/Поглед.инфо/ Въпреки това се очаква турците пак да го преизберат, но ще трябва да трепери за втория тур
Стара поговорка гласи, че не е важно как се гласува, а кой брои бюлетините. Тя важи с пълна сила за предстоящите на 24 юни в Турция парламентарно-президентски избори. Опозицията в лицето на кемалистката Народно-републиканка партия (НРП) и новата "Добра партия" с лидерката Мерал Акшенер вече обяви, че са отпечатани допълнително 11 млн. бюлетини с гласове за Ердоган, което ще му осигури спечелването на президентските избори на 24 юни (в неделя) с 51-51,2 на сто. Няма да е логично да са повече, защото ще се получи лавина от възмущение поради съмнения за манипулации. Публикуването на някои резултати от анкети на социологически агенции като "Гезиджи" или "Медиар" дават основания за изводи, че се
наблюдава спад в подкрепата за турския лидер
и то при положение, че властите държат под контрол повечето медии в Турция. Сондажите сред населението в навечерието на извънредните избори показват, че за Ердоган ще дадат гласовете си на първи тур около 47-49% от турските граждани, а управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) няма да успее да вземе над 300 депутатски места (очакват се около 48-49%) в 600-местния Меджлис (парламент) - тя ще изгуби мнозинството си.
Предизборната кампания е не само ожесточена и на моменти нелицеприятна поради размяната на обидни слова между кандидатите за президент или между тези, които се борят за място в Меджлиса. Тя се изражда и до убийства и побоища между управляващи и опозиция, както се случи в югоизточния град Суруч, където е имало нападение над членове на ПСР от местни жители, обикаляни с призиви да подкрепят Ердоган и ПСР. Сред загиналите е братът на депутат от ПСР Ибрахим Халил Йълдъз, който е настоявал енергично сред местни дребни търговци да дадат гласа си за управляващите. Населението в тези райони е предимно от кюрдски произход и голяма част от него подкрепя прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Лидерът на тази партия Саляхатин Демирташ, който е кандидат за президент, води кампанията си от затвор в Одрин и проучванията предполагат, че партията ще успее отново да влезе в Меджлиса - ще събере повече от 10-процентния праг за влизане в парламента. Може би затова Ердоган побърза да заяви, че след изборите ще промени изискването да не могат да бъдат кандидати за президент не само осъдени, но и задържани, какъвто е Демирташ.
Това не е ли страх от добро представяне
на ДПН и съпредседателя й Селяхатин Демирташ? Той вече заяви, че ако има втори тур на изборите за президент, ДПН ще подкрепи кандидата на опозицията, който се е класирал с най-добър резултат на първия тур. "Ню Йорк таймс" преди дни написа, че Ердоган се опитва по всякакъв начин да избегне точно това - да няма втори тур на изборите за президент. Защото социологическите проучвания сочели, че се очакват близки резултати. Авторитетният вестник акцентира върху нещо невиждано до момента не само в Турция - опозицията е успяла да се обедини в съюз, да постигне споразумения за участие в тези избори, което ще породи затруднения за Ердоган. Той, разбира се, си остава най-популярният политик в страната, но някак се открояват изказани становища на основния му опонент от НРП Муххарем Индже, че "имам голямо желание за промяна в Турция". Британският "Таймс" е по-категоричен в анализи за резултатите от изборите на 24 юни. Изданието твърди, че "с наближаването на изборите Ердоган прави гаф след гаф и така засилва позициите на опозицията". Допълва се, че "марката Ердоган се е сринала". Не е сигурно дали наистина се е сринала, но е факт, че гласът на Ердоган му изневерява и след толкова много митинги из цялата страна той просто го е изгубил. Още повече че на митинг в Бингьол президентът се опитва по навик за изкрещи към присъстващите в своя стил с "Ей, Диарбекир", но той не е в Диарбекир, а в друг град - Бингьол. Хората са втрещени и не реагират.
Всъщност цялата кампания на управляващите е доста по-различна от минали избори. Няма ги милионите гирлянди с партийни знамена из улиците на всеки град в страната и гигантските портрети на Ердоган на всеки ъгъл и висока сграда. Акцентира се върху неговия многогодишен опит и визия за Турция. Лозунгите са поставени на модерни сменящи се автоматично табла и се съсредоточават върху "За да расте икономиката, се иска визия", "Голяма Турция иска силен лидер", "За служба на нацията се иска майсторство", "Управлението на държавата изисква опит" или "За да се устои на опити за преврат, се изисква кураж".
