/Поглед.инфо/ На 8 май Тръмп скъса така наричаното Споразумение за всеобхващащия план за действие (просто казано – ядрената сделка с Иран). Още същата нощ Израел нанесе поредните удари по Сирия, обяснявайки, че той не бие нито по сирийците, нито по руснаците, а само по иранците.
На 9 май министър-председателят на Израел пристигна в Москва и цял ден прекара в тясно общуване с президента на Русия. Същият ден Путин проведе съвещание на Съвета за сигурност по иранско-израелските въпроси. Едва по-късно преминаха и преговорите между Путин и Нетаняху в разширен състав – от наша страна участваха също така и Лавров, Шойгу и Ушаков.
На 10 май сутринта Израел нанесе удари по 35 обекта в Сирия. Плетеницата е неприятна. От началото на 90-те не помним толкова помрачен празник на Великата Победа.
Това е война, провокирана от Израел, по-точно от финансовия еврейски капитал, принудил Тръмп да вземе подобно решение. Това е война, в която ще бъде нанесен удар не само по Иран, по обектите на неговата ядрена програма, но това е и удар, преди всичко по руските инициативи, по резултатите от стабилизацията на Големия Близък изток. Удар и по руската дипломация, която се опитва да създаде и стартира процес на примирие между шиити и сунити. Геополитическият триъгълник Москва-Техеран-Анкара днес е подложен на мощен удар. И към разрива на ядрената сделка, бомбардировките на Сирия, почетното посрещане на Нетаняху в Москва аз бих прибавил и назначаването на Медведев (който населението на Русия не просто не харесва, а направо ненавижда) за председател на правителството, а също така и съставът на новото правителство. Всичко това е в рамките на един сценарий.
Този сценарий бе блестящо планиран и разигран от световното задкулисие. На Русия бе позволено да покаже успехи и на сирийски фронт и като цяло на международната арена, имаше инициативи, активност, подкрепа към нас от съюзниците и приятелите. И нататък виждаме на парада поканен лютия враг на нашите съюзници – Нетаняху. Това е отказ от политиката на Русия за последните дни в Близкия изток, когато Путин провеждаше, струваше ни се, независима политика. Днес той покани на почетната трибуна не Башар Асад, не кани някой солиден и сериозен иранец, а кани агресора Нетаняху. На Парата на Победата в Москва звучи израелският химн, докато евреите нанасят удари по Сирия. Този сценарий не може да не е бил съгласуван с руската страна. Най-малкото поне разузнаването навярно е знаело за него.
И гледайте: Тръмп в този момент, в навечерието на Деня на нашата Победа, излиза от ядрената сделка, на практика обявявайки война на Иран (засега санкционна, студена). Израел удря не просто по сирийските обекти, а бие по частите на иранските въоръжени сили, намиращи се в Сирия. Това е сценарий, който поне за руското ръководство, не бе неочакван.
Ако започне гореща война между световните стопани и Ирак, как ще се проведе? Какви могат да бъдат направленията на ударите, какви могат да са отговорите? Израел поначало няма да атакува пряко, защото има огромен шанс да получи отговор от страна на Иран. Затова и първоначално ще има някакви провокации. С него, може би, ще провокират Турция и Ердоган към конфликт с Иран. Има я и Саудитска Арабия, която ще поеме под крилото си още редица арабски държави. Възможно е да се опитат да провокиратя някоя от европейските страни. Ще вземе да се случи някой терористичен акт в Европа, който веднага ще бъде приписан на иранската страна. Всичко това е възможно. А след това вече и Израел ще се включи и войната ще се разгори. По-скоро заради някоя провокация първи ще започнат американците – мощно, силно ще удрят по иранските обекти, а Израел ще се включи едва след това. Американците ще нанесат масирани удари, а израелтяните ще бомбардират Иран вече избирателно, прецизно. Ще принудят и някой от европейците да се включи. Преди всичко американците ще задействат корабните си групи, в това число и самолетоносачните си. А освен това те си имат мрежа от военни бази в Близкия изток – ударите по Иран са възможни и от саудитска, и от кувейтска територия.
