/Поглед.инфо/ Интернет реагира бурно, че президентът на Русия Владимир Путин поздрави Михаил Горбачов. Това поздравяване за рождения ден, както и награждаването на бившия президент на СССР с орден „Андрей Първозвани“ по случай 80-годишнината му, предизвика негативна реакция у много руснаци.

ан президент на СССР, такъв и ще остана“. При това той не уточни, че е избран за президент не с всенародно гласуване, както изисква конституцията на СССР, а от номенклатурната част на Конгреса на народните депутати на СССР. Не е и тайна, че повечето руснаци смятат Горбачов, заради извършените от него престъпления срещу страната и нейните граждани, е загубил отдавна правото на държавни звания и награди.

Оценявайки поздравлението на Горбачов не трябва да се забравя и за това, че преди рождения му ден по канал НТВ се състоя премиера на серийния филм „Сталин с нас“. В него бе разказано за главата на Съветския съюз, успял да сплоти съветските народи за победа във Великата отечествена война и да създаде световна държава. На фона на филма за Сталин, бившият президент на СССР изглежда като пигмей, случайно попаднал в Кремъл.

В допълнение към горепосоченото ще напомня оценката за дейността на Горбачов, дадено от Путин в книгата „От първо лице“ (2000). В нея Владимир Владимирович, позовавайки се на разговор с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, цитира думите на последния за политиката на Горбачов: „Смятах, че Съветският съюз не трябваше да се изтегля толкова бързо от Източна Европа. Ние твърде бързо променихме баланса на Света и това можеше да доведе до нежелани последствия. И днес мен ме обвиняват за това… Честно казано, и досега не разбирам защо Горбачов направи така?“

Обобщавайки този разговор, Путин пише: „Кисинджър бе прав. Ние щяхме да избегнем много проблеми, ако не бяхме предприели толкова бързо бягство“.

Добавям, че това не е просто бягство, това е фактическа капитулация на СССР, изразила се в разрушаването на „пояса на сигурност“, създаден по протежение на западните граници на Съюза след Великата отечествена война и отказа от Потсдамските споразумения. В резултат на това Русия си има НАТО на своите граници, а САЩ усилено формират свой пояс на безопасност, но вече в световен мащаб.

Предателството като модел на поведение

Описаната горе ситуация с извеждането на съветските войски от Източна Европа далеч не е първата в списъка с предателствата на Горбачов. Началото на този списък е положено още докато е секретар на ЦК на КПСС по селското стопанство. Благодарение на подкрепата на Юрий Андропов той се позиционира като втори човек в партията. Но след смъртта на Андропов звездата на Михаил Сергеевич започва стремително да гасне на политическия небосклон на СССР.

През декември 1984 г. Горбачов има шанс да демонстрира своята значимост на международно равнище. Той е изпратен във Великобритания начело на незначителна делегация на Върховния съвет на СССР. Въпреки това, Михаил Сергеевич решава да впечатли министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър.

По време на една от срещите си с „Желязната лейди“, Горбачов „изважда на масата карта от Генералния щаб със всичките грифове за секретност, свидетелстващи, че картата е истинска. На нея са изобразени направленията на ракетните удари по Великобритания. Този епизод е описан в мемоарите на Александър Яковлев „Изоставена памет“. За него пише и прессекретарят на Горбачов Андрей Грачев „Горбачов – човекът който искаше по добре да…“. А и самият Михаил Сергеевич потвърждава този факт в мемоарите си „Живот и реформи“.

В Лондон, а по-точно в специалната резиденция „Чекърс“, Горбачов, без да има от Политбюро на КПСС или от Върховния съвета на СССР пълномощия да говори от името на СССР и да показва свръхсекретни карти, предлага на Тачър да се сложи край на тази ситуация. Премиерът е толкова поразен от желанието на съветския политик да се хареса на западните партньори, че незабавно излита при президента на САЩ Роналд Рейгън, за да му съобщи, че с този човек може да се има работа. За жалост този факт на явно предателство на Горбачов така и остава незабелязан.

