/Поглед.инфо/ Бях на шествието „Безсмъртния полк“. Много съм впечатлен. Това е дълбинен ритуал за възстановяване на пряката връзка между света на живите и света на мъртвите предци. Мъртвите герои се връщат и вървят заедно с потомците си. Децата вървят пак тук, обозначавайки хоризонта на народната вечност.
Изключително рядък случай, когато сакралността е вместо формалност, дълбочината вместо повърхностността, откритостта и естествеността вместо тромавата неприязън един към друг. Отдавна не бях виждал руснаците в такова състояние – в какво? В автентично.
Велик народ с достойнство и дълбока увереност в историчността на своето битие.
Едновременно трагичност, сдържано величие и пролетна лекота. В Москва не просто дойдоха много хора. Въобще дойдоха всички. И портретите умножиха милиони по милиони, защото зад всеки от тях има още поколения на руски предци – предците на всички наши народи, обединени от съдбата, историята, страданието и Победата.
По улиците вървеше народът като субект на историята.
Превод: М. Желязкова