Неговият партньор в тези избори Девлет Бахчели от Партията на националистическото действие (ПНД) е заложил на "Гаранция за доверие и спокойствие". Всъщност тази крайнодясна националистическа партия се включи в коалиция с управляващите от ПСР в Народен съюз, защото проучванията доказаха, че тенденцията е трайно низходяща и ако участва самостоятелно, няма да влезе в Меджлиса. Сега й дават около 6% постижение при необходими 10%.
Но тя е верен съюзник на Ердоган в политиките му и всеки глас на привържениците й е добре дошъл в сложните времена, които изживява Турция.
Не са тайна огромните предизвикателства пред турската икономика
включително незапомнения срив на турската лира и $453 млрд. външен дълг. Ако за Ердоган външни пазарни конспирации са в основата на буксуването на турската икономика, то за срива на турската лира той предпочита да запази мълчание. Сигурно затова Мерал Акшенер, лидерката на "Добрата партия", описва Ердоган като "изморен шофьор на автобус, който се движи на ръба на пропаст".
Управляващата ПСР се е отказала от правото да направи полагащото й се по закон обръщение към нацията в специално определеното за целта време по всички ТВ екрани и радио. Сгъстената програма не давала възможност за подобни изяви. Преценено е, че са достатъчни непрекъснато излъчваните речи на Ердоган по митинги и срещи с избиратели. Напоследък при тези свои участия Ердоган не пропуска да подчертае, че първата му работа след спечелването на изборите на 24 юни е
да отмени извънредното положение
Нещо, за което опозицията отдавна настоява. Тази опозиция оповести и че на всеки участник в митингите на ПСР се давали по 100 турски лири (около 40 лв.), което е двойно повече от минали предизборни кампании. Защото тази кампания в повечето време протича в дни на рамазан, т. е. не се яде по цял ден и няма как да се раздават сандвичи и напитки. Във всеки квартал по градове и селища са опънати шатри, в които се прави ифтар, като се раздава след залез слънце безплатно ядене на всеки присъстващ. Кметовете в повечето случаи са от управляващите и те са организаторите на тези събития. В социалните мрежи в тази връзка се коментира случай, когато крайни националисти, привърженици на Ердоган, нанесли побой на туристи, които посред бял ден хапвали в някакво заведение в Истанбул. Ако това са прояви на т. нар. политически ислям и използване на религията в политически битки и в полза на личностно властване, европейците няма как да го приемат. Дори и да става въпрос за сляпа вяра в лидер, който олицетворява мощта на страната. Не става въпрос за повсеместния контрол над медии, съдебна система или сили за сигурност, а просто за права и демокрация, която поставя религията в друго независимо и самостоятелно русло.
Но в Ердоганова Турция религията върви ръка за ръка с политиката и определя визията за страната в бъдеще. Решението на австрийския канцлер Курц да затвори 7 джамии в страната си и да изгони 60 имами от Австрия заради неспазване на приети законови правила (Закон за исляма от 2015 г.) се използва от Ердоган в предизборната кампания. С думи, че "тези действия ще доведат до война между кръста и полумесеца", Ердоган нахъсва привърженици, като се представя за борец срещу "изкуствената, асиметрична, икономическа и политическа изолация на страната от двулични наши партньори и съюзници". Твърденията, че паричният пазар и икономиката са в беда в резултат на конспиративни външни интервенции, се посрещат скептично не само от лидерите на основните опозиционни партии, но и от мислещите турци.