Не по-малко скандална е ситуацията с двете карти за противовъздушна отбрана на СССР на западното и северозападното направление на Генералния щаб на Министерството на отбраната на СССР, които през февруари 1987 г. министърът на отбраната на Съюза Сергей Соколов е принуден да остави на генералния секретар Горбачов по негова молба. Тази информация е известно от думите на генерал-полковник Леонид Ивашов, който тогава отговаря за режима на секретност в Генералния щаб.

Въпросът с предаването на секретните карти на Горбачов придобива особена острота, ако се припомни, че след три месеца, през май 1987 г. се състои загадъчния полет на Матиас Руст над СССР. При това Руст лети така, все едно че му е напълно ясно разположението на съветските станции за радиолокационно следене в северозападно направление. Ситуацията с полета на Руст и картите и до сега остава неизяснена.

Говорейки за предателското поведение на Горбачов, следва да се напомни за ситуацията с унищожаването на съветския тактически ракетен комплекс „Ока“. Точността на този комплекс е невероятна. Той на практика стопроцентово поразява цели да разстояние до 400 км. Американците се нервират страшно от „Ока“. И има защо.

Според конструктора на „Ока“ Сергей Непобедими, американските експерти оценяват подготовката на адекватен отговор за неутрализирането на „Ока“ в размер на 150 млрд. долара. Горбачов с един подпис подарява тези средства на американците, подписвайки през декември 1987 г. във Вашингтон Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (РСМД). „Ока“ по своите параметри не попада под действието на споразумението. Но се оказва там. Ето как се случва това.

В април същата година в Москва за съгласуване на основните позиции по РСМС пристига държавният секретар на САЩ Джордж Шулц. Както пише бившият секретар на ЦК на КПСС Анатолий Добринин в книгата си „Строго секретно“, в навечерието на пристигането на Шулц той и началникът на Генералния щаб Маршал Сергей Ахромеев подготвят за Горбачов меморандум. В него се особено подчертано, че в никакъв случай не трябва да се съгласява с исканията на Шулц за съкращаването на ракетите СС-23, т.е. „Ока“.

Но още на следващия ден Горбачов, на срещата си с Шулц неочаквано се съгласява с предложението на последния за включването на „Ока“ в споразумението. В замяна СССР не получава нищо от американците. На въпроса на Ахромеев, с какво е свързано това решение, Горбачов отговаря, че просто „е забравил“.

В този случай остава единствено да се повярва на историята, че Раиса Максимовна навремето е имала поверителен разговор с Нанси Рейгън. Жената на американския президент казва, че ако ракетите СС-23 („Ока“) бъдат включени в споразумението, то „Рони (Рейгън) ще осигури на Горбачов присъждането на Нобелова награда“. Твърдят, че към това е добавено и диамантно колие за Раиса Максимовна. Но е възможно това да са просто слухове. Макар, че на 15 октомври 1990 г. Михаил Сергеевич и да получава Нобелова награда за мир.

Единственото, в което няма съмнения е, както и в това, че вечерта преди заключителната среща с Шулц, Горбачов по такъв начин, както винаги, информира съпругата си за ситуацията със сключването на съветско-американското споразумение. След което на сутринта той изведнъж „забравя“ за меморандума на Ахромеев и Добринин.

По такъв начин, забравяйки за стратегическите интереси на СССР, Горбачов се държи на преговорите с американските президенти: в Рейкявик със Рейгън през октомври 1986 г., и в Малта с Дж. Буш-старши през декември 1990 г.

Смъртоносните удари на Горбачов по Съюза

Ярка проява на предателското отношение на Горбачов към съдбата на СССР е поведението му на 12 юни 1990 г. В този ден Конгресът на народните депутати на РСФСР приема декларацията на държавния суверенитет на Русия. Примерът на Литва, която на 18 май 1989 г. обявява държавен суверенитет и още на 11 март 1990 г. обявява напускане на СССР, нагледно показва, че това заплашва Съюза с конституционна криза.

Съгласно свидетелството на първия заместник председател на КГБ Филип Бобков, преди гласуването на проекта за Декларацията той и генерал-полковник Константин Кобец се отправят към Горбачов с този документ. Президентът на СССР, стоящ до председателя на КГБ В Крючков, прочита проекта и заявява, че той не вижда „причини да реагира на това със съюзните власти“. Бобков и Кобец са поразени. Президентът не може да разбере, че върховенството на законите на Русия над съюзните би означавало крах на Съюза. Крючков скромно мълчи в тази ситуация.