Имат ли иранците средства за отпор на агресията? Имат. Нещо дори и ние сме им предали, но не най-съвременното. Но съотношението на силите няма да бъде в полза на Ислямската република, това трябва да се разбере. Това са чисто военни аспекти. А другите методи, които Техеран ще използва – е, нека не говорим засега за тях. Има възможност да отговори мощно, силно, при това по американска територия, но засега е рано да се говори.
А как така нареченият „свят“, тоест световните глобалисти ще гледат на това, че американски кораби ще потънат в проливите, блокирайки движението на основните потоци петрол? Възможно ли е? Да, напълно е възможно бойните действия да блокират същия този Ормузки пролив, съединяващ Оманския и Персийския залив. По-нататък може да бъде всичко, и пролива Баб ал Мандеб, съединяващ Червено море с Аденския залив може да бъде закрит. Прекъсването на достъпа до Индийския океан е удар по Китай.
Преди дни от Армения пристигна още едно много тревожно съобщение. Така в ситуацията с Иран, който ние разбираме – не получават ли САЩ плацдарм, който вече да заплашва Иран от север с всякакви въоръжени средства?
Да, така е наистина. Пашинян имаше, видимо и връзките, и не само моралната подкрепа от страна на Запада и преди всичко тази на САЩ. Знаем, че и френското посолство работи много активно в Армения, и британското. Това е опит (дай боже, неуспешен) Армения да бъде изведена изпод защитата на Русия и да се предаде на изтезанието на Запада. Защото са илюзорни всички надежди, че Армения ще живее добре, ориентирайки се не към Русия, а на Запад. Единствената връзка с нормалния външен свят Армения осъществява днес през Иран и Русия. Но, ако Пашинян, проведе заявената от неговата партия политика, то Армения ще получи напрежение и в отношенията с Азербайджан, достигащи до военни сблъсъци. На страната на Азербайджан задължително ще застане и Турция. Ако не бе „Сталинската империя“, ако не бе влизането на Армения в състава на Руската империя, то днес историците щяха да търсят Армения на старите карти – едва ли тя щеше да бъде самостоятелна държава. Но смятам, че арменският народ ще прекара Пашинян като болест и ще се опита отново да осъзнае своята историческа връзка с Русия.
Но засега не изключвам варианта, при който в Армения може да се появи американска база, защото съотношението на военните сили в този регион не е в полза на Армения. Ако Пашинян ще провежда антируска политика, ние ще си тръгнем от Гюмри. Естествено не може да има празно място и арменците ще се обърнат към НАТО, за да се появи там скоро военна база. НАТОвската база ще работи, както и базата в турския Инджирлик, за да се организират държавни преврати, за разгаряне на гражданска война в Армения – знаем ролята на тези бази. Затова арменците и гражданите на Русия от арменски произход трябва да се замислят за своето бъдеще.
И се получава, че около Иран започва да се изгражда почти затворен кръг. Иран се оказва в обсада. От морето – американски военни кораби. Армения от север става неприятелска държава, защото излиза от стратегическия съюз с Русия. Казахстан допуска американци в Каспийско море, в своите пристанища. Това, че в Сирия съществува голям американски анклав, който на практика граничи с Иран, ни е също известно. На юг се намира ядрен Израел. На изток е Афганистан, откъдето американците все се канят да излязат, но не излизат. Този пръстен може да заплашва съществуването на Иран, честно казано като единна държава. Ще бъдат използвани всички методи, способи и средства на хибридната война и разбира се, ще се използват военните средства на горещата война, преди всичко на членовете на НАТО, а след това с включване на Израел. Затова Ислямска република Иран днес ще търси спешно съюзници. Москва се оказа ненадеждна. Така че Техеран може да търси съюзници в лицето на Индия, Китай или дори на Пакистан и другите ислямски държави – не е задължително те да са шиитски.
