/Поглед.инфо/ В месеците преди Първата световна война работническото движение в развитите страни е било много силно и организационно свързано чрез Втория интернационал. То нееднократно е правело национални стачки и е могло да предотврати конфликта и дори започнал, да го спре.
Въпреки категоричната пацифистка позиция на Втория интернационал, се оказало, че френските и английските работници изпитват силно недоверие към немските - заради това, че са немци. После именно милиони работници са изгорели по бойните полета.
Днес виждаме как на наемния труд, в която и да е страна, изобщо не му пука за хората на труда в други страни. Германските смятат гръцките за лентяи.
Източноевропейските дори не знаят, че политиката на страните им е насочена към подкопаване на цената на труда в Западна Европа. Американските са надъхани с шовинизъм и все повече с русофобия до козирката. Руските желязно подкрепят Путин, въпреки продължаващия неолиберален демонтаж на руската икономика.
В Първата световна война обаче е имало забележителна международна солидарност между хората на бизнеса. Най-модерните торпеда и на двете страни са се произвеждали в съвместно предприятие. Шефилдска стомана е захранвала военната машина на Германия. Американски банки са кредитирали всички страни в конфликта. Дори след капитулацията Круп е съдил английска компания за натрупани такси по използвани патенти. И е спечелил.
Днес тази капиталова солидарност отново е налице.
В навечерието на Първата световна война елитите на Великите сили са мислели, че ще трае 2-3 месеца и няма да бъде световна. После са видяли, че от нея добре се печели и не са се опитали да я прекратят.
Едва серията революции след края на войната, в периода 1917-1922 г. е посегнала на собствеността на част от елитите. Руската революция от 1917 г. е най-голямата от многото.