/Поглед.инфо/ След като Тръмп обяви, че САЩ излизат от споразумението с Иран в ЕС започна раздвижване: Вашингтон демонстративно демонстрира пълно безразличие към интересите на съюзниците. Възможностите на европейския бизнес да работи в Иран се прекъсват, европейските компании трябва да излязат от Иран в течение на 180 дни. Тези, които не се подчинят сами ще попаднат в санкционните списъци. Министерството на финансите на САЩ ще забрани на американските юридически и физически лица да имат взаимоотношения с тях и доларовите им сметки ще бъдат блокирани. Така и се чува ехото на указите на окупационните комендатури от времената на Втората световна война: „За сътрудничество с партизаните – смъртна присъда с обесване“.

Най-много от това се възмутиха германците, активно развиващи икономически връзки с Иран, след сключената през 2015 г. „Ядрена сделка“. Но, за да не си забравят мястото, новият посланик на САЩ в Германия Ричард Гренъл след пристигането си в Берлин веднага публикува в „Туитър“ заявлението, че „германският бизнес трябва да прекрати работата си с Иран незабавно“. Това е волна интерпретация на позициите на Вашингтон, но подобни казуси се случват често.

Първоначално в германските делови кръгове се вдигнаха. Съюзът на германските промишленици (BDI) и Търговско-промишлената палата (DIHK) изразиха недоволство и се обърнаха към правителството и Еврокомисията с молба да защитят бизнеса им с Иран. Макар и германският износ в Иран да е едва 0,2% от общия на страната, от 2015 г. той нарасна бързо и през 2017 г. достигна до три милиарда евро, увеличавайки се със 17% в сравнение с миналите години.  Откриваха се нови хоризонти на сътрудничество, но сега, според президента на BDI Дитер Кемп перспективите са помрачени. Ръководителят на Съюза на германските промишленици предложи ЕС да се обърне към Русия и Китай за координация на усилията по спасяването на поне част от сделката с Иран.

А бойният генерален директор на Германския съюз на машиностроителите (WDMA) Тило Бродтман смята, че изобщо не е трябвало да се капитулира. „ЕС сам налага санкции на Иран в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и сам ги отмени. Затова, докато ЕС не върне своите санкции срещу Иран, продължаването на бизнеса не е възможно“, смята Бродтман. По отрасъла му се нанася сериозен удар: миналата година германската индустрия изнесе в Иран оборудване за близо милиард евро, планираше се доставката на автомобили, лекарства за 10 милиарда евро. „Еърбъс“ има договор с Иран за построяването на  95 самолета, тази сделка също ще трябва да се отмени. При това започналият ръст на цените на петрола създава риск от икономическо забавяне за Германия.

Аналогична картина се наблюдава и в другите европейски страни. Обществеността и бизнесът очакват от ръководителите си напълно определени действия. Ръководството на ЕС е в непросто положение: в транснационалното партньорство започва да се оформя пукнатина.

На срещата на високо равнище в София на 17 май нямаше недостиг в изразеното възмущение на европейците. „С такива приятели не са ти нужни врагове“, заяви председателя на Европейския съвет Доналд Туск, а министърът на финансите на Франция Брюно льо Мер попита с патос: „Искаме ли да сме васали на САЩ и да им се подчиняваме, държейки се за полите им?“. Канцлерът Меркел унило повтори вече неведнъж изричаното от нея „Ще поемем по друг път“.

Но при обсъждането на конкретните действия бойният плам на участниците на срещата започна да спада. В крайна сметка всичко се ограничи на практика с казаното от Еманюел Макрон: „Ще работим за запазването на рамките на споразумението с Иран , независимо от решенията на САЩ. По-конкретно ще окажем политическа поддръжка и ще осигурим възможността за присъствието на нашите компании, но също така призоваваме всички страни да продължат преговорите за необходимото по-широко споразумение“.

Но ще има ли полза от това? „Техническите мерки“, на които са се решили в Еврокомисията, могат да се нарекат реакцията на победен. САЩ, както и преди, могат да правят на международната арена всичко, каквото измислят, а на Европа само ѝ остава да научава за това.  Пълната компенсация на загубите на европейския бизнес, свързан с Иран, е невъзможно. „Ние не трябва да се лъжем с илюзии свързани с пълния обем на дейността на САЩ“, коментира Меркел. С други думи, компаниите, които не искат неприятности, най-добре да си тръгват от Иран.

В деловия свят няма нужда подобни думи да се повтарят.- Веднага голямата датска компания за преводи „Мерск Лайн“ обяви, че излиза от бизнеса с Иран. След нея същото бе обявено от френския енергиен гигант „Тотал“, работещ върху перспективното петролно и газово находище Южен Парс в Персийския залив. Причината е отсъствието на гаранции за защитата на инвестициите на „Тотал“ и неспособността на ЕС да защити интересите на компанията. „Сименс“ също ги последва, обявявайки, че търговията със САЩ е по-важна за него. Към това се присъедини и китайският петролен концерн „Петрочайна“.

„Фракфуртер Алгемайне Цайтунг“ обобщава положението: „Да, това е изнудване, когато Тръмп заплашва европейските предприятия с глоби за сътрудничество с Иран. Но реалната политика предполага осъзнаване на реалната ситуация. Зависимостта от долара е по-голяма от търговията с Америка, а бизнесът с Иран в сравнение с тях е нищожен. Ние не можем да рискуваме благополучието на нашите съграждани. Америка остава най-важния търговски партньор на Европа“.

На срещата на ЕС в София всичко приключи така, като и трябваше да приключи. Доналд Тръмп лесно пречупи европейците. „Нямаме юридически възможности да защитим своите интереси против действията на САЩ“, меланхолично отбеляза министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер.

С една дума всичко е в духа на европейската традиция: първоначално европейците с патос призовават към защита на своето достойнство и събрали се заедно се хипнотизират взаимно с героични пози, а след това идва началникът и ги разгонва всички по домовете. Това е всичко.

Превод: Поглед.инфо