/Поглед.инфо/ Докато всички обсъждаха откриването на Световното първенство по футбол и думите на Тръмп, че Крим принадлежи на Русия, се случи едно събитие, което мнозина не забелязаха.
Американският Федерален резерв за втори път тази година повиши основният лихвен процент от 1,5-1,75% до 1,75-2% годишно.
Какво означава това (освен допълнителни разходи на държавния бюджет в размер на около 50 милиарда долара за изплащане на процентите по дълга)?
На първо място, че епохата на свръхевтините пари, която започна с „количественото смекчаване“ след кризата от 2008 г. приключва.
На второ място, че Федералният резерв напомня, че е частна компания и че е създадена не да подкрепя американската икономика, а да получава печалби.
Какви ще бъдат последствията от това действие за американската икономика? Основният лихвен процент определя всички останали лихвени проценти, започвайки се от промишлените кредити и приключвайки се с ипотечните и потребителските. Съответно, ще има увеличаване по веригата.
За средното американско домакинство, върху което висят 200-300 хил. долара кредити, това означава около 500-740 долара допълнително плащане на лихви годишно. Не е критично, но е съществено. А ако се вземе предвид, че това е второто повишаване на лихвените проценти за тази година (и не е задължително то да е последното, защото ге говори за четири етапа)?
Но това са частни последствия, а за големия бизнес всичко е значително по-сериозно. Всяко оскъпяване на кредитните пари означава повишаване на себестойността на американските стоки, снижаване на тяхната конкурентоспособност и/или снижаване на равнищата на печалбите.
Както се казва: „Мейк Америка грейт аген!“
Впрочем, американската икономика отдавна вече е загубила статута си на произвеждаща. Затова основните последствия ще бъдат усетени на фондовата борса.
Както е известно (и постоянно се показва на графиките на отчетите на NYSE), лъвският пай от търгуващите на фондовите борси го правят със заети средства (така наречения leverage). Използването на тези пари струва пари. И ръстът на основния лихвен процент с последвалото поскъпване на кредитите означава, че борсовите играчи ще трябва:
- Или да понижат нормата на печалби при тези рискове
- Или по-бързо да надуват спекулативните балони
- Или да излязат от пазара.
Впрочем „Уол Стрийт Джърнъл“ старателно се престори, че не е забелязал това решение на Федералния резерв – на сайта им дори и новина за това не се появи, да не говорим за някакъв минимален анализ.
Защо Федералният резерв, въпреки възможните негативни последствия повишава лихвеният процент? На първо място, както казах, той е частно търговско обединение, а не благотворителен фон. И им омръзна да работят почти на нулата (колкото е по-нисък лихвеният процент, толкова са им по-ниски печалбите“.
На второ място привлекателността на американските съкровищни облигации през последно време съществено е паднала. Независимите (в крайна сметка от САЩ) китайски рейтингови агенции снизиха суверенните кредитни рейтинги на САЩ в чуждестранна и национална валута от „А-“ до „ВВВ+“ с негативни прогнози.
А Централната банка на Русия през април изхвърли половината налични ценни книжа от държавната хазна на САЩ. Както свидетелстват свежите данни, публикувани от министерството на финансите на САЩ, през март 2018 г. на Русия са принадлежали ценни книжа от американската хазна на обща сума от 96,1 милиарда долара. Но през април обемът е намалял двойно – до 48,7 милиарда.
И незнайно защо не виждам възторжени викове „Ура! Престанахме да плащаме дан на Америка!“. Нали с години твърдяха,ч е подобни вложения са данък. Къде е радостта от победата?
При това общият обем на златно-валутните резерви на Русия не се е снижил, тоест това наистина е отказ от вложения в „трежърис“ и превод на запасите в други валути и ценните книжа (трябва да се погледне структурата, най-любопитното). При това все още няма данни за май и юни, възможно е в момента запасите им в баланса на Централната банка на Русия да са дори по-ниски. Тук, разбираме, Русия установява икономически суверенитет (след правния и военния), а никой не хвърля шапки във въздуха!
Но тук се отвличам. Получава се, че привлекателността на американските съкровищни книжа пада, а държавният дълг расте. Затова и трябва да се повиши доходността по дълга, за да може кредиторите поне известно време още да продължат да поддържат този огромен дългови балон на повърхността.
Очаквам привичните вопли „АМАВИЕВСЕЛЪЖЕТЕ“ в коментарите.
Превод: Поглед.инфо