/Поглед.инфо/ Най-накрая се появи представа за доктрината на Доналд Тръмп. Първите стъпки позволяват тя да бъде наречена най-радикално отстъпление от външната политика и на двете партии на САЩ след 1945 г.

В статия за „Уолстрийт джърнъл“ директорът на националния икономически съвет Гари Кон и съветникът по националната сигурност Хърбърт Макмастър пишат, че Тръмп има съвсем ясна представа, че съвременният свят е арена, на която всички си съперничат за предимства. Високопоставените служители добавят: „Вместо да отхвърляме тази стихийна природа на международните отношения, ние я приемаме.“

Но стихийният аспект съществува в продължение на хилядолетия. Историята на човечеството е история на съревнованията и конфликтите. И външната политика на САЩ в голяма степен отразява тази особеност. Америка разполага с най-големия военен и разузнавателен апарат, войски и бази в десетки страни по целия свят. Това не прилича на описанието на страна, която не знае какво значи политическа и военна конкуренция.

Но през 1945 г. - светът се промени. След две войни, отнели живота на десетки милиони хора, след физическото опустошаване на по-голяма част от Европа и Азия, САЩ се опитваха да изградят нова международна система. Бяха създадени институции, правила и норми за насърчаване на мирното уреждане на разногласия – чрез преговори, а не чрез война. Беше създадена система, при която световната търговия доведе до процъфтяване всички. Бяха създадени механизми за управлението на тези глобални проблеми, които нито една страна не можеше да реши.

Системата не работеше идеално. Съветският съюз и неговите партньори по начало отхвърляха повечето от тези идеи. Много развиващи се страни приеха системата само частично. Но Западна Европа, Канада и Съединените щати действително станаха удивителна зона на мира, зона на икономическото, политическото и военното сътрудничество. Естествено, между тях съществуваше конкуренция, но тя се управляваше по мирен път.

В резултат възникна събирателното понятие Запад, превърнало се в истинско чудо. Европа, измъкнала се от столетия стихиен характер на международната конкуренция, започна да се надпреварва само в създаването на по-добри работни места и по темповете на икономически растеж, а не в анексирането на държави и подчиняването на народи.

През всичките тези години зоната на мира продължи да се разширява, първо включвайки в себе си Япония и Южна Корея, а след това и няколко държави от Латинска Америка. В тази зона винаги е имало конфликти и противоречия със съветския блок в традиционния геополитически смисъл. Но през 1991 г. Съветският съюз рухна и нови големи участници в световната общност започнаха да се насочват към този открит международен ред.

Двигател на системата винаги са били Съединените щати, опитващи се да създадат нещо подобно още след Първата световна война, но претърпели неуспех. Когато се очерта краят на Втората световна война президентът Франклин Рузвелт /1933-1945/, след като беше изучил грешките на миналото, предложи нов набор от идеи. Този път всичко сработи.

От тогава всеки президент, независимо от партийната си принадлежност, е признавал, че на САЩ се е удало да създадат нещо уникално, помогнало за измъкването от епохата на стихийните международни конфликти. През последните 25 г. тази идея обедини стотици милиони хора от Мексико до Украйна, желаещи да станат част от този либерален – т.е. свободен – международен ред.

Изглеждаше, че от самото начало на политическата кариера на Тръмп дори не е чувал и не е знаел за тези постижения. Той последователно пренебрегва най-близките съюзници на САЩ. Той говори с възхищение за такива властни управници като Владимир Путин, Си Цзинпин, Абдул Сиси и Родриго Дутерте, но критикува демократичните лидери на Европа.

Сложно е да бъдат предвидени последствията от такава позиция на Тръмп. Неговите действия могат да доведат до бавно разрушаване на либералния международен ред. Или да станат предвестник на възхода на нов - начело с Китай и Индия, поборници за меркантилизъм и национализъм. Друг вариант: действията на Тръмп укрепват съществуващия ред, възраждайки Европа. Той успя да обедини континенталните европейски страни така, както не се е удавало даже и на Путин.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че Европа е длъжна да вземе съдбата си в собствените си ръце. През същата седмица тя проведе среща с индийския премиер и с премиера на Китай. Президентът на Франция Еманюел Макрон застана в защита на интересите и ценностите на Запада лице в лице с Путин. Именно така би постъпил в миналото президент на САЩ.

Действията на Тръмп няма да доведат до краха на западния свят, но могат да поставят края на централната роля на Съединените щати в него.

-------

Фарид Закария, един от най-влиятелните американски политически анализатори. Статията му е публикувана в „The Hill“

Вашингтон / САЩ