/Поглед.инфо/ Преди няколко дни руският президент Владимир Путин проведе поредица от посещения в Сирия, Египет и Турция за по-малко от 48 часа. Въпреки че тези събития бяха кратки, лидерът на Русия успя да проведе обширни дискусии с ръководителите на посочените по-горе държави, докато Египет и Турция участваха в мащабни преговори с представители на лидерите в бизнеса на всяка страна, подпомагани от външните министерства и от министрите на отбраната. Този факт стана ясен, когато бе разкрит съставът на руската делегация, който включваше министъра на външните работи Сергей Лавров, министъра на отбраната Сергей Шойгу, няколко икономически министри, ръководители на големи държавни корпорации, в това число „Ростех”, „Росатом” и „Газпром”.

Путин не само поздрави руската армия за успеха ѝ при унищожаването на „Ислямска държава” (ISIS) в Сирия, потвърждавайки намерението на Руската федерация да намали значително военното си присъствие в Сирийската арабска република, но проведе задълбочен разговор със сирийския президент Башар ал-Асад за възможностите за политическо уреждане на конфликта в Сирия. Наистина, конфликтът в Сирия няма автоматично да приключи и е необходимо да се организира вътрешносирийски диалог в Дамаск, като бъдат поканени представителите на обединената опозиция.

Тази задача обаче не е проста, като се има предвид враждебността на опозицията по отношение на политическата съдба на Башар ал-Асад, както и презумпцията, че „Асад трябва да си отиде”. Но тук идва основателният въпрос – защо? В края на краищата именно армията под ръководството на президента на Сирия, с подкрепата на външни съюзници като Русия и Иран, успя да пребори с „Ислямска държава” и да запази суверенитета на страната, въпреки опитите на няколко регионални сили да я разделят на анклави и квазидържави. Затова Путин и Асад стигнаха до съгласие да продължат усилията си за обединяване на всички страни на Конгреса на народите в Сирия в Сочи през февруари 2018 г. заедно с Анкара и Техеран, и се надяват да се стигне до спогодба. Освен това те обсъдиха и въпроси, свързани с възстановяването на разрушената инфраструктура и икономиката на Сирия.

Пътуването на Путин до Кайро имаше предварително очертани, ясни приоритети – развитието на търговските и икономически отношения, туризма и военното сътрудничество. Но страните трябваше да обсъдят палестинския проблем като вземат предвид неотдавнашното решение на САЩ, чиито президент Доналд Тръмп реши да прехвърли посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим, признавайки този град за столица на Израел.

Икономическото положение в Египет напоследък е доста усложнено и се изостря от вътрешни проблеми, свързани с операциите, провеждани от шепа терористични организации в Синай и в района на Суецкия канал. Положението се утежнява още повече от постоянното влияние на „Мюсюлмански братя” – радикална организация, подкрепяна от Катар. От изключителна важност за Египет е това да възобнови прилива на туристи, за да поддържа икономиката си, която в момента е в застой. Това поставя Москва в изгодна позиция спрямо Кайро, но е трудно да се каже дали Египет ще иска да уреди редица въпроси, в това число и възможността да бъдат изпратени руски бойни кораби в египетски пристанища като Мерса Матрух, което е на не повече от 70 мили от границата с Либия. Освен това Москва вероятно е склонна да създаде въздушна база в Египет – намерение, приветствано от представители и на двете държави. Изключително важно е Руската федерация да използва Египет като платформа за завръщането си в Либия, като поиска подкрепа от либийския маршал Халифа Белкасим Хафтар.

А възраждането на туризма в Египет с помощта на Русия е практически невъзможно без възобновяването на въздушните превози между двете държави, включително чартърните полети до Шарм Ел Шейх и Хургада. Туризмът някога носеше милиарди долари на египетската хазна, придружен от заеми и инфраструктурни проекти, от изграждането на атомни електроцентрали и монтажни фабрики, които Москва може да спомене на масата на преговорите. За Москва една напълно оборудвана военна база, която може да бъде използвана за различни цели, колкото е възможно по-близо до бъдещия театър на военните операции в Либия, ще бъде изключително ценна. Последствията от тези разговори ще определят бъдещия ход на продължаващия конфликт в Либия. Трябва да се напомни, че дестабилизацията, последвана от военната намеса, извършена от САЩ, НАТО и Катар през 2011 г., доведе до унищожаването на Либия, завършила с жестокото убийство на законния лидер на страната – Муамар Кадафи. По това време за една нощ Русия понесе щети за поне 25 милиарда долара заради загубени ползи, тъй като голям брой от сделките с „Газпром”, „Руски железници” и „Рособоронекспорт” останаха неизпълнени.