Слушаме речите на нашето висше ръководство, че следващите шест години ще бъдат на първо място посветени на вътрешните проблеми на Русия. Правилно решение ли е подобно оттегляне от външна активност? Може би наистина твърде рано започнахме да демонстрираме правото си да влезем сред страните, които наистина управляват света и излизайки от външната арена, ние наистина извършваме тактически правилна крачка?
Без съмнение това е грешна крачка, защото не трябва една държава, претендираща да бъде световна, да се заема с външна политика, да активизира тази политика, а след това изведнъж да замре на външнополитическото поле, на геополитическото пространство на света и да се съсредоточи върху вътрешните си работи. Това е неправилно, това е пагубно, защото външната политика определя и характера на вътрешното състояние на държавата, вътрешния ѝ модел на развитие и те не могат да се придвижват в различни посоки. Въшната ни политика през последните години бе антизападна, а вътрешната политика прозападна. И днес като че ли има напрежение между тези две насоки на развитие. Ние започваме да провеждаме прозападна външна политика (тя ясно се прояви в двата празнични дни) и продължаваме да насочваме вътрешните икономика и политика в прозападна насока. Днес доминират позициите на Греф, позициите на Кудрин, а това е строяване в пагубната световна финансово-икономическа система. Опитите да се надяваме, че там ще ни приласкаят са илюзорни.
Трябва да се върнем назад във времето и да чуем предателския, подъл доклад на Елцин от 1992 г. в Конгреса на САЩ, където той стовари цялата вина за всичките трагедии на човечеството на комунизма. Тоест на Русия, на Съветския съюз. Елцин заяви, че е свалил от бойно дежурство ракетите, насочени към САЩ, че е разкрил всички тайни и ще ги сподели с американците. И до какво доведе това? До унищожително положение за Русия. Опитите да се придобие някаква самостоятелност във външната политика бяха пресечени.
Наблюдаваме същото и днес. А използването на патриотичния подем на населението на Русия за подкрепа на икономическата политика на Греф, Кудрин и Медведев е по същество измама. Всенародна измама.
Появи се информация, че „Русия няма да попречи на действията на Израел в Сирия – такава увереност по време на преговорите с Владимир Путин изрази Бенямин Нетаняху“. Предполагам, че той е пристигнал тук не просто да постои на трибуната на Мавзолея и да отбележи Деня на победата. Той пристигна с определени политически цели. Е първата бе да покаже на нашите власти пълната им зависимост от тайните световни пружини и да укрепи всички успехи от израелската антидипломация. Когато Израел бомбардира приятелската ни държава Сирия, ние дори не искаме свикване на Съвета за сигурност на ООН, не осъждаме агресора, а се опитваме някак да загладим ситуацията. А днес Нетаняху утвърждава това състояние. „Ние нарушаваме суверенитета, нарушаваме най-важните принципи на Устава на ООН и изобщо дейността на ООН. Както сме се държали, ще се държим и занапред“. И днес израелският ръководител постави утвърдителен знак на тази политика, присъствайки на Червения площад.
Някога ми се налагаше да участвам в преговорен военно-дипломатически процес. Обичайно първо текат преговори, изграждат се определени сценарии, включително и „ни говори това, но действай така, а аз няма да се съглася с теб“. Като че ли в момента наблюдаваме това.Затова и ще чуем някакви възражения, може би, против действията на Израел, но това ще са съгласувани възражения.
