/Поглед.инфо/ Надеждите на част от патриотите, че президентът Путин, въпреки всички прогнози, предвид новата военна заплаха, ще избави Русия от Дмитрий Медведев и неговия неолиберален екип, не се оправдаха.
Медведев, който ще бъде утвърден от Думата, не просто остава начело на правителството като декоративен гръмоотвод за Запада, но явно е получил поредния картбланш: назованият от него състав на кабинета прилича на гавра над здравия разум и общественото мнение. Остава да се надяваме, че това няма да е задълго и че президентът е дал на прозападния елит възможност да провали изпълняването на поредните „майски укази“ и едновременно да успокои Запада, за да спечели време за формиране на нов кабинет, който може да осъществи толкова необходимия сега пробив и мобилизация във всички сфери на живота.
За това, че Дмитрий Медведев ще остане премиера, говориха решително всички анализатори, както либерални, така и патриотични. Друго бе, че патриотите бяха уверени, че Медведев, както и ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина, ще остане като един вид статист за отклоняване на погледа на Запада и няма да успее да събере пълноценен екип от съмишленици. Примерно така, както стана в случая с бившия министър на отбраната Анатолий Сердюков, зад чиято несимпатична фигура Путин и силовиците успяха тихичко да проведат реформа на армията и да модернизират военнопромишления комплекс. Но вчера стана ясно, че всичко е сериозно: Медведев пристигна в Думата и представи на депутатите своя общ кабинет, където кандидатите са един от друг по прекрасни. Така първи вицепремиер на Медведев е настоящият министър на финансите Антон Силуанов – верен ученик и последовател на всеруския главен счетоводител Алексей Кудрин, който влезе в историята като последователен изпълнител на инструкциите на МВФ и на Световната банка, предпочитащ да съхранява руските златни запаси в американски облигации. Именно на Силуанов г-н Медведев иска да повери развитието на руската икономика, а освен това и финансовия блок.
Още едно „откритие“ на Дмитрий Анатолиевич е кандидатът за вицепремиер по социалната политика Татяна Голикова. Тази особа, сега оглавяваща сметната парата на Русия , между 2007 и 2012 г. вече ръководи социалното и медицината и дори спечели в определени кръгове прозвището „мадам Арбидол“. За да си представим, с какво е свързано завръщането на Голикова в социалната сфера, нека си спомним, че именно при нея Русия ратифицира Европейската социална харта с всичките задължения да се внедри сексуалната просвета в училищната програма, както и ювеналното право. Именно при нея бе приет скандалния закон „за основите на защитата на здравето на гражданите“, който предизвика масови протести сред родителските организации. Този закон легализира детското донорство, въведен редица понятия от СЗО тип „социално здраве“. Така бе създаден важен инструмент за намеса в семейството и частния живот, направил възможно повсеместното развитие на психологическите служби, развитието на „валеологията“ и прочее западна мътилка, както и ювеналното правосъдие. В чл. 77 на Семейния кодекс се предвижда възможност детето да бъде отнето от семейството при заплаха за неговия живот и здраве, но ако органите за защита и полицията ще действат според определенията на СЗО за здравето, те могат да прибират деца от семейства по социален признак, тоест заради бедност.
Освен това в същия закон е изписан и приоритета за правата на децата при оказването на медицинска помощ, което може да доведе до необоснованото намаляване на правата на родителите при решението на всеки въпрос, свързан със здравето на децата им, в това число и навиците за профилактика, полова просвета, репродуктивни права и др.
Госпожа Голикова е силна не само с успехите в ювеналното правосъдие западен тип, но и със своите семейни връзки. Неин съпруг е Виктор Христенко, който вече успя да поседи на вицепремиерски пост, който по право се смята за един от бащите на цифровата икономика – на 7 август 2997 г. той подписа заповедта на министерството на промишлеността и енергетиката №311 „За утвърждаването на стратегията за развитие на електронната промишленост на Русия за периода до 2025 г.“, в който пряко е отбелязана необходимостта от поголовна чипизация на населението на Русия. Да дадем откъс от този шедьовър:
„Промишлеността за този период от време трябва да бъде готова за рязко увеличение на разходите за техническо превъоръжаване, защото стойността на комплексите на нанооборудването в пъти ще превиши стойността на традиционните средства за технологично снабдяване на микроелектрониката. Затова за периода 2016-2025 г. в бюджета трябва да има предвидено не по-малко от 3-5-кратно увеличаване на ресурсите за техническо превъоръжаване на обектите за приоритетно усвояване на производството на нанотехнологичните изделия.
