/Поглед.инфо/ Провежданите в Европа социологически проучвания показват парадоксални резултати. Колкото по-далеч е от Русия една страна, толкова по-добре се отнасят нейните граждани към руснаците и толкова по-малко смятат Русия за част от Европа. Иначе казано русофобията изчезва там, където започват да смятат страната за отделна, независима от Европа цивилизация. От това могат да се направят важни изводи.

Точно преди сто години руски поет заяви на Европа: „Да, ние сме скити, да, ние сме азиатци“. Това бе казано в момента на гибелта на двестагодишната Руска империя, страна, чийто елит бе основно ориентиран на Запад. И точно докато тя се трансформираше в Съветския съюз, изначално евразийска страна, неприличаща на нищо друго на света.

Крушението на СССР породи нов опит дори вече не за поклонничество, а за сливане със Запада- което скоро води до осъзнаване на невъзможността и най-вече на опасността от този път. Загубвайки своята самостоятелност, своя цивилизационен код – ето с това би трябвало да се изплатим за присъединяването към „златния милиард“. Всички илюзии за това, че „ние сме като тях“, се стопиха след близкото запознаване със западната действителност. Изяснява се, че реалните ценности на реалния Запад се отличават от тези, измислени за себе си от нашите „западники“.

Европа и така силно се отличава от нас, а сега се отличава и от самата себе си от преди не толкова много години: тя отдавна вече не е християнска, все по-малко бяла и все по-безполова. Но работата не е в нейната криза (това, в края на краищата е вътрешна работа на самата Европа) – работата е, че тя е различна. И разбирането на това не носи в себе си никаква трагедия. Напротив, именно на тази основа трябва да се изградят нормалните отношения между двете цивилизации: европейската и руската.

Това трябва да са отношения между два равно уважаващи се партньори. Да, те имат много общо сред „символите на вярата“ (дори християнството преди разделянето на църквите преди хиляда години), но различията са повече. И ако признаем факта за съществуването на две отделни цивилизации, то винаги ще намерим общи интереси – икономически, културни, дори и военни и геополитически.

Но не като старши и младши (такова самоунищожително отношение към Европа в крайна сметка и изповядват нашите „западники“) не като баща и блуден син, не като християни и разколница – а именно такава е високомерно-покровителствена позиция на този европейски елит, който столетия се изказваше за опитомяването и смиряването на руснаците. Не – като две велики съседни цивилизации. И в този случай има за какво да се говори и договаря.

Важното е, че през последните години ние все по-често и осъзнато декларираме тази мисъл – но близо ли е това разбиране до европейците? Във времената на нашите отношения с Европа възприемането на Русия е основно такова. Като отделна – чужда цивилизация – не като китайците, но практически като турците. Да, турците са мохамедани, но и руснаците не се приемат като християни, а като схизматици и срещу нас се водят кръстоносни походи. Различността на руснаците ни прави страшни, опасни, а не само заради това, че съперничим с европейците за Балтийско море или че делим Полша с тях.

Появата на комунистическа Русия води към още по-голямо разграничение в съзнанието на европейците – ето ни и нас, добрите европейци, а ето ги там, злите руски комунисти. Така е на равнището на официалната митология – по-точно, това, което англосаксонските възпитатели наливат в главите на европейците в последвалия период. При това редовите французи, италианци, да не говорим вече за източните немци, изобщо не смятат руснаците за враждебен народ, а и към комунистическите идеи много от тях се отнасят със симпатия. Въпреки това общото разделение на свои-чужди са запазва. Възобновява се и днес – и е важно да се направи така, че да не носи негативен товар.

Както показват скорошните социологически проучвания, в тези страни, където Русия не е смятана за Европа, към нас се отнасят по-добре, отколкото там, където ни наричат европейци. Изследването по поръчка на „Спутник“ се провежда от най-старата компания във Франция, занимаваща се с изучаването на общественото мнение – „ИФоп“. В него участват повече от 3000 души от четири страни.

Разпитани са жители на Великобритания, Франция, Германия и Полша. В резултат се изясни, че между възприятието на Русия като европейска държава и отношението към нея, ако се погледнат други социологически проучвания, има явна зависимост, обратно пропорционална на връзката.

65% от французите не смятат Русия за европейска държава. Във Великобритания така смятат 52%, в Германия 46%, а в Полша 20%. Т. е. представата на французите и поляците за Русия е противоположни – едва 29% от французите смятат Русия за Европа, докато сред поляците така смятат 77%. И това не е спор за географията – макар, разбираемо, че за обикновеният французин Европа приключва в Полша. Така и поляците разбират, че са славяни, както и руснаците – значи, ако се смятат за част от Европа, то защо към нея да не се отнесат и руснаците. Т.е. поляците имат по-географски подход, докато французите по-цивилизационен. При това отношението към Русия се определя не от това дали тя е смятана за европейска или не.

Това се вижда в други допитвания – ето миналогодишно изследване, проведено от „Пю Глобал Рисърч“. 65% от поляците се съгласни с мнението, че „мощта и влиянието на Русия са сериозна заплаха за страната ми“. Във Франция такива са 45%, във Великобритания – 43%, а в Германия – 33%. Т.е. най-негативни чувства към Русия изпитват поляците – тези, за които Русия е Европа. А французите и англичаните не виждат в Русия толкова голяма заплаха, а още по-малко се поддават на русофобската пропаганда германците.

Разбира се, всяко допитване се свързва с времена и обстоятелства – то, въпреки това, колкото е по-уверено възприятието на Русия като отделна, неевропейска страна, толкова по-устойчиви ще бъдат в бъдеще нашите отношения с Европа.

А сред европейците има най-малко желание тези отношения най-малко да се поправят – както показва допитването на „Спутник“. Мнение за по-скоро изглаждане на връзките между ЕС и Русия изказват 87% от германците, 79% от французите и 68% сред британците. И дори сред поляците за подобряване на отношенията се изказват 85% от допитаните.

Така, че съжалението за реално пропуснатите изгоди заради нарушените отношения, се оказват по-силни от наложения страх пред митичната „руска заплаха“. Това не трябва нито да ни приближава до Европа, нито да ни тласка далеч от нея – просто трябва да живеем редом като два самодостатъчни, но заинтересувани един от друг съседи.

Превод: Поглед.инфо