/Поглед.инфо/ "Реакционната мисъл е съблазнителна всеки път, когато животът изведнъж се обърка - а в нашата “плавна” модерност винаги всичко е объркано. Икономически, технологично, социално ние живеем в състояние на перманентна революция, която се движи все по-бързо и не само на Запад, но и в целия свят. Така че е логично хората, които чувстват, че начинът им на живот внезапно се е променил, да се обърнат към реакционни демагози, които сочат с пръст изкупителните жертви (евреи, имигранти, интелектуалци, Запада) и обещават да опростят за пореден път нещата, както преди".
Марк Лила е политолог, историк на идеите и американски журналист, роден през 1956 г. Професор по хуманитарни науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, специалист по наследството на Просвещението. Последната му книга е The Once and Future Liberal: After Identity Politics (Harper Collins, 2017).
- Президентът Доналд Тръмп предизвика изумление, сравнявайки контрапротестиращите и неонацистите след атаката в Шарлотсвил. Какво мислите за това изявление?
- Американците са морално и политически наивни и са склонни да мислят, че правилният начин на действие винаги е очевиден. Ето защо аз често се оказвам в позицията да аргументирам, че нещата са по-сложни. Но понякога в живота се случва да се окажем в ситуации с абсолютна морална яснота и Шарлотсвил е една от тях. Всичко, което президентът трябваше да направи, бе да осъди белите расисти, след това да се върне към работата си. Най-смущаващото, според мен и мнозина други, не е фактът, че тази двусмисленост разкри расизма му. А, че Доналд Тръмп ще каже всичко, което в определен момент му се струва в негова полза, защото той изглежда няма никакъв компас. Расистите поне имат гледни точки и аргументи; Тръмп няма никакви, което го превръща в гениален демагог. Той е човекът без качества.
- Между създаването на движението Black Lives Matter (“Черните животи имат значение”) и възраждането на една крайна десница под името alt-right, като че ли въпросът за “расата” стане централен в САЩ. Взаимно ли се подхранват десните и левите идентичности?
- Те действително се подхранват взаимно, но имат доста различни концепции за идентичността. Alt-right, които се доближават до френски мислители като Ален дьо Беноа или Рено Камю, мислят расата и идентичността като предопределеност. Те искат да събудат предопределената ви идентичност. Обратното, идентичностната левица мисли идентичността като нещо неопределено и изградено от индивидите: моята идентичност е всичко, което аз заявявам високо и силно, че е. Най-вече младите мислят за аза като за нещо, което се прави като страница във Фейсбук, кликвайки върху “харесвам” или “не харесвам” за различни качества (бяло, черно, лесбийка, гей и т.н.). Alt-right използват идентичността, за да се разпалят като бойна група. Фактът, че левите хора се опират на избирателни сходства, пречи на развитието на всяка истинска солидарност между тях.
- В последната ви книга, която излезе неотдавна («The Once and Future Liberal: After Identity Politics» Harper Collins, 2017), призовавате за изграждането на либерален блок срещу идентичностните политики. Защо според вас либералната левица се провали в последните години?
- Левицата се провали, защото престана да бъде “републиканска”, във френския смисъл на думата. Американският либерализъм, от Новия курс до началото на 70-те г., имаше два компонента: социална солидарност между гражданите и равна защита пред закона. Говореше се за права, но също така и за задължения. Роналд Рейгън предложи една много различна, антиполитическа визия за нацията, разглеждана просто като обединение на индивиди - индивиди, които могат да бъдат в семействата, църквите и гражданските сдружения, но вече не и граждани на една република с обща съдба и правителство, което да им помогне да я осъществят. През 80-те г. американската левица имаше нужда от нов политически възглед за националната съдба, за да се противопостави на рейгъновото либертарианство: вместо него те предложиха своя собствена либертарианска визия, основаваща се на индивидуалните идентичности. Така през следващите 40 г. американската политика бе доминирана от две конкурентни форми на либертарианството и загуби всякаква политическа визия, призоваваща американското въображение. Получи се празнота, така да се каже. И в тази празнота нахлу Доналд Тръмп.
- Написахте есе за реакционния манталитет. Защо той има такъв успех днес? Бихте ли казали, че радикалният ислям също е част от този реакционен манталитет?
- Реакционният манталитет се подхранва от апокалиптичния възглед за историята. Времето е разпокъсано: славното минало приключи с катаклизъм и сега живеем в епохата на мрака. Реакционерите имат само две опции: те могат или да се върнат към миналото, или да създадат едно бъдеще, което прилича на миналото, но е по-устойчиво. Но не могат да живеят в настоящето.
Реакционната мисъл е съблазнителна всеки път, когато животът изведнъж се обърка - а в нашата “плавна” модерност винаги всичко е объркано. Икономически, технологично, социално ние живеем в състояние на перманентна революция, която се движи все по-бързо и не само на Запад, но и в целия свят. Така че е логично хората, които чувстват, че начинът им на живот внезапно се е променил, да се обърнат към реакционни демагози, които сочат с пръст изкупителните жертви (евреи, имигранти, интелектуалци, Запада) и обещават да опростят за пореден път нещата, както преди. Радикалният ислямизъм играе тази роля сред мюсюлманите, които се чувстват дезориентирани, както в мюсюлманските страни, така и на Запад. Злопаметността е голямата страст на нашата епоха.
Превод от френски: Галя Дачкова