/Поглед.инфо/ Политолозите и анализаторите вече получиха мазоли по езиците, обсъждайки поредните пируети на президента на Тръмп. Препотиха се, бедните, търсейки в думите и действията му ту някакъв дълбок смисъл, ту признаци на необратимо старческо изкуфяване.
Уморих се и аз, грешният. Уморих се, задрямах и изведнъж видях.

Огромният американски президентски самолет безшумно пълзи по нощното небе. Зад кърмата остават негостоприемния Монреал, безполезната среща на „седмицата“, досадната германка Меркел, дотегналата англичанка Мей и онова нагло хлапе Трюдо. А напред чака хитрият шишко Ким, с неговите ядрени ракети, сладка азиатска усмивка и полувоенен костюм стил Мао Дзедун.

Доналд Фредович уморено подпря чело върху черния илюминатор. „Боже, колко се уморих! Колко ми писнаха всичките! С кого ми се налага да си имам работа… Глупаци и дебили…“ Той буквално се разтече, превръщайки се от лъскав и сияен от увереност шоумен в смръщено и раздърпано рижо старче.

„Не разбират… Не искат да разберат. Не искат да видят настъпващите заплахи, не се страхуват от надигащия се крах. Надяват се, че Америка отново ще реши проблемите на всички, всичко ще поправи. А самата Америка е едва жива. Самата тя е на границата на пропастта… Смятат ме за луд и идиот, а аз…

Впрочем, вече и сам не знам кой съм, не знам как да се измъкна от тази безизходица, която се превръща в истински кошмар.

Може би все пак договор? Да, договорът е спасението! Мащабен договор с руснаците може и да помогне. Ето и Владимир, хитрецът, уж не е против. Но тези безмозъчни европейски клоуни не ми дават да сключа такъв договор. Сдушили са се с демократите в конгреса, боклуците… Може би не по Сирия, а по тях да бях пратил „томахавките“…“

В своите скръбни размисли той все едно се вцепени. От нощната тъма, от черната бездна от вън през бронирания илюминатор в кабинета се проточи лепкава мазна мъгла. Надигайки се, пенейки се като блатни изпарения тя постепенно се оформи в страшна зъбата паст, която изведнъж излая дрезгаво, подуши и погълна в бездънната си мрачна утроба малкото объркано червенокосо човече, замръзнало в един фотьойл и целия гигантски самолет и това бе всичко, всичко…

Конфискацията на шоколадовия Горбачов.

А сега сериозно.

На Тръмп му е оставено тежко наследство. Обама е шоколадов американски Горбачов – окончателно пусна Америка по течението и за разграбване от транснационалните корпорации и прочее глобалисти. При него САЩ се отказаха окончателно от своите национални интереси и се превърнаха в покорно оръдие на прословутото „световно правителство“, в инструмент на пълното либерал-сатанинско дебилизиране, в послушно оръдие на антинационалния задкулисен псевдоелит.

Плюс това, преследвайки личните си политически интереси, Обама през 2011 г. прекара през Конгреса т.нар. „Закон за бюджетния контрол“, който стана истинска катастрофа за американските въоръжени сили. Предназначен да намали дефицита на федералния бюджет на САЩ с 2 трилиона долара в продължение на 10 години, този закон прие задържане на разходите за отбрана на Пентагона за общо 1,2 трилиона. долара! Именно този закон всъщност предизвика лавинообразното разграждане на цялата гигантска военна инфраструктура на САЩ.

Освен това трябва да се има предвид, че до 2011 г. американците, уверени, че Русия никога няма да се изправи, всъщност изключиха военното си строителство в редица важни стратегически направления. Например, още през 2009 г. те поставиха под ножа цялостна национална програма за разработване на бронирани автомобили от ново поколение - аналози на сегашните руски „Армата“, „Курганец“ и „Бумеранг“. Преди това, наистина, те имаха време да похарчат по проекта космическата сума от 9 или 15 милиарда долара.

Бяха спрени разработките на ПВО-комплексите ново поколение (тип: защо са ни, в края на краищата на руснаците скоро ще им се развалят и последните самолети!), на прехващачите (Те нямат нищо и никого да прехващат!), на оперативно-тактическите ракетни системи, на реактивните системи за залпов огън (в края на краищата, в Европа никога няма има повече мащабна наземна война) и на много други видове оръжия, без които е просто немислимо провеждането на мащабни съвременни военни операции.

Междувременно акцентът бе поставен върху резкия технологичен скок в четирите основни области според мнението на американски стратези: системите за противоракетна отбрана, космически разузнавателни средства, военноморските носители на прецизно и далекобойно оръжие и на "невидими" самолети от пето поколение.

