/Поглед.инфо/ Германия и Китай се вълнуват от три въпроса: Иранското споразумение, китайския пазар и от защитата от Вашингтон.

Случващото се сега по света около САЩ все повече напомня на популярната сцена от приключенските филми, когато от нагледно малко действие изведнъж някое огромно и на вид дълговечно здание започва да се руши. Примерно така днес изглежда американското геополитическо и икономическо доминиране. Поискал от околните „да доплатят справедливо“, Тръмп на практика предизвика лавина.

В частност Европа решително не пожела да умира икономически заради американските политически интереси в Близкия изток. Но половината век тотално доминиране на САЩ не са напразни. Никой в Евросъюза не е готов на решителна героична атака с „гръд към картечниците“. Виж, да се договорят нещо с „новия бос“, е нещо съвсем друго.

Именно и затова германският канцлер Ангела Меркел и замина за Пекин. Официално – за да поговори за Иран. Теоретичният въпрос при всеки случай има нужда от конкретизация. Излизането на САЩ от споразумението засяга някои икономически, финансови и дори правни механизми. Но тук има два проблема. Първият е как да бъдат убедени иранците в сериозността на намеренията. Вторият е как да им се гарантира изпълнението на задълженията от страна на Европа. Наличието на китайска подкрепа може да реши тези проблеми.

Но в действителност на срещата с премиера Ли Къцян и с председателя Си Дзинпин, Меркел значително повече се интересува от два други момента. Преди всичко в Берлин най-накрая добре разбраха, че идва краят на доскорошните „приятелски“ американско-германски отношения. Заради липсата на други варианти Вашингтон има намерение да колонизира и граби Европа. Въпреки на проточилите се вече две и половина година важни срещи на високо равнище, американските антиевропейски икономически санкции не са свалени от дневен ред. Отдаде се единствено леко да се изместят сроковете на въвеждането им и леко да се понижат високите митнически бариери, но президентът на САЩ се завръща постоянно по въпроса за въвеждането на „справедливи защитни мита“. Впрочем, предвид дълбокия търговски дисбаланс на САЩ, това не е странно.

Друг е въпросът, че Германия винаги е имала външнотърговска търговия. Германският номинален БВП през 2017 г. състава 3,6 трилиона долара, от които външната търговия съставя 1,9 трилиона. При това, започвайки от 2016 г. делът на търговията със САЩ оставайки както и преди значим, въпреки това е отстъпил от първо на трето място. Първо място заема Китай със 170 милиарда евро, второ – Франция със 167 милиарда евро, а на САЩ се падат 165 милиарда.

През 2017 г тенденцията се е засилила. Германската търговия с Поднебесната се е увеличила с 10%, с Франция с 6,7%, докато тази със САЩ едва с 4,3%. Усилията на САЩ по „справедливото преразглеждане на търговския баланс“ явно силно намалява обема на американско-германската търговия, а това означава, че Берлин търси резервна писта. Вижда я в разширяването на оборота с Китай, а значи в облекчаването на достъпа на германските стоки и услуги към огромния вътрешен пазар на тази страна.

Както отбелязва „Ройтерс“, позицията на Меркел открива разбиране в Китай. Там вече заявиха, че са „готови да открият по-широко вратите“ за германския бизнес. Така Пекин убива няколко заека едновременно: засилва своята по-нататъшна преговорна позиция със САЩ и подобрява условията за осъществяването на проекта „Един пояс, един път“.

Но всичко изброено горе се обсъжда основно с министър-председателя Ли Къцян, докато с председателя Си Дзинпин Меркел говори за друго – за голямата политика. На Берлин му е необходимо политическо прикритие срещу американския натиск. Преди всичко гаранции, че Пекин няма да иска да се възползва от европейските проблеми, след като Вашингтон реши да затяга санкционните гайки в опит да блокира европейските активи на контролираните от него територии. Съдейки по съобщенията на „Ройтерс“ страните са постигнали взаимно разбиране по този въпрос.

Не трябва да се изключва, че тук Берлин е обозначил готовността си да отстъпи на китайските компании част от своите позиции в Иран. Германците няма да са германци, ако не се опитват да си постелят отрано. И макар и че е почти сигурно, че ще последват американските забрани, те няма просто така да излязат от вкусния пазар, а много старателно ще го предадат на китайците, които от „благодарност“ ще позволят във вътрешния пазар на КНР да се заработи загубеното в Иран. Плюс това подобна крачка ще позволи изящно да се намали делът на долара във взаимните сметки, превеждайки основната част от търговията в евро и юани.

Що се отнася до Русия, то тези действия няма еднозначен резултат. От една страна преговорите в Китай изглеждат като среща с новия „бос“, където теглото на Поднебесната се смята за много по-голям от размера на руските възможности. Така, че в Берлин все още не смятат Москва за равна. Случилото се в значителна степен е следствие от определената инерция на мислене на ЕС, повече от половин век смятащ се за част от „златния милиард“ наравно със САЩ, решаващ съдбата на света. В това време Русия и до днес се нарича развиваща се икономика, а следователно и неравна на великите.

Междувременно разбирането на степента на ограниченост на своите възможности във варианта „без САЩ“ неизбежно ще доведе Берлин до отрезвяване. Значи и до осмислянето, че в йерархията на значимостта на собствените проблеми ЕС както и преди ще тежи значително по-малко от Америка. При всеки случай докато обемът на взаимната търговия заеме уверено първо място не само в Германия, но и в Китай. А постигането на това може да се случи единствено благодарение на тясното сближаване с Русия и икономическата интеграция с нея. Това за нас ще бъде в безусловна полза. Еднозначно тук губят единствено САЩ, които Меркел продаде в Китай. Съдейки по всичко – успешно.

Превод: Поглед.инфо