Това показва, че Горбачов се интересува от разпадането на СССР. През лятото на 1990 г. той вече чувства, че часът на разплатата за непростимите грешки и престъпления наближава. Това бе забелязано не само от него. През януари 1990 г. Държавният секретар на САЩ Бейкър през януари заявява: "Обстоятелствата са такива, че Горбачов няма да оцелее".

През декември същата година заплашителен звън за Горбачов зазвънява на Четвъртия конгрес на народните депутати от СССР. Депутатът Сажи Умалатова призова за обсъждане на конгреса на въпрос за вот на недоверие към президента на СССР. Горбачов е спасен от председателя Анатолий Лукянов, който всъщност пропусна предложението на Умалатова.

След това последваха събитията от януари във Вилнюс. Те нанесоха сериозен удар върху авторитета на Горбачов. След това перспективите на президента на СССР започнаха да изглеждат много тъжни. Вероятно това е и довежда Горбачов да предприеме допълнителни действия, които допринасят за разпадането на Съюза. Логиката му беше проста. Няма страна – няма и отговорност. Това бе очевидно за мнозина, включително и за мен. Във връзка с това трябва да се говори за една среща през февруари 1991 г.

Тогава бях поканен на среща от московските чекисти. В края на разговора дойде въпрос от залата, какво трябва да очаква страната в бъдеще. Отговорих, че през следващите шест месеца най-вероятно ще има провокация, подобна на тази от Вилнюс, окончателно ще подкопае властта на КГБ и армията.

Въз основа на тази прогноза някой от ръководството КГБ след августовските събития от 1991 г. ме вписа като агент на ЦРУ. Твърди се, че само американците и техните агенти са имали информация за предстоящите събития в Москва през август. Това са "дълбоките" заключения, направени от ръководството на КГБ на СССР в момент, когато реалните врагове разрушават страната страната.

Но да се върнем в Горбачов. Друг тревожен звън за него иззвънява на пленарната зала на Централния комитет на КПСС през април 1991 г. На него две трети от изказалите се го критикуват силно. Но основният притежател на фактите за предателските действия на Горбачов, ръководителят на КГБ, Владимир Крючков, отново, както на Конгреса на народните депутати, мълчи. В резултат на това въпросът за оставката е отстранен от дневния ред на пленума.

В същото време в Москва, с "посещение за инспекция" по заръка на Белия дом, пристига бившият президент на САЩ Ричард Никсън. Заключението, което Никсън съобщава на Вашингтон, е недвусмислено: "Съветският съюз е уморен от Горбачов". Е, в края на лятото на 1991 г. се случва странният Августовски пуч, чийто сценарий е подобен на Вилнюс. Всичко говори, че Горбачов стои зад него.

Истинско спасение за президента на СССР става събирането през декември на Елцин, Шушкевич и Кравчук в Беловежката гора, където те нанасят смъртоносен удар на Съюза на съветските социалистически републики. Те прекрасно разбират, че са извършили престъпление и тогава чакат арест. Президентът на СССР за това има повече от добри основания: Конституцията на Съюза и резултатите от мартовския (1991 г.) всесъюзен референдум за запазването на Съюза.

Въпреки това, Горбачов, за да спаси собствената си кожа, не е действа като президент, гарант на териториалната цялост на СССР, а като външен наблюдател. В резултат на това втората по сила държава в света престава да съществува.

Предателство си шишчета

Отношението на Горбачов към политическите съюзници на СССР най-ясно се проявява около ситуацията със срамното предаване и последвалата ликвидация на Германската демократична република. След обединението на Германия, западногерманските власти организираха съдилища срещу бившите лидери на ГДР. При това ги съдеха според законите на ФРГ! Това беше очевидно незачитане на договора между ФРГ и ГДР от 21 декември 1972 г., който потвърди съществуването на две суверенни германски държави.

