/Поглед.инфо/ Свежоназначеният държавен секретар на САЩ Майк Помпео проведе първия си телефонен разговор със Сергей Лавров. Резултатите от разговора бяха оценени различно от двете страни. В частност Вашингтон използва това като повод да постави пред Русия цяла редица искания. И ако те се изучат, става ясно защо Москва и Вашингтон не могат да се договорят за нищо.
„Макар и САЩ да се стремят към подобряването на отношенията с Русия, постигането на това изисква Русия да демонстрира, че тя е готова да предприеме конкретни мерки за нашите притеснения, включително и за намесата във вътрешните дела на САЩ“, пише на интернет страницата на американското външнополитическо ведомство.
На сайта на руското МВнР съдържанието на разговора между Лавров и Помпео е формулирано по-разтегливо. „Проведен е обмен на мнения по редица аспекти от съвместния дневен ред, включително двустранните отношения, усилията по разрешаването на сирийската криза и преодоляването на конфликта в Украйна на основата на Минските споразумения от 12 февруари 2015 г. Министърът и държавният секретар се съгласиха с необходимостта да се работи по изпълняването на поставената от президента на Русия Владимир Путин и от президента на САЩ Доналд Тръмп задача наличните разногласия да се преодоляват чрез професионален диалог в интерес на нормализацията на атмосферата на руско-американското взаимодействие“.
Но заявлението на Държавния департамент за необходимостта на „конкретни мерки“ практически занулява надеждата за възможен „професионален диалог“.
Както знае всеки професионалист (в която и сфера да се смята за такъв), пълноценният диалог е възможен единствено в случай, че страните са успели да се договорят за термините и да достигнат до някои основни смисли, които и двете страни споделят.
Например не е възможен професионален диалог между истински историк, и привърженик на „новата хронология“, съгласно която никога не е имало история на Древния свят, а Иван Грозни са четирима различни човеци.
Не е възможен професионален диалог между атеист-еволюционист и вярващ-креационист.
Няма за какво да се договорят убеден расист с антифашист, монархист с анархист, а футболен ултрас с някой интелектуалец-сноб, смятащ спортистите и феновете за глупаци.
Преодоляването на разногласията е невъзможно, когато няма основа, от която двете страни да се оттласнат към компромиса.
По времената на Студената война в САЩ има разбиране, че СССР е равен по сила, а на места и превъзхождащ съперник, с който искаш ли или не, ще се налага да преговаряш.
Сега Вашингтон няма подобно разбиране. Те изобщо не разбират, как трябва да се говори с Русия. Оттук идват и странните искания, които дори при добра воля и искрено желание за сътрудничество не се знае как да се изпълнят.
Да вземем например думите на Помпео за „конкретните мерки“ по ненамеса във вътрешните дела на САЩ. Как си го представя това? Владимир Путин си поставя дясната ръка на Конституцията на Русия, а лявата на Библията и тържествено се заклева да не се меси във вътрешните дела на САЩ?
Русия ще предаде на САЩ шегобийците Вован и Лексус, които постоянно правят западните политици на идиоти и така, несъмнено, се месят във вътрешните дела на тези страни?
Русия тържествено изключва изходящият трафик на интернет от страната? Ще можем да четем постовете в американския „Фейсбук“, но не и да коментираме?
Може да се измислят още десетки варианти с различна степен на фантастичност, но нито един от тях не може да реши проблема, защото той съществува изключително в главите на американците.
Същото се отнася и до другите американски „притеснения“. Преобладаващото множество от тях можеха да се решат от само себе си, ако САЩ следваха предизборната програма на Доналд Тръмп и бяха престанали да се месят в съществуващите конфликти и да инициират нови по целия свят. Русия и Украйна, Северна и Южна Корея, Сирия и Турция, Иран и Саудитска Арабия, Израел и арабския свят вече отдавна щяха да достигнат до една или друга договореност, ако не бе противоречивата външна политика на САЩ.
„Притесненията“, свързани към двустранните отношения също щяха да бъдат премахнати, ако Вашингтон разглеждаше Москва като равноправен партньор или поне като равноправен опонент. Вместо това в САЩ изобретяват нови обяснения за своята „морална изключителност.
Като цяло американската политика от последните години се свежда до това САЩ да демонстрират желание да игнорират съществуването на Русия. И когато това не им се отдава, крайно се чудят и започват да разговарят с Москва със същия език, с който са свикнали да разговарят с подчинените си страни. Когато не им се отдаде, започват с абсурдните заявления за „намесата във вътрешните дела“ и „аморалността на Русия“.
Думите на Помпео, казани от него малко преди да бъде назначен за държавен секретар, даваха някои основания за внимателен оптимизъм. „Знам от първо лице какви болезнени жертви понасят мъжете и жените, носещи униформа. Затова и когато журналистите, повечето от които никога не са се срещали с мен, лепят на мен или на вас етикета „ястреби“, „партия на войната“ или нещо дори още по-лошо, аз само поклащам глава. Никой не се бои от войната повече от тези от нас, които са служили“, заяви той тогава.
Също така Помпео обеща да „се бори за осъществяването на задачите на президента в областта на външната политика чрез непрекъсната дипломация, а не с изпращане на млади хора на война“.
Но, ако „непрекъснатата дипломация“ се сведе до поставянето пред Русия на съзнателно неприемливи искания (като да се признае за виновна за унищожаването на полета МН17 над Донбас), оптимизмът бързо ще се смени с песимизъм.
Превод: Поглед.инфо