/Поглед.инфо/ Не чак толкова отдавна в серията „Живота на знаменитите хора“ на издателство „Млада гвардия“ излезе биографията на Карл Маркс, писана от бившия директор на Европейската банка за реконструкция и развитие, известният теоретик на глобализма Жак Атали. Оказва се, че Атали е „фен“ на Маркс, както и Арнолд Тойнби и по-старият от братя Дълес – Джон. Атали е във възторг от Маркс по една проста причина – той смята, че Маркс е издигнал знаменитата идея за световното правителство. Но осъществяването ѝ, според Атали, предстои не на пролетариата, а на буржоазията. При това Атали, бидейки диалектик, предполага, че в процеса на това осъществяване, буржоазията ще престане да бъде буржоазия, а финансовата пазарна система ще се смени с глобална разпределителна икономика.

Ако се погледне на динамиката на връзките в интернет, то в течение на последните 15-тина години интересът към Маркс се е увеличил рязко и този ръст продължава – разбира се, настоящият юбилей няма нищо общо, а настоящата световна „марксомания“ е свързана, преди всичко, с кризата на глобалната икономика, с кризата на либералния проект, който, съдейки по всичко, влиза в своя терминален стадий.

И колкото по-лоша е ситуацията по света, толкова по-голям ще бъде и интересът към Маркс, към Ленин, към Сталин и изобщо към „лявата“ традиция, към сериозния анализ на капитализма като система. И фактът, че в Русия този интерес и досега не се е оформил, говори за две неща. На първо място, това говори за крайния провинциализъм на нашите властови и интелектуални или по-скоро околоинтелектуални „елити“. А на второ място за това колко е лоша представата за случващото се по света изобщо.

Затова е и много добре, че заговорихме за Маркс. Маркс е съвършено фантастична фигура, макар и в частния живот той, както свидетелстват мнозина негови съвременници, не е много приятен човек: завистлив, грозен, интригант, пуска различни слухове за Бакунин и Херцен, например, че Херцен е шпионин на руския цар. Разбира се, той не е можел да говори, че Херцен е шпионин на Ротшилд, защото сам е получавал това-онова от Ротшилдите… Но Маркс, без съмнение влиза в първата десетка, ако не и в първата петица на знаменитите фигури на XIX века: Наполеон, Дарвин, Маркс, кралица Виктория и Бисмарк. Освен това интересен факт: Маркс иска да посвети „Капитала“ на Дарвин и му пише писмо за това. Но Дарвин отказва.

Ние в Русия обърнахме Маркс с главата нагоре, но това не е важно, това е наше право. Важно е било нещо да обръщаме. Важно е, че Маркс наистина е създал една от трите велики идеологии.

В нашия случай към самия термин „идеология“ нямам предвид това, което е написано в Конституцията: моля, при нас е забранена самата държавна идеология – фактически я има, това е либералната идеология. Но самият феномен идеология е много интересна работа. Идеологията е много младо явление, оформило се в края на XVIII—началото на XIX във връзка с Великата Френска революция.

Първите войни и революции от епохата на капитализма, започвайки от XVI век, протичат като правило под религиозни знамена. И изведнъж в края на XVIII и началото на XIX века възниква феномена на идеологията. Самият термин е измислен от Дестют де Траси през 1796 г. Но той нарича „идеология“ науката за идеите, а изобщо не някаква система на идеи, както това се разбира днес.

Защо се оформя идеологията? Един от основните психологически резултати от Великата Френска революция се заключва в това, че тя показва на всички, че измененията са неизбежни. Можете както искате да се отнасяте към тях, но те са неизбежни. А колко изобщо типологически качествени отношения може да има по отношение на измененията?

Първо: на нас измененията не ни харесват и искаме да ги спрем или консервираме, това е консерватизмът. Второто е, че измененията ни харесват, но единствено постепенните – това е либерализмът. Третото е, че измененията ни харесват, но единствено революционните – това е марксизъм. Повече не може да има никакви други отношения.

Исторически първата оформила се идеология става консерватизмът, след това либерализмът, марксизмът се оформя последен. И ключовите дати за оформянето му съвпадат с ключовите дати на европейската и световната история от XIX века.

Годината на създаването и публикуването на „Манифеста на комунистическата партия“ е времето на общоевропейските революции от 1848 г. Тази революция е интересна с това, че се нарича буржоазна, а всъщност я извършват докапиталистическите, доиндустриални трудещи се.

Годината, в която на светлина излиза първия том на „Капитала“ е 1867 г. – това е годината, в която работниците в Англия получават правото да гласуват. Това се нарича „leap in the dark“ – „скок в тъмното“. И единствено много умните представителите на английската установена политическа система разбират, че по този начин те политически „опитомяват“ работническата класа. И наистина, ако погледнем, с какво се занимават английските профсъюзи – те се борят за икономически права. В това отношение е много интересно да сравниш работническите движения в Англия и във Франция. Във Франция работническата партия създава профсъюзи, а в Англия профсъюзите създават работническа партия. Тоест инверсия.

В същата 1867 г., която увенчава „дългите“ 50-ти години на XIX век, тази вълна на промени достига до Изтока, до Япония, където избухва „революцията Мейджи“, която простите марксисти наричат буржоазна, а всъщност в нея няма нищо буржоазно.

И на тези, които казват, че Маркс не може да обясни нищо в нашата реалност, много им препоръчвам да прочетат 24-та глава на първи том на „Капитала“. В превод тя се нарича „Първоначалното натрупване на капитал“, а на английски „Primitive accumulation“. За какво става дума? Маркс, като последовател на Хегел, изхожда от просто нещо – когато системата възниква, то тя възниква заради извънсистемни предпоставки. Тоест, ако ние създаваме логика, а логика още няма, значи тя възниква от някакви извънлогични предпоставки. Капитализмът възниква на основата на некапиталистически, извънкапиталистически и дори антикапиталистически предпоставки, него го предшества т.нар. първоначално натрупване. Какво е то? Това е грабежът, това е лихварството, това е ограждането на Англия, когато хората просто са гонени от земите, заставени да умират от глад. Това са пиратските набези – например, когато Дрейк достига до западното крайбрежие на Южна Америка, то превозва до Англия толкова много злато и сребро, че Англия с половината от тези съкровища заплаща своите държавни дългове, а самият Дрейк става национален герой, лорд и едва ли не бог.

Та така, процесите на първоначалното натрупване на капитала продължават да протичат по периферията на глобалната капиталистическа система и днес те навсякъде служат за „храна“ за съвременните транснационални корпорации, било то в Латинска Америка, Югоизточна Азия, най-развитите части на Африка, Бенгалия като част на Индия. И Русия не е изключение тук. Ето какво се случва в постсъветското общество след 1991 г., паралелно текат два процеса: първоначалното натрупване и разширяването на възпроизводството на капитала – те съществуват съвместно, при това първоначалното натрупване души разширеното производство. То не дава на капитала в полупериферията и в периферията да се развива. И това напълно съответства с интересите на ядрото на капиталистическата система. Но от „primitive accumulation“ постоянно се ражда капитала и това започва да взаимодейства със световния капитал, това не е борба на живот, а борба на смърт, защото процесите са нелинейни, неравновесни и от тук следва настоящето противостоене между Кремъл и „колективния Запад“… В някои моменти Маркс не е толкова актуален, неговите изводи имат качествата на научна прогноза.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели