/Поглед.инфо/ Не успя светът да се отърси от стремителното възкресение на малко известния, бил то руски, бил то украински журналист, ту бил убит, ту не бил убит от Кремъл, като същият този свят бе потресен от страшната новина за трагичната смърт на петия президент на Украйна Петро Порошенко.
Всички украински канали бяха запълнени с траурни свещи, сълзи текоха по милионите лица на устремените демократи, по градските площади излизаха хора с разкъсани в знак на траур народни носии. В столицата Киев пристигнаха добре известните на всички водачи на цивилизацията – Меркел, Помпео, Щайнмайер, Лагард и разбира се, Джонсън. И ей така се започна…
(Голяма зала, насред залата стои гроб с тялото на покойника. Около гроба стоят Гройсман, Грицак, Луценко, подпрял се на Гройсман и Данилюк (Защо именно Данилюк, ще стане ясно по-нататък в повествованието). Всички в черно, със скръбни лица и със знамето на Украйна в ръце. Пристигналите гости се оглеждат нервно.)
Меркел (Неуверено): Сигурно ли е, че е мъртъв?
Гройсман (Оскърбено): По-сигурни могат да бъдат единствено моите прогнози за икономическия ръст!
Грицак (Укорително): Що за въпрос, майн либер фрау? Някога да сме ви лъгали?
Щайнмайер (Мърмори под нос): Спомняме си всички…
Помпео (Сухо): Той от какво умря?
Луценко (Авторитетно): От мъката и бедствията, които го сполетяха. А още и от Путин, разбира се. Той отрови нашият президент с „вътрешничок“…
Джонсън (Изумено): С какво? С какво?
Луценко: „Вътрешничок“. Това е такава, ужасна отрова, която я разтварят във водк… имах предвид, във водата. Който я погълне, не оцелява.
Меркел: А мога ли да го целуна?
Грицак (Подозрително): Това за какво?
Помпео: Вярно. Няма защо. Достатъчно е просто да го огледаме. Свалете костюма от него.
Луценко (В паника): Ама вие какво? Имайте уважение към покойника, той не е искал да го оглеждат! Последните му думи бяха…
Лагард (Досещайки се): Дайте кредит?
Гройсман (Негодувайки): Не. „Не искам да ме оглеждат“. Нашият президент умира дълго и мъчително , затова (Гройсман шумно си издухва носа с кърпичка) успя много неща да каже…
Помпео: Например?
Гройсман: Ами-и-и-и… че винаги е вярвал в европейския път на развитие и че е направил всичко за разцвета на Украйна, а ако МВФ бе дал обещаните пари… Но той изрази надежда, че вие, напи Кристин, няма да ни забраните и…
Лагард (Неочаквано отскачайки): Олеле!
Джонсън (Стреснато): Какво? Путин?
Лагард (Треперейки): Не. Пръстите му мърдат.
Грицак (Невъзмутимо): Това са конвулсии. Той умря съвсем скоро, какво искате.
Меркел (Язвително): Още и устните си облиза, когато казахте в какво се разтваря „вътрешничокът“.
Луценко (Раздразнено): И какво? Намерихте за какво да се заяждате! Да отсечете на кокошката главата, тя още два часа ще бяга, а нашият президент току що умря. Какво, и устните си ли не може да оближе.
Помпео (Ухилен): Сега ще проверим. Джавелини-Джавелини-Джавелини… о, сега и кракът му трепна. Да се разотиваме, господа, изглежда, че Путин пак не си е свършил докрай работата.
(Събралите се гости се разотиват. Порошенко се надига от гроба и започва да гледа съратниците си, които засрамено го гледат).
Данилюк (Тъжно): А кредитът бе толкова възможен, толкова близо…
Превод: Поглед.инфо