/Поглед.инфо/ На 7 май Владимир Путин за четвърти път се закле като президент на Русия. Точно преди 18 години премина първата му инаугурация – от тогава Русия наистина се е променила силно. Но и в следващите шест години страната и светът около нас ще се променят с все по-бързи темпове.
Владимир за пети път излезе на червения подиум на Гранитния палат. Досега той три пъти седя там като встъпил в длъжност президент и още веднъж като този, който предава този пост в други ръце. След шест години, през май 2024 г. Путин за шести път ще излезе на подиума. И в този момент неговата епоха ще стане на четвърт век – нали всъщност отговорността за страната лежа на рамената му от август 1999 г. в самото начало на Втората чеченска война. Каква стана страната в това време.
Разбираемо е, че в случай с Владимир Путин самата церемония за встъпването в длъжност на президента носи именно церемониален характер – действащият президент се преизбира за нов мандат. Разбира се, че Путин ще продължи този курс, който пое през 1999 г. и провежда всичките тези години, в това число и когато бе ръководител на правителството. Въпреки това началото на новия президентски мандат има не само символично значение – той открива действително нов етап от живота на страната. Достатъчно е да си спомним какво се случва при предишните инаугурации на Путин.
Първата, през май 2000 г. означаваше не само освобождението на Путин от представката изпълняващ длъжността, която носи от януари, но и началото на неговото пълноценно президентство – сега той получи подкрепата на народа.
Втората през май 2004 г. демонстрира, че Путин се е избавил от „надзора“ – назначените няколко месеца преди това нови министър-председател и ръководител на президентската администрация бяха напълно путинови хора.
Третата инаугурация на Путин, през май 2012 г. се опитваха да я направят с всички сили „кървава“ – организаторите на Болотния площад съзнателно провокираха силите на реда и властта на ответно насилие и кръвопролития. Но нито една от целите на разбеснелите се антипутинци не се получи, и новият президентски мандат започна с майските укази, национализацията на елитите и отстояването на националните интереси пред западната намеса.
Настоящото встъпване в длъжност на Владимир Путин ознаменува не само формирането на новото правителство и подписването на указите за подобряването на качеството на живота чрез развитие на образованието, здравеопазването и модернизацията на инфраструктурата и градската среда. Новият президентски мандат на Путин ще се използва за осъществяването на модернизационния скок вътре в страната и мощния пробив на световната арена. Основната подготвителна работа за това е вече направена и сега може да се премине към тотално настъпление по всички фронтове.
Най-простото, колкото и странно да звучи, е на външния фронт. Четирите години жесток конфликт между Русия и Запада породиха у някои илюзията, че се намираме в положението на отбраняващи се. Отчасти е така, но само отчасти, при това единствено ако говорим за локалния фронт Русия-Западът. Защото в още по-голяма степен се намираме в ситуация на атакуваща – ако можем да гледаме на ситуацията в по-крупен, общ план.
Работата е там, че, водейки позиционни бои на линията Русия-Запада, ние едновременно влизахме в тила на нашия геополитически противник. И му нанасяхме все по-големи щети. Не само ние, а всички сили на света, които през последните години работиха за разрушаване, а по-точно внимателната деконструкция на глобалистикия проект на англосаксонците. Да именно така, защото нашите противници не са САЩ и Великобритания, не е НАТО и още повече не е ЕС. Всички те са просто инструменти, нашият реален противник е глобалисткия елит, осъществяващ своя проекта за глобализация, изграден на „свят по американски“. За него Русия е безусловен противник, а Путин е несъмнен враг. Всички последни години, дълго преди Крим, Путин се занимаваше по деконструкцията, тоест с демонтажа на световния ред, изграден от атлантистите.
Той нямаше завършени, застинали форми, но голяма част от зданието на „прекрасния нов свята“ вече бе въведена и изглеждаше неприкосновена за архитектите му. Основата на новия свят бе устойчива – международната финансова система, политическите и идеологическите институции на глобализацията, военната мощ, осигуряваща придвижването и кадровите ресурси за нейното строителство – всичко това бе и преди крушението на Съветския съюз , а след неговото изчезване започна да се разрасна със скоростта на тумор по целия останал, незападен свят. И когато се оказа, че единственото сериозно препятствие по пътя на глобализацията остава растящ Китай, с който бе нужно просто да се сключи сделка, изведнъж на преден план на световната история се завърна захвърлената на сметището на историята Русия.
Появи се Владимир Путин, за да може в началото на 2007 г. публично да заяви за нашето несъгласие с налагания на всички сценарий, тоест да хвърли открито предизвикателство, а през 2014 г. вече да премине и към видима, активна фаза на действие по демонтажа на атлантическия световен ред. Между тези две дати Русия не просто натрупваше сили, но и изработваше механизми за взаимодействие с другите страни и центрове на сила, такива, които както нас желаят да ликвидират еднополюсния свят.
И сега ще наблюдаваме плодовете на тези съвместни усилия, как пред очите ни все по-стремително ще пада влиянието както на колективния Запад, така и на САЩ и на ЕС единично. Разбира се, новият свят с новата финансова архитектура, система за сигурност, икономическа философия и идеологическа обосновка едва сега се създава – но преразпределянето на ролята и тежестта на играчите вече тече пред очите ни. Русия заедно с Китай и Индия, с Иран и Турция, с ислямския свят и латиноамериканската общност променя съществуващият световен ред, което автоматично довежда до намаляването на влиянието на неговите създатели и получатели на изгода, САЩ и Европа.
Оказва се, че именно Владимир Путин става и вече е станал не само основна фигура на това геополитическо въстание, но и негов символ в очите на широките международни маси. Да, Путин наистина се превръща в своеобразен Ленин, тоест ново издание на „вожда на въстаналото човечество“ на нашите дни, но не защото сам е искал това или Русия е решила да възроди паметта за комунистическия проект, а защото към това води обективния ход на събитията на световната история. Русия, отстоявайки своите национални, традиционни ценности, защитавайки суверенитета, излизаща против глобализацията и постхуманизма, се оказва лидер на лагера на въстаналите срещу „новия световен ред“.
И тук ролята на Путин е невъзможно да се надцени. Но освен външния фронт той има и вътрешен, който в никакъв случай не трябва да се недооценява. Тук на Путин му предстои значително по-трудна работа, защото във външните дела наш основен съюзник е самият ход на световната история, то във вътрешния наш основен враг сме самите ние. Да, не ние като руския народ, а това съчетание от субективни и обективни причини, което пречи на руския пробив и дълбоката модернизация на икономиката и инфраструктурата на цялата наша страна.
Путин говори за нея все по-често и по-настойчиво и е направил немалко по отношение на подготвителната работа. И кадровата, и идеологическата, инфраструктурната, но при всяко положение осъществяването на пробива, излитането може да се осъществи единствено със съвместните усилия на „елитите“ и на цялото общество. Трябва да бъде усещане не просто за жизнена необходимост от този пробив, но и осъзнаване на неговата безалтернативност, неизбежност – тоест самото национално единство, което единствено може да осигури руското чудо.
Превод: Поглед.инфо