/Поглед.инфо/ „Където отива Бразилия, натам отива и Латинска Америка“, е заявил някога 37-ят президент на САЩ Ричард Никсън. Тази фраза е справедлива и до днес и решаващата битка за Бразилия приближава – САЩ се опитват да върнат страната в сферата на влиянието си. От изборите на президент зависи дали ще погребем БРИКС или ще празнуваме възкресението му.

Бразилия привлича с многохилядни празници и не е важно по какъв повод – футбол, карнавал или избиране на президент. Всеки повод е подходящ да се излезе на улиците с искане за своето без оглед на исканията на опонента. Това е начин на живот за Бразилия.

В последните години бразилците рядко излизат на улиците. Бъдещето е в опасност! За това са убедени на практика всички. И левите, и десните са убедени, че техните противници са готови да „предадат страната“. Разликата е само на кого именно – на Изтока или на Запада.

От двореца в затвора и обратно.

Новият пристъп на празнуване започна, след като бившия президент на страната Луис Инасио Лула да Силва (за народа – просто Лула) се предаде на властите и се съгласи да отиде в затвора. Струва ни се – порокът е наказан, на корупцията са ѝ настъпили опашката,  а също така се появява определеност за бъдещите (през октомври) избори за държавен глава. Най-популярния кандидат загуби правото да се кандидатира, защото издигането му за президент направо от килията противоречи на конституцията.

Впрочем, ако Лула стане първият (макар и бивш) президент на страната, получил реална затворническа присъда, защо да не стане и първият политик сменил затвора с двореца „Планалту“ (официалната работна резиденция на президента на Бразилия).  При това има кой да замени Лула на наровете, убеден е директорът на знаменитата местна компания JBS Джозели Батиста. Магнатът даде интервю пред бразилското списание „Ерос“, в което жестоко се нахвърли на настоящия държавен глава на страната Мишел Темер.

„Най-опасният престъпник е Темер. Обвиненията срещу него за корупция се множат, количеството на искащите неговата оставка нарастват, но той все още отрича и ще се държи за властта до последно. Истинските престъпници стоят не в затвора, а в двореца „Планалту“. В тази сграда живеят хора, които не се срамуват да искат пари при всяко движение, при всеки одобрителен поглед от ваша страна“, смята Батиста.

Бизнесменът стана първият, заявил пред медиите, че Темер изнудва предприемачите за пари – става дума за подкуп в размер на 500 хил. долара. Според изданието „О Глобо“ общият размер на получените подкупи на действащия президент едва ли отстъпва на този на Лула.  На последния изчисляват осем милиона корупционни долара, за които ще излежи 9,5 години зад решетките.

Цялата разлика между Темер и Лула се крие в това, че единият е вече наказан, а другият все още е в списъка с чакащите.

Обвиненията за корупция са най-надеждното оръжие в борбата срещу противниците в Бразилия, заради това че обнародването на данните, потвърждаващи, че този или друг политик са нечисти, не се искат. Навлизането в детайли и доказателствата са дълго и изнурително дело, а за агитацията на електората е нужно нещо разбираемо, просто и звучно.

Преди няколко месеца генералният прокурор на Бразилия Родриго Жанот заяви, че повдига дело срещу Темер по подозрение за корупция. Държавният глава незабавно излезе на телевизионно обръщение пред нацията, в което, както отбелязва латиноамериканския кореспондент на испански вестник „Ел Пайс“ Алфонсо Бенитес, „поясни, че не се е вкопчил за креслото, но няма да подаде оставка, защото това ще предизвика парализа на властта, което, на свой ред,  ще парализира икономиката“.

„На президентското разбиране за чест и достойнство противоречи да се бяга от бойното поле, дори и противникът да има количествено преимущество“, допълни Темер, подчертавайки, че той е „жертвена фигура в безкрайния сериал за политическата гнусотия, в която основните положения на конституцията са изхвърлени на бунището“.

От своя страна привържениците на Лула предполагат „на бунището да бъдат изхвърлени“ и да се забрани да се кандидатират за президент лицата, които излежават наказание.

Защо в Бразилия е хаос?

Цялото това шумно политическо разногласие отвлича вниманието от основаното: в Бразилия се всява хаос. Да, с ръцете на самите бразилци, но конците се  дърпат от далеч. Старият принцип „разделяй и владей“ не е отменен от никого, а важността на Бразилия при определянето на курса, който ще следва по-голямата част от континента още по-малко.

С направлението всичко е ясно: или страната ще се подчини на глобализма, или ще запази независимостта си. За Русия, Индия и Китай това може да се формулира така: от президентските избори в Бразилия зависи дали ще се погребва БРИКС или ще се празнува неговото възкръсване. За големия Запад в лицето на САЩ и присъединилите се към него Великобритания, Франция и Германия за предпочитане, разбира се, е погребалният вариант.