Книжна хегемония

На хартия всичко това изглеждаше много красиво. Противоракетни комплекси, способни да прехващат вражеските междуконтинентални балистични ракети в космоса, покриващи националната територия на САЩ с непроницаем противоракетен „чадър“. Стотици нови американски шпионски спътници, от чиито зорки очи няма да се скрие и една цел, ще поставят под контрол цялата повърхност на земното кълбо. Новите американски суперсамолетоносачи тип „Джералд Форд“ и суперразрушителите тип „Зумвалт“ ще осигурят на Вашингтон неоспоримо господство във всички морета и океани. А самолетите „невидимки“пето поколение, въоръжени с далекобойни и високоточни ракети ще могат безнаказано, бързо и гарантирано, от далечно безопасно разстояние да унищожат всеки врат преди да разбере какво се случва изобщо.

Тогава пред американските въоръжени сили бе поставена задачата да се научат да нанасят „бързи глобални удари“. Тоест да се научат на унищожават с обикновено, неядрено оръжие всяка цел във всяко ъгълче на планетата в течение на час от получаването на заповедта.

При осъществяване на тези амбициозни планове САЩ щяха да се превърнат в безспорен световен хегемон, а Вашингтон в единствен център на силата на новия еднополюсен свят. Но на практика нещата се оказаха доста тъжни. Всички програми за технологичен скок и създаване на нови поколения оръжие се оказаха провалени. А много трилиони долари – хвърлени на вятъра.

Например, американските системи за ПРО се оказаха несъстоятелни. Те и досега и не се научиха да прехващат надеждно дори старите, класически балистични ракети със среден обхват, да не говорим вече за руските съвременни маневриращи, квазибалистични „Ярс“ и „Булава“. А за перспективните „Авангард“ и „Сармат“ да не говорим!

В тази област е показателна историята с американските ПВО/ПРО комплекси „Пейтриът“, които и досега се рекламират като „най-добрите“ на света и едва ли не насила се пробутват на всички техни съюзници.Но на собствена територия те незнайно защо не ги разгръщат и дори противовъздушната отбрана на собствената си столица – Вашингтон са я доверили на… На кого смятате? На норвежките комплекси NASAMS (Norwegian Advanced Surface to Air Missile System), които по своите технологични характеристики не приближават руските С-300, които имат 30-годишна давност.

Суперразрушителите „Зумвалт“ по цена се получиха едва ли не по-скъпи от самолетоносачите, а по бойна ефективност по-зле и от катерите. При цена от четири милиарда долара бройката те се оказаха на практика невъоръжени, защото американците така и не успяха да създадат обещаните оръдия – релсотрони с обхват от до 200 км. Не успяха да ги снабдят и с противокорабни ракети. Затова и серията от 32 единици първо бе съкратена до осем, а след това до три кораба Главният „Зумвалт“ вече е един вид в строй, но не излиза в морето, защото през цялото време се чупи.

Впрочем, американците също са принудени да снабдяват своите най-нови фрегати с норвежката противокорабна крилата ракета NSM (Naval Strike Missile), която по своята бойна ефективност е например два пъти по-зле от своя руски аналог Х-35. Но какво да се прави! Може да ги разберем: техните, американски противокорабни ракети не стават за нищо, а някак си не им се получава да разработят нови и по-добри.

(С крилатите ракети, впрочем, чичо Сам изобщо е зле. Пентагонът неотдавна с неохота призна, че дори „най-добрите на света, умни и красиви“ любимци на Тръмп „томахавките“ трябва да се нарежат на скрап, след като се изясни, че старите съветски зенитно-ракетни комплекси ги свалят с десетки в Сирия…)

Не по-добре са нещата и със серията суперсамолетоносачи тип „Форд“. Финансирането на програмата започна преди цели 17 години, но главният кораб, струващ на американската хазна 14 милиарда долара и досега е небоеспособен. И ще бъде пуснат окончателно в строй в най-добрия случай през2022 г. Впрочем, появата на въоръжение в Русия на хиперзвуковия ракетен комплекс „Кинжал“ (с носител модернизиран МиГ-31К) и на новата, също хиперзвукова ракета Х-32 (с носител модернизирания Т2-33М3М) към 2022 г. просто няма да позволи на американските самолетоносачи да се приближат до нашите брегове на разстояние по-близко от 3500 км. (бойният радиус на носителя плюс далечината на полета на самата ракета).

По отношение на универсалната самолет-„невидимка“ пето поколение F-35, който трябваше да осигури на САЩ тотално доминиране във въздуха и възможност за нанасяне на неотразими високопрецизни удари, то говорейки за неговата нещастната съдба, дори не знам откъде да започна. Програмата, за която са изхарчени вече стотици милиарди долари - и в бъдеще ще бъде изразходвани трилиони - просто се провали.

Достатъчно е да се каже, че в процеса на създаване цената на този суперсамолет се увеличи почти десетократно. Първият му полет е от преди 18 години, но и досега не е пригоден за пълноценна бойна употреба. А специалната американска комисия, която го провери през 2018 г., изчисли 969 (!) недостатъци и проблеми, 111 от които са признати за „критично важни“. Което, обаче, не пречи на практичните американци навсякъде да пробутват това недодялано чудо на техниката на своите съюзници – Япония, Великобритания, Израел и други.

