/Поглед.инфо/ Миграционната криза в Европа, последен епизод на която стана инцидента с кораба „Аквариус“ в Италия, показа дълбоките противоречия между европейските хуманистични идеали и способността на Европа да запази своята идентичност, счита наблюдателят на Figaro Наташа Полони. За да разреши този парадокс, на Европа й е необходимо на първо място да се откаже от чувството за „постколониална вина“, определящо миграционната политика на континента, убедена е журналистката.

Както отбелязва наблюдателят на Le Figaro Наташа Полони, отказът на италианското правителство да приеме в страната кораба „Аквариус“, на борда на който са се намирали около 600 мигранти беше широко подкрепено от населението на Италия и вероятно ще добави точки за алианса „Лига на Севера“ и „Движението на петте звезди“ на предстоящите избори в страната.

Този случай стана още един епизод от миграционната криза в Европа и демонстрация на противоречието между въплъщението в живота на идеята на „хуманизма“, лежаща в основата на европейските ценности и възможността да бъде осигурено запазването на носителите на тези ценности – нациите и народите.

Това, което се нарича европейска цивилизация се е формирало под влиянието на идеите на хуманизма и просвещението, съгласно които всички хора са братя, всеки индивид е надарен от природата с достойнство, счита Полони. „В това внимание към индивида е нашата дълбока разлика от другите цивилизации, в които човешките същества са се оказвали затворени в рамките на колектива и смачкани от него“ - убедена е журналистката. Според нейното убеждение, именно тези ценности не позволяват на европейците да оставят нещастните в беда.

„Но можем ли днес да игнорираме факта, че потоци от хора, пристигащи от общества, обичаите и структурата на които радикално се различават от нашите, с течение на времето отслабват нашата система?“ - си задава въпроса авторът. Парадоксът се заключава в това, че европейските ценности, заставящи европейците да поправят грешките на собствената си история, им пречат да се грижат за запазването на същите тези ценности.

Ето защо президентът на Франция вместо оскърбления по адрес на италианците, които са приели от 2013 година насам 700 хил. бежанци, трябваше самият той да приеме в страната си нещастните пътници на „Аквариус“, но и заедно с това тържествено да заяви, че Франция не може „да отвори границите си за всички ветрове“ и да покани за сътрудничество своите европейски партньори.

Първото, което трябва да се направи е да се вземат мерки по отношение на нелегалните превозвачи от Либия, сигурна е Полони. Нека даже да се наложи да се направи това без одобрението на международната общност. „Нали ние умеем да правим това, когато става дума за бомбардировки на Сирия или Либия на Кадафи“ - иронизира авторът.

Освен това е необходимо да се изработи общоевропейска политика за сътрудничество и помощ за развитието на такива страни като Нигерия и Кот д’Ивоар, където в близко време се очаква „взрив на демографска бомба“.

Третото условие за решаване на кризата е необходимо на първо място - „културно и нравствено възраждане на Европа, в основата на което да се намира отказа от всяка форма на постколониална вина и състрадателен мултикултурализъм“ - убедена е журналистката.

Освен това камък върху камък не трябва да остане от изпълнените с ненавист към Запада речи, които могат да бъдат чути днес от представители на определени асоциации и даже популярни изпълнители. Това трябва да се прави не с помощта на цензурата, а с помощта на аргументи, сигурна е Полони. „За да може децата на тези, на които отваряме днес вратата, изведнъж да не обърнат злобата си против нас, забравяйки за това, че именно Европа е изобретила правата на човека, без които и те не биха имали право на глас“.

Превод: Поглед.инфо