Което обаче не пречи Ердоган да опитва омайване на електората с военните операции извън страната. За целта се използва и предстоящата операция в сирийския град Мембидж, която е била договорена на 4 юни при срещата между държавния секретар Помпео и турския външен министър Чавушоолу. Тази операция се е разработвала технически като пътна карта на 12-13 юни в Щутгарт между висши турски и американски военни. Постигнато било споразумение и за бъдещето на Мембидж, където трябва да се върнат по домовете си напусналите го граждани, но след като оттам се изгонят силите на сирийските кюрди. Героят в тази последователна и активна политика е Ердоган. Затова повечето турци са убедени в безусловната му победа на тези избори. Някои дори казват, че
"диктаторите идват с избори, но не си отиват след избори"
Странното в предизборната кампания в Турция е, че кюрдите, които са най-голямото етническо малцинство в страната (около 20 млн.), този път се явяват като решаващ фактор не само за резултатите от изборите, но са и част от програмите на кандидатите за президент. И Ердоган от ПСР, и Муххарем Индже от НРП, и Мерал Акшенер от "Добрата партия" се надпреварват да посещават Югоизточна Турция, където живеят повечето кюрди. Особено Диарбекир. За Демирташ от ДПН няма спор, че ще получи голямата си подкрепа точно в тези райони. Кюрдите, светски ориентирани, подкрепят и НРП, но има техни гласове и за Ердоган. Затова има битка за спечелване на кюрдския електорат. Никак не е случайно, че Муххарем Индже набляга на идеята си да разреши т. нар. кюрдски въпрос и посещава в затвора Демирташ, пожелава му успех на изборите. Той казва, че "Ердоган се бори за кюрдските гласове, а моят проблем е да намеря решение за кюрдите и така да умиротворя нацията".
Как щe намери решение? Ще се отнесе с уважение към кюрдите, а ако стане президент, ще предостави един от каналите на държавната телевизия TRT 24 часа да се води диалог с граждани и експерти, за да се намери изход. "TRT и без това не прави нищо, освен да предава речи на Ердоган, поне да свърши нещо", казва Индже. На него социологическите агенции дават 27-28% на тези избори. А опозиционният национален алианс (НРП, "Добрата партия", Партия на щастието и Демократическата партия) се предполага, че ще получи 39-40%. Ако предвижданията се сбъднат, ще има втори тур за президент, защото се предполага, че Ердоган няма да мине 50% на първия тур. Тогава опозицията би трябвало да се строи зад Индже. Мерал Акшенер, лидер на "Добрата партия" с очаквани 14-15% като резултат при тези избори, вече заяви за "Стар ТV", че не само ще подкрепи Индже, не само ще призове привържениците си да гласуват за него, но и ще работи за него. Нейният лозунг е "Турция, обърни лицето си към слънцето", а водещото й слово е "доверие". Тя обяви, че ще се включи в разрешаване на т. нар. кюрдски въпрос. Първият град, който ще посети след изборите, ще бъде Диарбекир, където Индже пуснал бял гълъб, когато говорил там на голям митинг. Обещал, че при победа ще осигури изучаване в училищата на 3 езика - турски, майчин, т. е. кюрдски, и "езиците на света - английски, френски, немски, руски, китайски". Призовал е привържениците си да дойдат на последния митинг на НРП на 23 юни в истанбулския квартал "Малтепе" и да го подкрепят на самите избори. За него лидерът на кемалистите Калъчдароолу казва, че е "кандидатът на новия век, който изгря в политиката като звезда". Докато "Ердоган живее със синдрома, че се е изчерпал".
Така се говори в кампания за избори. Може и малко да е пресилено, но учителят по физика и два пъти депутат Муххарем Индже е поставен до Айнщайн на множество предизборни плакати на НРП. Думите му, че "Ердоган пие бял чай за 4500 лири, а аз пия черен като всички вас", се посрещат с бурни възгласи от посещаващите неговите митинги.
В такава ситуация нашият премиер при срещата си в Измир преди дни с турския премиер Бинали Йълдъръм го е поканил да посети България след изборите, за да се "запознае на място как се грижим за джамиите". Поне така пишат турски медии. Няма лошо, добросъседството ни е проверено във времето. Само сигналът може да се разчете и по друг начин. Остава да видим и какви ще са резултатите от тези избори, за да се убедим, че може и да има истина в слова, че "големите братя налагат тази демокрация, която им е изгодна". Мнение на редови турчин. Да, и на този избори Ердоган вероятно ще спечели за пореден път. Един вид - не се очакват изненади. Няма спор по въпроса и в Турция, и извън Турция. Но какво следва след това?
Непринудения и достъпен Мухарем Индже, главният съперник на Ердоган за президентските избори, е прегърнал своя поддръжничка по време на предизборен митинг в град Усак
Снимка БГНЕС