/Поглед.инфо/ Предложението Алексей Кудрин да оглави Сметната палата, макар и неочаквано, е съвършено логично. На практика може да не се съмняваме, че следващата седмица бившият министър на финансите ще приеме това предложение. Защо този пост е предложен именно на Кудрин и какво значение ще имат политическите му възгледи за тази работа?

Алексей Кудрин напусна правителството есента на 2011 г., след публичен конфликт с тогавашния президент Дмитрий Медведев. След това двамата се помириха, но от тогава вече седем години бившият министър на финансите не е работил в структурите на изпълнителната власт.

Оставайки в добри отношения с Путин, той първоначално бе негов неофициален консултант, а през последните две години оглавява Центъра за стратегически разработки и бе заместник-председател на Икономическия съвет при президента. Макар и на Кудрин да му бе тясно сред експертите, той също не пожела да премине и към чисто политическа дейност. Той се ограничаваше с работата в създадения от него „Комитет по граждански инициативи“, който има либерално-държавнически позиции.

Но всичко с времето си и скоро 57-годишният Кудрин ще се върне на един от ръководните постове в страната. Не, няма да бъде някой от тези постове, за които безпочвени слухове пускаха неговите привърженици – премиер, вицепремиер, специален представител на президента или заместник-ръководител на президентската администрация. На Кудрин му предложиха да оглави Сметната палата – основният контролен орган на страната.

И макар официално той да не е дал съгласие, отлагайки го до предстоящата в понеделник среща с фракциите в Думата (именно парламентът назначава ръководителя и одиторите в Сметната палата), е разбираемо, че е почти сигурно, че той ще се съгласи. Нали този пост е повече от сериозен.

Кудрин си тръгна от държавната служба с пост вицепремиер и сега той сяда на длъжността, с която занимаващата се с нея чиновничка отиде на вицепремиерски пост. Татяна Голикова оглавява Сметната палата“ по-малко от пет години, а преди нея 13 години палатата бе ръководена от бившия министър-председател Сергей Степашин. Така че този орган бе ръководен от играчи тежка категория, но идването на Кудрин може да придаде на СП още по-голяма тежест. Не само защото Кудрин е сред отдавнашните съратници на Путин и силен икономист, но и защото точно в момента висшата власт прави всичко, за да усили различните институции на властта и да изгради баланс на силите между тях. Сметната палата в този смисъл е уникално място.

Не само, че това е една от най-старите държавни институции – държавният контрол е създаден точно преди триста години още при Петър Първи, а и защото това в същността си е независим орган на властта. Да, формално това е орган на парламентарния контрол, но по същността си Сметната палата не се отнася нито към изпълнителната, нито към законодателната власт (да не говорим за съдебната).

Това е своеобразна отделна структура, като например Централната избирателна комисия. Само че пълномощията на Сметната палата се отнасят не до преброяването на гласовете на избирателите, а разходите на федералния бюджет. Тоест държавните разходи изобщо – контролът и одитът са нейната основна функция.

Това не е просто счетоводителска работа. Палатата е основен проверител на финансовата съставна на работата на правителството и на всички структури от държавната власт. От това как, какво и къде се проверява зависи не просто борбата срещу неефективното изразходване на бюджетните средство, но и изработката на препоръки за това как правилно да се организира финансирането в бъдеще. Повече от вероятно е, че Кудрин ще успее да постигне разширение на пълномощията на Сметната палата. Защото той като минимум ще се заеме с организация на експертната работа, която ще цели осигуряването на оптимална организация на бюджетното финансиране и контрола над него. На първо място, разбира се, Сметната палата контролира разходите на министерствата и държавните корпорации. И тук за Кудрин бившият му началник Дмитрий Медведев се превръща в този, когото ще проверява.

Либералните икономически и прочее политически възгледи на Кудрин тук нямат нито положително, нито отрицателно значение. Както заяви вицепредседателят на Думата Пьотр Толстой, „мнозина, ако не и повечето депутати в парламента не споделят идеите, с които се ръководи Алексей Кудрин в своята работа, но постът не предвижда политическа дейност на реформатори, където едни или други политически възгледи могат да изиграят роля“. Одиторите контролират разходите на държавни средства от името на парламента, а в този сфера „Кудрин се е доказал блестящо, работейки в правителството“.

Така че идването на Кудрин в Сметната палата е напълно логично. Освен това то просто произтича от общия курс на Владимир Путин да изгражда баланс между различните разклонения и равнища на властта, засилването на контрола на дейността на чиновниците и едновременното повишаване на откритостта на работата им за обществото.

Засилването на влиянието на Държавната Дума върху правителството, общият ръст на тежестта на парламента след изборите през 2016 г., влизането в Думата на Вячеслав Володин, повишаването на самостоятелността на Централната избирателна комисия с назначаването на Ела Памфилова за неин ръководител, назначението на Кудрин начело на Сметната палата. Това са все елементи от една и съща работа – работа по създаването на ефективна и балансирана система на властта в Русия.

Превод: Поглед.инфо