/Поглед.инфо/ Министърът на външните работи на Китай Ван И се опита да намали опасенията на Германия по отношение на сътрудничеството на Пекин с 16 страни от Централна и Източна Европа. Много европейски лидери виждат в това сътрудничество заплаха за европейската интеграция. Инициативата „Един пояс и един път” (BRI- Belt and Road Initiative) - грандиозен инфраструктурен проект на председателя на КНР Си Дзинпин за подобряване на евразийската връзка – включва създаването в Централна и Източна Европа на инфраструктурна платформа във формат „16+1”, в чийто състав ще влязат още 11 страни-членки на ЕС, пише в статия на Емануел Скимия за Asia Times.
По време на неотдавнашното си първо посещение в Китай след преизбирането й в март 2017 г. канцлерът Ангела Меркел зае сравнително мека позиция по отношение на китайската инициатива „16+1”. В своето изказване Меркел заяви, че сътрудничеството във формат „16+1” ще окаже положително въздействие на развитието на Европейския съюз и няма да подпомага разделението му. Обаче през февруари 2017 г., на пресконференция в Берлин, Меркел демонстрира съвсем друга позиция към инфраструктурната инициатива на КНР, като подчерта, че Пекин не трябва да използва своите инвестиции, насочени към западните Балкани, за получаване на политически предимства.
По време на посещението си в Китай през януари 2018 г. президентът на Франция Емануел Макрон беше по-откровен, отколкото госпожа канцлерът. Той предупреди ръководството на КНР, че Пекин не трябва да превръща своите „Нови Копринени пътища” в инструменти за хегемония, използвайки инвестициите и кредитите като средства за подчинение на своите партньори от BRI.
Германия и други ключови страни от ЕС се отнасят с подозрение към китайския проект. Според тях, съвременните „Копринени пътища” на КНР са насочени главно към износ на свръхпроизводството на китайската промишленост и към ревизия на световните стандарти в областта на търговията и инвестициите. Предизвиква опасение и това, че инициативата „Един пояс и един път” ще направи страните-членки на ЕС в Централна и Източна Европа зависими от китайските ресурси, вследствие на което тези страни ще станат уязвими за политическото влияние на КНР.
По-слабо развитите страни в Европа се стремят да стабилизират своя икономически ръст с помощта на китайски инвестиции и заеми. Смята се, че с увеличаването на техните дългове към китайските кредитори те могат да пренебрегнат европейския механизъм, ограничаващ чуждите инвестиции във високотехнологичния сектор на ЕС за защита от нечестната инвестиционна практика на КНР.
Освен това, в рамките на диалога „16+1” европейските страни могат да обединят своите усилия, за да подкопаят прозрачността и европейските правила за провеждане на открити търгове. Следва да се помни, че контрактът, сключен с китайски компании за строителство на високоскоростна железопътна линия между Будапеща и Белград, се намира под острото внимание на властите на ЕС. Нещо повече, партньорите на Китай в Европа могат да отслабят външната политика и политиката на сигурност на целия ЕС, особено когато става въпрос за позицията в областта на правата на човека в Китай или процеса на милитаризация на спорните острови в Южнокитайско море.
В своите беседи с Меркел министър-председателят на Китай Ли Къцян подчерта, че Пекин винаги е подкрепял европейската интеграция. Обаче, предвид факта, че Германия се погрижи за това китайските инфраструктурни инвестиции да бъдат насочени в периферните европейски страни, може да се направи извод, че всъщност Берлин се интересува повече от националните си интереси, отколкото от защита на интересите на ЕС.
Дуисбург, намиращ се в западна Германия, ще стане европейски транспортен хъб на „Новия Копринен път”. Компанията „Дуисбургер Хафен”, управляваща местното речно пристанище, в 2017 г. подписа споразумение за установяване на връзка със северното италианско пристанище в Триест, което се очаква да стане западна граница на „Морския Копринен път” на КНР. По такъв начин Германия се стреми да остане единствен интермодален терминал в Европа в рамките на BRI. За това е необходима връзката Дуисбург-Триест, която трябва да стане алтернатива на другите маршрути на „Копринения път”, финансиран от Китай. Към тях се отнася, например, планираният от Пекин транспортен коридор, който трябва да свърже гръцкото пристанище Пирея, Балканите и Централна Европа, при това железопътната линия Белград-Будапеща се явява ключов сегмент от този коридор.
Хонг Жънг. Великият копринен път
Както и в случая с връзките на Германия с Русия, които в момента са помрачени от недоверие и напрежение, Меркел, изглежда, има намерение да намери „острови на сътрудничество” с Китай. В 2017 г. китайският гигант стана най-големият търговски партньор на Германия. Миналата година общият обем на тяхната търговия достигна 218,5 млрд.долара. Берлин и неговите основни съюзници в ЕС са готови да сътрудничат с Пекин в рамките на развитието на евразийската връзка с КНР, но само на равноправна основа и в съответствие с международно признатите стандарти за финансиране, условия на труд, защита на околната среда и установения ред за търговски процедури.
Германия и Китай вероятно ще работят заедно за защита на свободната търговия и принципа на многостранност, в противовес на протекционистката програма на Тръмп. Важно е също така, че Берлин и Пекин ще продължат да защищават „ядрената сделка” с Иран, от която президентът на САЩ неотдавна излезе. По такъв начин, ако Китай се придържа към общопризнатите норми в ЕС, между Германия и КНР е възможно да се установи взаимноизгодно сътрудничество в сферата на евразийската интеграция.
Превод: Поглед.инфо