Разбираемо е, че ролята на последните три страни в процеса на „правилното ориентиране на Бразилия“ ще се заключва в разравяне на мръсотия. В замяна ще има осъзнаване на собствената значимост и нулеви пакети акции във водещите държавни предприятия, които, както смятат настоящите обитатели на двореца „Планалту“ трябва да се приватизират (правилно е да се нарече този процес предаване на бразилското Елдорадо в собственост на чуждестранните монополи с малка комисионна за лицата, които временно оглавяват страната).

За пример, нека да дадем кратка история за управлението при последните трима президенти на Бразилия.

Луис Инасио Лула да Силва (2003-2011 г.) провежда политическа реформа, с която осигурява благосъстояние на населението. Броят на бедните в страната по време на неговото управление намалява с 60%. Ориентира държавата на развитие на националното производство.

Дилма Русеф (2011-2016) след Лула поддържа курс към евразийска интеграция на Бразилия, възпрепятства завземането на бразилския петролен пазар от американските компании „Ексон Мобайл“ и „Шеврон“.

Мишел Темер (от август 2016 до днес). Провежда реформи, за цел на които е провъзгласено намаляване на извънредните разходи в бюджета. Резултатът най-точно може да се опише с изреченото от вече покойния руски премиер Виктор Черномирдин: „Искахме колкото се може по-добре, а се получи както винаги“. Правата на работодателите са разширени, а правата на профсъюзите намалени.  Бюджетният дефицит се увеличи от 44 милиарда до 50,4 милиарда през 2017 г. При това президентът леко намали равнището на безработицата в страната (от 13,7 млн. до 13,4), без да забрави да обвини предшественицата си във влошаването на икономическото положение в страната, тактично премълчавайки, че в годините на управление на Русеф кризата не беснее само в границите на Бразилия, а е световно явление.

И накрая, през септември 2016 г. Темер обяви за началото на процеса на приватизация „с цел да се намали ролята на държавата в икономиката“. В списъка на приватизиращите предприятия са 57 големи държавни компании, в това число и монетният двор и стратегическите летища. Позицията на бразилския ръководител получи одобрение от „големи брат“ по време на срещата между Темер и Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на високо равнище на Г-20 в Хамбург.

Разбираемо е, че подкрепата спрямо действащия президент на Бразилия от страна на Вашингтон е неслучайна: на САЩ им е нужен „пълномощник“ на върха на властта на водещата латиноамериканска държава, за да приберат в ръцете си богатствата на страната. „Пълномощният представител“ ще трябва да подкрепя със всички сили, защото и без това ниския рейтинг на Темер (през септември 2016 г. на президента имат доверие едва 8% от населението) и в момента клони към нулата (през юли 2017 г. той е 2%).

Или Тръмп, или Пиночет

Изпращането на Лула в затвора от настоящата (формално лява, но всъщност ориентирана на дясно власт) се опитва да гарантира своето присъствие в двореца „Планалту“ след изборите през октомври. Изострянето на междупартийната борба и поляризацията в бразилското общество е само в полза на кукловодите от Северна Америка – междуособиците отвличат вниманието на участниците в битката от външната заплаха – тоест от приватизацията на цяла Бразилия от САЩ.

Насажданият отвъд границата хаос е управляем, той има конкретна цел. Никой няма да се учуди, ако няколко месеца преди изборите започне активна ПиАр кампания в подкрепа на Темер – съвременните политически технологии позволяват големи маси електорат да бъдат обърнати в необходимата за поръчителя посока. За отслабената от вътрешни противоречия Бразилия това е особено актуално.

И все пак преизбирането на Темер е слабо вероятен ход.  Значително по-логично изглежда той да бъде изпратен на заслужен отдих. Не е изключено по стъпките на Лула.

В такъв случая залозите могат да се направят за крайнодесния политик Жаил Болсонар. Той е привърженик на „твърдата ръка“, обича да оправдава военната диктатура, съществувала в Бразилия между 1965 и 1985 г. Някои медии го наричат „Бразилския Тръмп“, като подчертават неочаквано вземаните от него решения и шокиращото въздействие, което неговите изказвания предизвикват у публиката.

Може би е по-правилно той да се смята не за втори Тръмп (Болсонар няма голям опит като предприемач), а за втори Пиночет. Като бивш десантник Жаил предпочита в политиката да действа и мисли по военно категорично, праволинейно, безкомпромисно и безпощадно.

Ориентираният към взаимодействие със САЩ Болсонар преди затварянето на Лула заема второ място в социологическите проучвания. Отстъпвал е два пъти пред него (17% срещу 34% за Лула), но сега всички пътища пред него са открити.

Превод: Поглед.инфо