Положението не е по-добре с т.нар. „Бърз глобален удар“. За да се изпълни, е необходимо на първо място да се разработи ракета, която да може да се придвижва в атмосферата на разстояние от няколко хиляди километра със свръхзвукова скорост - за предпочитане не по-малко от 10 маха – и едновременно да маневрира по височина и курс, да приема външно целеуказване и да има своя собствена глава за самонасочване за улавяне и поразяване на целта в последния участък на траекторията. Американците нямат нищо подобно. И дори не се предвижда. Казват, вярно, че може би през 2022 г. ще започнат да изпитват нещо подобно. Е, добре...

А ние вече имаме такъв комплекс! И дори сме го приели на въоръжени! Говоря за свръхзвуковата аеробалистина ракета X-47M2 на комплекса „Кинжал“, способна да лети над 2000 км. със скорост от над 3 км. в секунда. В комбинация с носителя МиГ-31К, тази ракета може в течение на час да нанесе удар на далечина от повече от 3500 км! И когато тя получи своите аналози на морски носители, Русия първа на света ще получи реална възможност да порази всяка цел (нали морският носител може да бъде отрано разгърнат във всеки район на световния океан) в течение на час.

Заклетите приятели в приемната на Путин

Но защо стана така? Къде изведнъж се дяна неоспоримото военно лидерство на САЩ, в което всички бяхме свято убедени допреди пет години?

Мисля, че работата е там, че гръмогласно обявявайки своите грандиозни планове за новите образци невиждано супероръжие и фантастични характеристики на неговите непроизведени носители, американците още в края на 90-те години сериозно и не на шега уплашиха военно-политическото ръководство на тогавашна Русия. Още тогава напълно либерална Москва със страх се опасяваше от окончателната загуба на своя хилав суверенитет на фона на американския военно-технически скок, хвърли всичките си останали сили за разработката на отбранителни технологии и асиметрични отговори.

Пред нашите учени, конструктори и технолози бяха поставени задачи от колосална сложност. При условията на всеобщото разложение от края на 90-те и началото на века те бяха почти нерешими. Но руският човек е така устроен, че в спокойна ситуация се отпуска и вехне, но затова в момента на сериозна опасност тази безнадеждна руска каша, по божия милост, някак си по непостижим начин изведнъж се превръща в стомана, в гранит, в броня.

Така се случи и този път. В резултат ние през последните 20 години се готвихме да противостоим на най-добрата армия на света, въоръжена със свръхоръжието на новото поколение, а те… Те се готвеха да „демократизират“ папуасите. Разстрелвайки ги от далеч, от безопасно разстояние, с далекобойни крилати ракети. Затова и резултатът, според мен, е закономерен.

Разбира се сега, разбирайки своята грешка, американците се опитват да поправят ситуацията. Те отмениха обамовския „Закон за контрол над бюджета“, който за 7 години едва се загроби въоръжените сили на САЩ. Новият военен бюджет за първи път от много години не е намален, а се е увеличил с цели 57 милиарда долара. Тръмп постоянно от всички трибуни вещаеше за „най-силната в света американска армия“, която в близко време ще стане още по-силна в резултат от „най-мащабната в историята“ програма за превъоръжаване и развитие.

Но реалността упорито не съответства с тези розови прогнози. Дори и тези 57 милиарда долара, които Тръмп изпълнява да влее допълнително в бюджета на Пентагона, няма да решат проблемите. Дори по-лошо – те не стигат дори, за да се спре неумолимата деградация на военната мощ на САЩ.

Още на 6 декември 2016 г. тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ Робърт Уърк заяви: „Във въоръжените сили на САЩ има твърде много проблеми, които трябва да се решат, преди да започнем да увеличаваме военната си мощ. Само за да се запълнят дупките в нашия военен бюджет трябва ежегодно за отбрана да се изразходват допълнително 88 милиарда долара. Това е първото, на което разчитаме. Ако тези пари ги няма, ще се наложи да режем кораби и самолети, няма да имаме никакъв друг избор“.

На този фон, ако разбира се, се изключи версията за пълната неадекватност на Тръмп – единственото разумно обяснение на неговата външна политика е, че той прекрасно разбира, че непосилната тежест на „световното лидерство“ скоро ще смаже САЩ. Вашингтон скоро ще се задъха под страшния товар на външните и вътрешните проблеми, породени от собствените му претенции за световно господство.

И Тръмп с всички сили се опитва в последния момент да изтласка Америка от пътя на тази страшна лавина, да ѝ върне възможността да се съсредоточи върху решението на собствените си крещящи проблеми. За постигането на тази основна цел той е готов да се отърве от повечето съюзници/хрантутници на Вашингтон, които в мъртва хватка са се впили в американците „гаранции за сигурността, които за самата Америка вече са се превърнали в гаранции за нейната бърза геополитическа гибел.

За нас това е добре. Западът слабее, единството му се пука по шевовете и вместо страшен монолит пред Русия се появява глутница гризящи се помежду си конкуренти, много от които са готови да искат руската подкрепа в този нов, сложен и стремително променящ се свят.

Ние сме руснаци, с нами Бог! Господи, благослови!

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели