/Поглед.инфо/ „Безсмъртният полк“ е дълбок ритуал за възстановяване на пряката връзка между света на живите и света на мъртвите, на предците. Мъртвите герои се завръщат и вървят заедно с потомците си. Децата отиват натам, обозначавайки хоризонта на народната вечност.
„Безсмъртният полк“ не е просто нововъведение или опит секуларното шествие да се замени с религиозни ритуали, това не е допълнение на държавния празник Парадът на победата. Това е нещо по-дълбоко.
Дори в съвремието могат да се появява дълбок смисъл в нашата култура. Обичайно през май в Русия се е отбелязвал Навий ден, денят на мъртвите, включващ в себе си ритуална част. Има дохристиянски обреди, свързани с възпоминанието на предците, които са живи и досега – в своите потомци и сами по себе си (в рая или ада). При всеки случай, предците съществуват, душата е безсмъртна, а след смъртта човек никъде не изчезва и преминава в друго състояние, свързано в потока кръв, рода, предаването на тънките свойства чрез семейството и потомците.
Това е истинско народно явление, което възражда дълбоките аспекти от нашата руска народна сакралност. И макар и държавата да го пое под свой контрол, това не развали ритуала.
Въпросът не е само до победата – да, ние загубихме своите предци, помним ги. Тук има и друго. Великата отечествена война е войната на войните, паметта за която е още свежа – в нея са запечатани всички руски войни и в загиналите ние честваме всички герои, отдали живота си за нашия народ, за нашата култура, за нашата държава, в този ден се почитат всички руски мъртви.
Това е живо минало, което не е умряло в пряк смисъл. Паметта на „Безсмъртния полк“ е живо напомняне за безсмъртието в прекия му смисъл, а не като абстрактна метафизична идея, а с нещо, с което ми имаме работа в обикновения живот. Мъртвите се завръщат, мъртвите живеят, мъртвите са разтворени в нашата кръв. Те надават глас. Това е непреходно минало. Битието не изчезва.
В това е и смисълът на безсмъртието – в конкретното присъствие на мъртвите до нас, в нас и, което е най-важното – в бъдещето.
Мнозина излизат на шествията със семействата си, заедно с децата и носят символите на загиналите предци. Това значи, че ние продължаваме битието на народа – в бъдещето, което е осигурено с битието на предците и от нас като посредници в този цикъл на безкрайното руско безсмъртие.
Това, което видях в Безсмъртния полк е народът. Това е съвършено ново явление, това не е население, това не са граждани, не са чиновници, не са и служители. Народът именно като такъв, той е немислим без мъртвите. Това е неговата интегрална, най-добра част. Той е немислим без потомци.Това е мястото, където народът хвърля взор – заради какво загиват хората, заради какво мъртвите са мъртви? Те са мъртви, за да се родят техните потомци и не само да се родят, а да се родят руски, с памет, за да продължат нашата мисия.
Народът никога не се състои единствено от съществуващите – винаги ги има мъртвите и още неродените. Поточетата кръв на всяко руско семейство, евразийското семейство, не се различаваха в единния исторически поток на Безсмъртния полк. Това бе сплотяващо народообразуващо шествие, някакъв обред, когато мъртвите показваха колко е малко и нищожно всичко пред лицето на тяхното величие и как шествието е способно да обедини поточетата кръв в единна река, вливаща се в океана на руското величие.
Мисля, че това дава основна духовна надежда. В Безсмъртния полк нашият народ оживява. Народът и Русия са над живота.
Това пробуждане, което виждаме макар и веднъж годишно, трябва да стане точка за нашето възраждане.
Превод: Поглед.инфо