Въвеждането на нанотехнологиите трябва допълнително да разшири дълбочината на тяхното проникване в ежедневието на населението. Трябва да се осигури постоянна връзка на всяко лице с глобалните мрежи за управление на информацията, като например интернет.
Наноелектрониката ще се интегрира с биообекти и ще осигурява непрекъснат контрол за поддържането на жизнените им функции, подобряването на качеството им на живот и по този начин ще намали социалните разходи на държавата.
Безжичните наноелектронни устройства, които осигуряват постоянен контакт на човек със заобикалящата го интелектуална среда, ще станат широко разпространени, както и средствата за директен безжичен контакт на човешкия мозък с околните предмети, превозни средства и други хора. Разпространението на такива продукти ще надвиши милиарди бройки годишно поради повсеместното им разпространение.
Родната индустрия трябва да бъде готова за това предизвикателство, тъй като възможността за производство на всички компоненти на системата от мрежи ще означава де факто контрол над всички нейни потребители, което е недопустимо за много страни по отношение на запазването на суверенитета им. Аналогична гледна точка се поддържа от експертите от ЕС във връзка с глобалната експанзия на световните производители на електроника от Югоизточна Азия и намерението на САЩ да си осигурят постоянно технологично лидерство в тази област. Поради това, в периода 2016-2025 г, следва да очакваме поредното засилване на ролята на електроника в обществото и да бъдем икономически готови за нов кръг от световната конкуренция на страните въз основа на наноелектронните технологии.
Обликът на промишленото производство при това все повече ще напомня на микроелектронното-фармацевтично производство, а не на традиционното приборно-машиностроително производство, съществуващо днес“.
По предложение на Медведев Голикова трябва да замени в правителството добре известната лобистка на антисемейните ювенални технологии Олга Голодец.
Но това е просто рокад. По предложение на автора на безсмъртната фраза „няма пари, но вие се дръжте", бившият подчинен на олигарха Михаил Прохоров Говолед ще остане на вицепремиерския пост, но ще поеме и културата и спорта. Общо казано с такъв вицепремиер такива бойци за „европейските ценности“ като Родченков и Серебреников могат да бъдат спокойни за бъдещето си. За разлика от нас.
Намери се място сред предполагаемите вицета на Дмитрий Анатолиевич и за един от основните виновници на олимпийския позор на Русия Виталий Мучко, на когото Дмитрий Анатолиевич е готов да повери строителната индустрия.
Не е изненадващо, че списъкът на Медведев не звучи и едно име, което да предизвиква поне известна симпатия сред повечето руснаци - Дмитрий Рогозин, Сергей Шойгу, Сергей Лавров, Олга Василиева ... Впрочем, не е изключено някой от тях да запази министерската си длъжност, но не и да стане вицепремиер.
Впрочем, Дмитрий Анатолиевич снощи не бе единственият основен създател на новини. Към края на деня на интернет страницата на президента бе издаден нови майски указ „За националните цели и стратегическите задачи на развитието на Руската федерация за периода до 2024 г.“ По-специално, указът изисква от правителството на Русия:
- да осигури устойчив естествен прираст на числеността на населението на Русия
- да увеличи средната продължителност на живота до 78 години (до 2030 г. - до 80 г.)
- да осигури постоянен растеж на реалните доходи на гражданите;
- да намали наполовина нивото на бедност в Руската федерация;
- да подобри условията на живот на най-малко 5 милиона семейства годишно;
- да гарантира влизането на Руската федерация сред петте най-големи икономики в света, както и икономически растеж над средния световен при запазване на макроикономическата стабилност, в това число и инфлация на равнище под 4%.
Дори и беглият анализ на жизнения и професионален път на Дмитрий Медведев и неговия екип показва, че тези задачи не са по силите им. Просто защото изискват пълно отдаване, залагане на собствените сили и мобилизация на собствените ресурси, която е възможна единствено за сметка на интересите на „уважаемите партньори“ и единствени при пълно доверие на населението, с което нито Дмитрий Анатолиевич, нито който и да е от неговия екип не може да се похвали.
Въпреки това колкото и да ни се струват фантастични поставените от президента задачи, на Дмитрий Анатолиевич ще му се наложи да ги изпълнява, по-точно да дава отчет по някои напълно конкретни контролни показатели. Да се направи това, още повече в условията на студената война със Запада ще бъде доста проблемно. И изведнъж у президента може да се появи голямо количество поводи и основания тихичко и без излишен шум постепенно да премахне от правителството настоящите дейци, заменяйки ги с патриоти и пътем да припише на настоящия кабинет всички предстоящи трудности. Дано дочакаме това.
Превод: Поглед.инфо