/Поглед.инфо/ Добре е да дружиш с голям хищник, когато ловът му е удачен и трофеят му е голям: за мършоядите остават много кости за доизгризване, те дебелеят заедно с „алфа“. Но колкото по-слаб става лова на големия звяр, толкова по-тревожно скимтят към Луната койотите. Изгладнелият „приятел“ във всеки момент може самите тях да излапа! Мършоядът не може да избяга, той е отвикнал сам да ловува. Но той увеличава дистанцията – за да може за всеки случай да бъда по-далеч от „алфа“, чието ръмжене е все по-тревожно...
Капитализмът – искате или не – е такава система, в която не може на всички да им е добре. Той е построен върху конкуренцията, върху борбата и в неговата реалност няма условно изчисленото от социолозите „общо“, „средно“, „общодостъпно“ и т.н. В него богатствата се създават не по пътя на производителните сили, а по пътя на преразпределението.
Разбира се либералите ще започнат на вият, че не е така, но разбирате ли: думите се опровергават от думи, а кое опровергава живота? Всеки път, когато при пазарната икономика на някого му става по-добре, на някого пък му става по-зле... Та нали, ако има такъв, който поглъща, то има и такива, които са погълнати. При социализма, уви, правата на човека не се разпространяват върху кравите, свинете, кокошките и прочее поглъщано месо. А при капитализма е още по-твърдо, договори за мирно съвместно съществуване на хората няма, правата на човека не се разпространяват върху всички, които не могат да си наемат екип от скъпи адвокати...
Американският хищник се е изградил от световно оскубване. Той отчасти е решил вътрешните си противоречия като е грабил целия свят и е заливал проблемите си с ресурси отвън, потребявайки стабилно около 40% БВП без отдавна да произвежда 20% от световния БВП, с които някога се е гордеел.
Необходимостта на отмъкне за себе си половината от потреблението на планетата в американската система е първична. Откъде ще бъде откъснато насищащото плюскане е друга работа, не толкова важна. Американската система е като велосипед – ако спре, ще падне. Бургиите и сондите на ограбването работят постоянно, ден след ден, година след година. Това е неспирен процес, който се свежда до перманентно търсене на поредната, текуща жертва.
Ако с набелязаната жертва – страна, нация, континент - нещо е тръгнало не както трябва, зарязват я и се прехвърлят на резервни източници на захранване: измъкват „дубльор на жертвата“. Но най-страшното е – като на масата на чудовище – че това е постоянен процес. С никакво количество жертви не може да бъде спрян. След всяка закуска неумолимо идва време за вечеря, а след вечеря се появява перспективата за нова закуска.
Затова всички „приятели“ на Америка се страхуват да не бъдат изплюскани от Америка. В някакъв момент с набелязаната жертва нещо ще се случи – и тогава чудовището ще се обърне към онзи, който се прокрадва наблизо, в очакване на остатъци, към най-близкия от собствените мършояди.
Майданният Ереван, разсипвайки усмивки пред атлантическото чудовище се притиска с гръб към кремълската стена: ами ако изведнъж САЩ поискат да зарадват бакинския месар и да го нахранят с Армения? Но и бакинският месар се страхува: властите в Ереван сега са комплиментарни към САЩ, ако изведнъж самия него го освежат по същия начин, по който са свикнали да освежават жертвите си?
Никой не знае на кого бесният американски звяр ще скочи следващия път. Той храни хърватите със сръбска плът, а после изведнъж започна да храни балканските ислямисти с хърватска... Хърватите се виждаха като чакали, плюскащи мърша след хищника – а като резултат сами се оказаха мърша за разгризване, притисната към земята с ноктеста лапа...
Причината за американския непредсказуем бяс е много проста:
- капитализмът по принцип не се интересува от общото за всички хора. Само това (тоест липсата на взаимна изгода) и го прави капитализъм.
Ако се откаже от лъжата и хищничеството – той просто ще престане да бъда капитализъм, на което и се надяват всички социалдемократи в целия свят...
На дневен ред у капитализма има само един въпрос: кого плюскаме днес? От това произтича друг въпрос, коалиционен - „срещу кого дружим?“. Капиталистите не са герои от съветските филми, те не могат да дружат просто така, заради дружбата. Егоизмът на вълците се преодолява само със съвместно преследване на жертвата...
Хайде да прегледаме бегло далеч не пълния списък цитати от последните дни – и ще видим с какъв страх дребните хищници бягат настрана от изгладнения голям хищник:
Министърът на икономиката на ФРГ Петер Алтмайер, особено доверено лице на канцлера Ангела Меркел: „Ако САЩ отстояват собствените си икономически интереси, европейците трябва да постъпват аналогично. Европа ще се сражава за своите интереси“.