Ключово в заявлението на Нетаняху по време на пребиваването му в Москва, оправдаващо ударите по Сирия и настъпващата война срещу Иран, бе неговото твърдение, че „73 години след холокоста глава надига държава, която иска унищожаването на държаната Израел, а значи иранците са наследници на нацистите на Хитлер“. Всичко това е погрешно. Защото в Иран изобщо не съществуват идеи за расово превъзходство, да кажем между националността на иранците над например азерите или дори евреите и другите етнически групи. Или над кюрдите, които са гонени навсякъде, а в Иран си живеят прекрасно. А в Израел расизмът е станал държавна идеология. Расизмът е закрепен и в древните, и в новите документи. В действащия за истинските юдеи „Ритуален декалог“ първа заповед е „Гледай да не влизаш в съюз с жителите на тази земя, в която ти влизащ, за да не направят мрежа сред нас. Разрушавай жертвениците им, изкоренете свещените им гори и изпепелете изваянията на боговете им“. Втора заповед гласи „Не взимай от техните дъщери жени за своите синове, а своите дъщери не давай за синовете им“. Някой ще каже, че приказвам за много древни неща, но не е така, защото в съвременното законодателство на Израел съществува положение, че евреинът – гражданин на Израел не може да се жени за представителка на друга националност, а само за еврейка, която може да докаже своя „расово пълноценен произход“. Също така и една еврейка може да се омъжи единствено за евреин. Това е расизъм.
И така наследник на нацистка хитлеристка Германия и в Близкия изток, и по света като цяло е именно, конкретно и на първо място Израел. Трудно може да не се съгласим с това. Помислете още над нещо – дали юдейската доктрина за расово превъзходство е наследник или източник. Не изключвам да е източник. И за Хитлер да е послужила за образец и за Розенберг…
В началото на хилядолетието се съдихме по повод издаването в Русия на религиозен трактат с предговор на Адолф Шаевич, тогава главен равин на Русия, където откровено бяха пропагандирани расистки възгледи тип: „На еврейската акушерка не само, че се разрешава, а е задължена в събота да помага на еврейката и при това да извършва всичко, което при други условия би осквернило нейната събота. Обратно, да се помага на християнка се забранява дори, ако това може да се направи без осквернение на съботата, защото тя трябва да се разглежда единствено като животно. Нейното семейство трябва да се разглежда като семейство скотове. По отношение към нея не съществува измама“ и така нататък с много подобни неща. Ние се опитвахме да съдим и тогава дори следователите и съдиите се чудиха. Това издание бе осъдено. А с него преподаваха в еврейските училища в Русия, в това число и в тези в Москва. После Адолф Шаевич започна да обяснява, че този трактат е издаден като исторически паметник, а не като ръководство. И днес много видни честни евреи – и учени, и равини говорят за опасността от разпространението на тези възгледи. Но тези расистки възгледи се разпространяват и в САЩ, и в Европа, и разбира се, у нас.
Наложи ми се да бъда през последните години в Ислямска република Иран. Удивителна работа е, че там именно се търси научно обосноваване на исляма като цивилизация. Има го Кум, свещения за иранците град. Там има 20 университета, институти, при това много интересни. Посетих Института по целесъобразност, Института по бъдещето на ислямския свят и така нататък. Там ислямската цивилизация се изследва именно от научна гледна точка. И затова Иран в този план предизвиква загриженост у Израел и на Запад. Те смятат, че ще приключат с исляма, въвличайки го в междуособна война, доубивайки го с ракети, терористични организации, защото ислямът е против срещу лихварството, срещу натрупването, срещу сатанизма, които се случват на Запад. Затова и лихварите и сатанистите трябва да спрат Иран, да го превърнат в това, което днес са Либия, Сирия и Ирак. И това това е целта на Израел и контролираните днес от хасидската секта Хабад Съединени Американски Щати.
Ние в Академията по геополитически проблеми – аз, Алексеенко, другите автори, отработваме концепцията за четвъртото геополитическо пространство. Това са именно Русия, Иран и Индия – славянско-индо-арийското пространство. (Иран е „Айриана“ – страната на арийците). Ние сме говорили по тази тема и с иранците, и с индийците. Това е интересно пространство. Налице е духовна близост, ценностна близост, приоритетите ни са едни, налице е историческа, древна близост.
Превод: Поглед.инфо