/Поглед.инфо/ Авторитетните в някои кръгове участници в групата Pussy Riot се обърнаха към президента на Франция с молба при срещата му с Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург „да поиска от него незабавното освобождаване на Олег Сенцов“ и да бойкотира Световното първенство по футбол.
Но Макрон реши да не прави така.
Преди два дни, слушах Еманюел Макрон. И бях поразен: думата „суверенитет“ бе изречена от президента на Франция най-малко 40 пъти. А също така и той обичал международното право като цяло и Съвета за сигурност на ООН в частност! И е готов да отстоява интересите на бизнеса и на французите навсякъде, където е възможно.
„Слънчасал съм явно“, помислих си аз. Сега ще каже, да изградим и единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток.
Той бе мек, когато го питаха за резултатите от разследването на сваления над Донбас „Бойнг“, не настояваше за освобождаването на Сенцов и обеща задължително да пристигне на Световното първенство, ако националния отбор на Франция достигне до финал. Което според експертите е напълно вероятно.
Тоест, игнорира искането на знаменитите правозащитнички от Pussy Riot, някога пострадали от кървавия путински режим. „Какво си позволява той?“, продължавах да се чудя, слушайки този регионален командир-глобалист.
Еманюел Макрон не започна да възразява горещо срещу шеговитото предложение на президента на Русия да осигурява сигурността на Европа, ако САЩ се откажат от това. А трябваше. Общо казано, направо не го познах.
Но след това си поговорих с поназнайващи хора и въздъхнах с облекчение: всичко е наред, това е просто простодушна хитрост. Той говори това, каквото в Русия искат да чуят от него. В Китай ще разказва за преимуществата на комунизма. В Америка за перспективността на протекционизма. А, ако по някакво чудо се окаже в Лвов, то е напълно възможно да каже нещо хубаво и за фашизма с човешко лице.
Така настоящото младо поколение лидери-глобалисти се представя дипломатично.
Но при това то си остава глобалистко до мозъка на костите. Тоест, абсолютно предано на сюзерена, дори и ако сюзеренът ги напуска или приема абсолютно антиевропейски решения. Просто тези решения трябва да бъдат опаковани в ярка обвивка.
Това обяснение на риториката на Макрон изпъди странните мисли. Почти всички. Остана една, съвсем мъничка: ами ако е лъгал не за всичко?
Превод: Поглед.инфо