Bild, въпреки, че се отличава с прилична ненавист към Русия, осветлявайки визитата на Меркел в Сочи: „Путин показа кой е стопанин на световната арена“.
Бившият глава на ЦРУ Майк Хайдън (интервю за германското издание Spiegel): „Доналд Тръмп съумя да натрапи волята си над Англия, Франция и Германия, но краткосрочната победа ще струва скъпо на САЩ. Ние разсърдихме най-добрите си приятели и ще се случи крах на трансатлантическите отношения и конфронтация на Европа и САЩ“.
Spiegel в редакционна статия (след като Тръмп разруши иранската сделка): „Западът вече го няма!“
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер: “Ние сме длъжни да заменим САЩ със себе си“.
Председателят на Европейския съвет Д.Туск: „САЩ избавиха ЕС от илюзиите, с такъв приятел не ти трябват врагове“.
Европейците изпитват лют, животински страх: САЩ искат да „хвърлят“ Европа: да й нанесат ущърб, разкъсвайки изгодни договори с целия свят. И да решат икономическите проблеми на Америка за сметка на Европа. По-рано ги решаваха за сметка на Азия, Африка, Латинска Америка, бившия СССР. Дойде ли време да изплюскат и хиената Европа?
Без евтиния руски тръбен газ германската промишленост я чака катастрофа, загуба на конкурентоспособност – казва Петер Алтмайер. Меркел и Макрон надбягвайки се и с подскоци тичат... при Путин!
Глобалисткият The Washington Post: „наблюдаваме пренебрежение към Европа“: „Едностранното излизане на САЩ от ядрения договор с Иран разрушава трансатлантическия алианс, Европа престана да любезничи със САЩ“.
Бившият държавен секретар Рекс Тилерсън в „Ню Йорк Таймс“: „Кризата на етиката и цялостността постави под заплаха американската демокрация“.
Ще подчертая още веднъж: капитализмът няма нищо, което да е общо за всички. В него „няма нищо лично, само бизнес“. Ако не се получава комбинацията с разгрома на врага, то той се обръща, за да разгроми приятеля и да си получи пая за днес. Средствата и ресурсите трябва да бъдат взети – не е толкова важно откъде, колко – в какво количество и с каква ценност.
Европа отдавна натрупваше мазнинка и може да се окаже за САЩ доста перспективна като плячка за мародерите. Онези, които не разбират това, притежават съветската психология на „гарантираното запазване на постиженията“, която у Запада липсва и по принцип никога не е имало.
Хората, които задъхано говорят за „европейското равнище на живот“ не разбират, че това равнище не е заплата, а текущо сделкаджийство. Преходът от европейското изобилие към мор от глад може да се случи мигновено, под влияние на различни фактори. Някой е престанал да купува това, което е купувал вчера – и за вас край... Не са ограничени не само размерите на ръста, но и размерите на падението. При добра конюнктура и изгоден договор животът на западния човек расте. Но точно така, при влошаване на конюнктурата и изтичане на договора – всичко много просто може да се върне във времената на Байрон и Дикенс. Заплахите за свличане към Велика Депресия за пазарната икономика никой не е отменял.
Друга работа е, че ние винаги имаме Велика Депресия, а те – не винаги. Опитайте се (въпреки че може вече и да е късно) да разберете разликата между гаранцията за трикратно хранене за цял живот и обеда, купен в ресторанта за днес! Днес имате пари и сте поръчали най-разкошния обяд, но утре това вече няма да има никакво значение. За новия ден е нужна нова храна – а именно нея коварния капитализъм съвсем не гарантира.
Хората, които не разбират необходимостта от законодателно закрепване на социалните постижения са нещастни и недоразвити хора. Те са „роби на днешния ден“ и не могат да разберат утрешния ден. Те си мислят, че щом днес ни е добре, то винаги ще бъде така.
А така ще бъде само до поредната криза, изходът от която винаги е непредсказуем както за страната, така и за конкретния човек. Днес си си купил „Мерцедес“, а още утре си загубил всичко и си се превърнал в таксиметров шофьор на същия този „Мерцедес“...
Това е суровата реалност, в която „човек за човека е вълк“ и която заставя световните койоти да вият все по-тревожно в нощта на цивилизацията. Тъмнината се сгъстява, запасите за издържливост за изплюскани, няма никакви перспективи за капиталистическото стопанство – освен най-мрачни.
Пукни ти днес, а аз утре – казват САЩ на Европа, защото жертви за двама хищници вече няма. А Европа си мисли - може и да бъде обратното? И Меркел с Макрон неочаквано изскачат около Путин, което даже вчера беше трудно да се предположи...
Превод: М. Желязкова