Горбачов носи лична отговорност за това. Напомням, че на 9 Декември 1989 г. на пленум на ЦК на КПСС Генералният секретар гръмогласно заявява: "Ние категорично подчертаваме, че няма да изоставим ГДР . Това е наш стратегически съюзник и член на Варшавския договор. Необходимо е да се основем на реалностите, които се появиха след войната - съществуването на две суверенни германски държави, членки на ООН...“

Но още през февруари 1990 г., под натиска на САЩ, Горбачов тайно променя позицията си. Кремълското му обкръжение мълчи за това, а обединяването на Германия по американските условия е изключително тревожно за Великобритания и Франция. Маргарет Тачър изпрати два пъти министъра на външните работи Дъглас Хърд в Москва, за да спре "капитулацията" на руснаците, по-точно тази на Горбачов.

Единственият резултат от посещението на Хърд бе поредното публично заявление на Горбачов от март 1990 г. за това, че всяка форма на участие на обединена Германия в НАТО е „абсолютно изключена“. Но това е традиционният му метод за действие – публично да заяви една, а да направи друго. В този момент Горбачов е очарован от приближаващата Нобелова награда, която му обещават американците. Той е готов на всичко за нея.

В края на май 1990 г. президентът на СССР, при посещение в САЩ, се съгласи с американското предложение обединената Германия да реши дали да се присъедини към НАТО или не. Това е равностойно на признаването на правото на Германия да остане в Алианса.

Изявлението на Горбачов толкова тревожи Тачър, че на 8 юни 1990 г. тя лети специално за Москва. Тачър заяви на Горбачов, че "никой разумен човек не може не се чувства притеснен, виждайки перспективата за огромна обединена германска мощ в сърцето на Европа". Независимо от това, на 30 август 1989 г. в Берлин бе подписан договорът за обединяването на американски условия, в резултат на което ФРГ погълна ГДР.

Горбачов предаде не само ГДР, но и неговото ръководство. Това се случи през юли 1990 г. по време на обяд между Горбачов и германският канцлер Хелмут Кол с кавказки шишчета на правителството дача в Архиз в Северен Кавказ.

Според свидетелствата на бившия секретар на ЦК на КПСС Валентин Фалин, Кол тогава пита Горбачов какво да прави с бившите членове на Политбюро на Единната социалистическа партия на Германия и с другите висши функционери на бившата ГДР. Горбачов отговаря: "Вие сте германци. Знаете по-добре какво да правите с тях!“ По този начин той дава разрешение за наказателното преследване на съюзниците и приятелите на СССР.

След това бившите лидери на ГДР, с които Михаил Сергеевич доскоро се целуваше и вдигаш наздравици за тяхно здраве, го обсипаха с молби за защита. Те обаче дори не получиха отговор.

В Архиз Горбачов също направи неразбираеми отстъпки за Кол и по отношение на материалното обезщетение за обединението на Германия и оттеглянето на съветските войски, които имаха правото да останат там още двадесет години. През 1993 г. министърът на финансите на ФРГ Теодор Вайгел информира депутатите от Бундестага, че обединението на Германия струва на правителството на Германия само 15 милиарда марки

При това Вайгел се позовава на книгата на бившия министър на финансите Франц Йозеф Щраус „Проект за Европа“, напомняйки много важен момент. През 60-те години ФРГ е готова да изпрати на СССР между 100 и 120 милиарда марки (по курс от 1990 г. повече от 300 млрд. марки), само за предоставянето поне на австрийски статут на „Съветската зона на Германия“, както във ФРГ до 1972 г. наричат ГДР.

Едно е ясно: само германците и лично "най-добрият германец" Михаил Горбачов се възползват от едностранната сделка в Архиз. Не случайно той и семейството му постоянно живеят в луксозен баварски замък, прехвърлен на дъщеря му Ирина Вирганская.

Предателство към гражданите на Съюза.

Горбачов също така извършва предателство срещу 630 хил. жители на Литва. На 17 март 1991 г. те гласуваха на референдум за единен Съюз и до 22 август същата година се смятат за граждани на СССР. След като кликата на Ландсбергис поема контрола над републиката, аз, като депутат от Върховния съвет на Литва и председател на Комитета на гражданите на СССР, реших да се обърна към извънредния Конгрес на народните депутати на СССР по повод съдбата на съветските граждани в Литва.

