историческия път на Русия са обусловени явно с нещо друго. Какъв сега период преживява Русия – „съвестен“ или „прагматичен? Лично аз не се заемам да определям. Ту с единия си лик се обръща, то с другия.
Америка е друга работа. Всичко е ясно, недвусмислено. В това число и за Армения. Армения е част от географската карта. И това е. Картите, над които се скланя многозвездния генерал, анализиращ част от „зоната за отговорност на Обединеното командване на въоръжените сили на САЩ в Европа“ (съкратено USEUCOM).
Обединеното командване (ОК) на въоръжените сили на (ВС) на САЩ са образувани в съответствие със „Закона за националната сигурност“ на САЩ (1947) с цел „осигуряване на ефективно стратегическо управление на въоръжените сили, организирането на тяхното използване под единно ръководство и осъществяването на интеграция на съединенията и частите от всички видове боеспособни формирования“.
Американският генерал гледа и разбира, че „територията Армения“ има уникално значение от гледна точка на настоящата конфигурация на ТВД (Театър на военните действия). Този, чиито ракети стоят в Армения, ще стане смъртоносна заплаха за Иран, Турция, Сирия и останалите съседни държави.. А този, който освен да разположи ракети, превърне тази страна Армения в агресивна, волева, обхваната от гняв заради историческите несправедливости държава с хилядолетна реална история, населена с мъжествени патриоти, готови да умрат за своята страна – той ще постигне равнище на тактически контрол над целия Близък изток. Този, който има в ръцете си два подобни инструмента – Израел и „Ню Армения“ вече си осигурява стратегическо превъзходство. При това не просто в региона, а в регион, който в официалните документи на Пентагона се нарича „Централен“: USCENTCOM. Да, този същият „Хартленд“. И „два Израела“ са по-добре от „един Израел“.
Има ли поне една причина, заради която САЩ трябва да се откажат от това преимущество – още повече, ако то само вече тридесет години бавно, но неотклонно плава в ръцете им? А тук още и Казахстан доброволно дава супер стратегическата акватория на Каспийско море на американските военноморски сили…
Да прочетем многократно цитираната статия на Даниел Гейнър от 2012 г. за отношенията между САЩ и Армения. В нея има много абсолютно праволинейни изказвания тип: „Това, което не достига на Армения в природни ресурси: тя има малко петрол, газ и скъпоценности, - тя компенсира с географии. Немного страни се намират в по-добро положение за формирането на външната политика на САЩ от Армения…“ Армения в момента се разглежда като потенциално мощен инструмент за продвижване на американските цели. Посредством икономическите и дипломатическите стимули САЩ активно се опитват да превърнат Армения в съюзник. Америка се стреми да използва всяка дипломатическа точка на натиск, която може да окаже на Иран и за това Израел да не започне превантивна атака, да не въвлича Америка в трета близкоизточна война. Едно от тези направления преминава през Армения.
Може би, разбира се, Америка да е изменила своите възгледи през годините. И за Армения да не мисли изобщо. И да няма нищо общо със „събитията в Армения“, въпреки на повече от двухилядния щат на своето посолство в Ереван…
За замислилия се гражданин на Русия не от арменски произход „събитията в Армения“ са важни (колкото и егоистично да звучи) не сами по себе си, а преди всичко като повод да се изучи реакцията на Русия на външни дразнители. И още един повод за размисъл що е това „реакцията на Русия“? Реакцията на кого – на Путин, Лавров, Песков, телевизионните водещи, блогърите?... Или нашият многозвезден генерал, който размисля за „Еревански военен окръг?“. Той също, по презумпция мисли в категории „ТВД“ и „вероятен противник“.
Но при нас засега няма практически никакви и ничия реакция (от страна на властите) за тези „събития“. Реакцията на всякакви драскачи и бъбривци (включително и моя милост) струва малко. Отразява мнение и това е. Руската политика на ненамеса е добра единствено в един случай: ако тя съзнателно изгради илюзия, измама, стратегема. А всъщност се осъществява скрита операция по осигуряването на руските интереси в Армения. В какво се състои тя – нямаме задължение да знаем, а генералният щаб на Русия. И политическото ръководство на страната.
Превод: Поглед.инфо