Още е рано да се говори за това какъв вид споразумение може да бъде постигнато между Русия и Египет по всички тези въпроси. Путин съобщи, че Русия е готова да възобнови въздушния трафик с Египет, но руският министър на транспорта посочи, че „това ще зависи най-вече от египетската страна”. Въпреки че Египет се интересува преди всичко от привличането на руски туристи, проблемът като цяло остана неразрешен. Онези, които вземат решения, напълно съзнават кой и защо стои зад експлозията на руски самолет над Синай през 2015 г., тъй като тази терористична атака се организира от местни бойци, които се радват на подкрепата на Катар.

Египет трябва да навигира несъвместими интереси, криещи опасности, като подкрепи Москва и интереса ѝ да възстанови стабилността в Либия, а в замяна на това да бъде възстановен потока от руски туристи. В същото време трябва да избегне възможността да разгневи най-важния съюзник на Египет – Саудитска Арабия, която финансира режима на Абдел Фатах ел-Сиси, позволявайки му да запази своите позиции и да се противопостави на заплахата на „Мюсюлмански братя”, които се свързват с Катар.

Саудитска Арабия може да погледне тази ситуация от различен ъгъл, тъй като Катар се радва на голямо влияние в Либия от 2011 г. насам и не трябва да забравяме, че „всичко, което е лошо за Катар, е добро за Саудитска Арабия”. Колкото до отношенията на Москва с Доха – изглежда, че няма вероятност да се подобрят в обозримо бъдеще, което е явно от странната сделка за акциите на „Роснефт”, които първо бяха прехвърлени почти без пари в Катар и след това прехвърлени на китайците. Човек може да си спомни началото на блокадата на Катар от монархиите в Персийския залив, когато Турция се застъпи за Доха, но Русия се дистанцира от ситуацията, въпреки редица срещи по този въпрос, проведени на най-високо равнище.

Ако Саудитска Арабия получи гаранции, че интересите на Москва в Либия няма да влязат в противоречие с интересите на Кралството, то може да се намери изход от патовото положение. Сътрудничеството може да стигне дотам, тъй като Рияд се е поучил от опита си в Сирия, където Москва разгроми неговите бойци. Тогава турците бяха принудени да свалят руски бомбардировач, а в началото на 2016 г. Рияд натрупа страховита военна сила в опит да покаже, че е готова за инвазията в Сирия, преди и двете страни да се отдръпнат.

Резултатите от пътуването на Путин в Египет тепърва ще станат ясни. Египтяните очевидно са дали шанс на провеждането на дискусии с партньорите си, следователно от руска страна няма окончателно решение по ключовия въпрос за съживяването на туризма. Има обещания, но все още няма решение. Очевидно всичко ще стане ясно след Нова година.

Друга тема на преговорите на Путин в Египет вероятно е бил въпросът за безпрепятственото преминаване на руски транспортни кораби през Суецкия канал, за да бъдат правени доставки за бъдещата руска военна база в Судан. Според няколко доклада руските военни експерти вече са направили оценка на Судан и са стигнали до заключението, че такава база може да бъде изградена близо до Порт Судан – най-важната пристанищна структура на страната. Параметрите на базата все още не са известни, но очевидно би трябвало да може да приема военни самолети. Проблемът е, че разстоянията от Порт Судан до евентуални конфликтни зони – в Либия и самия Судан – са сериозни: 800 мили до границата с Южен Судан и повече от 1200 мили до Либия, която е извън оперативния обхват на самолетите, използвани в Сирия. Така че до такава база може да се използва само руската авиация на далечни разстояния. Саудитска Арабия вече даде съгласието си за изграждането на руската база, така че е ясно, че тя не застрашава саудитските интереси в региона, което автоматично означава, че същото може да се каже и за интересите на Америка. Нещо повече – саудитците разполагат със свои собствени военни летища, които са в непосредствена близост. На брега на Червено море такава база може само да застраши Катар и неговите танкери, тъй като в региона няма други врагове на Саудитска Арабия.

Що се отнася до политическата част на преговорите, тя върви добре, като се има предвид, че няма никакви разногласия между Москва и Кайро по отношение на палестинския въпрос или по отношение на Сирия. Ангажиментът към резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за Палестина и Йерусалим беше потвърден и от двете страни. За Абдел Фатат ел-Сиси това е особено важно, като се има предвид, че местното население може да излезе по улиците във всеки един момент, за да протестира срещу стъпките, предприети от Вашингтон и Тел Авив, а тогава тези протести могат бързо да станат антиправителствени. При възникването на такава ситуация Саудитска Арабия няма да може да помогне на египетското правителство.

Колкото до Русия – посещението на руския президент в Египет беше много успешно, тъй като чрез него бе потвърдено желанието на Москва да остане в региона след приключване на операциите си в Сирия.

New Eastern Outlook

Превод: Десислава Пътева