С голяма трудност, чрез народните депутати Филип Попов и Виктор Казначеев аз бях в състояние да доставя писмо до Президиума на извънреден конгрес. В него се съдържаше искане за защита на гражданите на СССР, живеещи в Литва и уверен в решението на Третия конгрес на НД на СССР (15 март 1990 г.) за това, че провъзгласяването на независимостта на Литва от 11 март 1990 г. е нелегитимно.

Не очаквах осебена реакция от Конгреса. Достатъчно беше да се потвърди, че гражданите на СССР и създадените от тях организации, които са работили през 1990-1991 г. в Литва, не подлежат на наказателно преследване. Казначеев лично видя реакцията на Горбачов на писмото. Президентът, намръщен от недоволство, го прочете и небрежно го хвърли настрани. Въпросът така и не бе поддигнат за обсъждане в Конгреса. Макар че по всички законови норми, в навечерието на приемането от Държавния съвет на решението за признаването на независимостта на Литва, би било необходимо да се върнем към решенията на ІІІ конгрес.

Горбачов по този начин грубо нарушени и параграфи 1 и 2 от член 127.3 на Конституцията на СССР, според които президентът на СССР е "гарант на правата и свободите на съветските граждани ..." и е трябвало да осигури "териториалната цялост на СССР." И това далеч не е пълният списък с престъпленията на Горбачов.

Боливар генерален секретар

Мнозина от тези, които са работили с Горбачов, отбелязват, че основният принцип, по който той винаги се ръководи е принципът на собственото оцеляване на всяка цена. Някога този принцип е формулиран от Додсън от разказа на американския писател О.Хенри. Той звучи: „Боливар няма да понесе двама“. Боливар е името на кон, който може да спаси двама приятели. Но Додсън предпочита да се спаси сам.

Последният премиер на СССР Валентин Павлов в интервю за вестник „Правда“ на 12 април 1996 г., си спомня: "За да се задържи на власт, Горбачов не се поколеба да хвърли на политическата „клада“ съдбата на колегите си. Но - винаги на бял кон, облечен с бели ръкавици“.

Началникът на личната охрана на Горбачов и генерал от КГБ Владимир Медведев, който в течение на шест години ежедневно се обръща към генералния секретар, в книгата си „Човекът зад гърба“ пише: „Когато започнах да работя за Горбачов, все още не знаех, че Михаил Сергеевич е гол политик, който не вижда хора в хората в хората и че няколко години по-късно, той безкрайно ще разбърква политическото си обкръжение, захвърляйки и левите и десните, отново приближавайки някои и отново изоставяйки ги“.

Горбачов успя на три пъти да промени състава на Политбюро по време на управлението си, като всеки следващ е по-слаб от предишния. Заменен е 85% от състава на ЦК, 80% от секретарите на областните комитети от ЦК на Комунистическите партии на съюзните републики, а също така повечето секретари на градските комитети на партията. Изпълнителните органи също бяха подложени на прочистване. До 1989 г. останаха едва десет от общо 115 членове на Съвета на министрите.

Въпреки това Горбачов все още твърди, че основната пречка пред перестройката е бил консервативният апарат. Всъщност основната причина за провала на перестройката беше посредствената и предателска политика на Михаил Сергеевич. Именно тя превърна перестройката, от която Съветският съюз се нуждаеше, в "катастрофа".

Превод: Поглед.инфо

Очаквайте продължение

ШВЕД Владислав Николаевич, родился в Москве.

С 1947 года проживал в Литве. С 1990 года — второй секретарь ЦК Компартии Литвы / КПСС, член ЦК КПСС. Председатель Гражданского комитета Литовской ССР, защищавшего права русскоязычного населения. Депутат ВС Литвы.

В декабре 1991 г. отказался поменять гражданство, был лишен мандата депутата Сейма и арестован. По причине отсутствия улик и под воздействием общественного мнения выпущен на свободу.

В 1998‑2000 гг. — руководитель аппарата Комитета Госдумы по труду и социальной политике. Действительный государственный советник РФ 3‑го класса. В 1996‑2000 гг. был заместителем председателя ЛДПР. Автор книги «Катынь. Современная история вопроса» (2012 г.) .