/Поглед.инфо/ На 7 май 2018 година Владимир Владимирович Путин ще стане за четвърти път президент на Русия. Именно в този ден започва официалният старт на новия политически сезон в нашата страна. По-нататък следва назначаването на новото, а възможно и не много новото по състав правителство. Но разполагането на фигурите на властовото поле ще стане само декорация към разгръщащите се бъдещи събития.

Дайте да анализираме тези възможни събития и общия политически фон, който ги прави повече или по-малко вероятни. За правилната прогноза и още повече за правилните действия, трябва да съблюдаваме едно важно правило: да бъдем реалисти.

  1. Съвършено очевидно е, че четвъртият мандат на Путин ще премине под знака на търсене на човек, който да продължи курса му. Въпросът за приемствеността на властта е много болезнен за руската история като цяло. На малцина се е отдавало да предадат делото на последователя така , че той да продължи наложения маршрут. В повечето случаи това не се отдава, макар и в историята ни да има и положителни примери. При това най-положителен пример за това е в скорошното минало и е свързан с Путин. Властовата рокада през 2008 г., когато Медведев стана президент, а Путин премиер, а през 2012 г. всичко се върна на изходните си позиции, доведе до определени „вълнички по повърхността“ под вида на Болотния площад, но сериозните сътресения на Русия отминаха. Наличието на уникален опит с подобни „рокади“ дава надежда, че президентът не само разбира важността на приемствеността и формите на организациите на въпроса, но и се справя с тях.

  2. Поредният президентски мандат на Путин започва в ситуация, когато политическото поле на Русия се намира в много странно положение. Политическите партии се делят на неравни категории: така наречените четири „големи“ парламентарни партии и няколко десетки малки. Първите получават милиарди в държавни пари за своята дейност , вторите за участието на изборите в различна степен са задължени да преминават през процедура за събиране на подписи. Именно с тази процедура в повечето случаи участието им в изборите и приключва. Според мен именно заради това тази процедура със събиране на подписи е измислена от „големите партии“ и тя никога няма да се смени. Например – да се въведе избирателен залог, което ще бъде къде-къде по-логично. Събирането на подписи така и така струва определени пари, защо да не се внася залог от самото начало? Но тогава за „големите партии“ ще стане невъзможно да „срязват“ партиите и опасните кандидати.

В настоящата ситуация трябва пряко да се каже, че без изменение на правилата на избирателните кампании нито една малка партия няма никакви реални шансове да състави конкуренция на „големите“ партии на изборите от „сериозно равнище“. Тоест в Държавната дума и в преобладаващия брой парламенти на субектите на Федерацията.

Единственият изход е създаването на повече крупни обединения и движения и процесът вече започна. В близките две-три години ще се наблюдава процес по закриване на малките политически сили, които поради горепосочените причини не могат да съответстват на определените изисквания на законодателството за партиите.

Струва ни се, че ситуацията ни подтиква след нови шест години отново ще се сблъскаме с диктата на „големите парламентарни партии“. Но всъщност реалността, която ни очаква е малко по-различна. Работата е там, че ситуацията и в четирите заплашва в перспектива със стабилност и непредсказуемост.

„Единна русия“, която получи фактически монопол във властта, изключително спекулирайки с името на Путин, осъзнава това прекрасно. И не храни илюзии. Когато Путин се кандидатира на поредните избори не като кандидат на ЕР, като бе през 2012 г., а с инициативен комитет, за ЕР прозвуча първият неприятен звън. Работата е там, че ако дистанцията между Путин и нея се запази и дори се увеличи, то в перспектива тази политическа сила я очаква огромно падане на влиянието, гласовете и мандатите. „Единна Русия“ се нуждае от такъв популярен политик, че всички единоруси да останат на своите места и следващия следизборен цикъл. Но сред тях засега не се вижда подобен политик и неговата поява е крайно проблематична. Освен тази сложност в ЕР нарастват и тенденциите за разделяне на позициите и групирането около различни центрове на сила. Бидейки една огромна партия, ЕР е побрала в себе си няколко „партии“ и няколко групировки. На фона на проблема с приемника конфронтацията вътре в „Единна Русия“ между тези групировки и техните лидери само ще се засилва.

Не по-стабилна е ситуацията и в останалите „големи партии“. КПРФ, която не успя да издигне кандидат на президентския пост от своите редици, се сблъсква с възрастовия таван на Генадий Зюганов. Очевидно е, че на партията е нужен нов лидер, но това не се допуска от другаря Зюганов, който именно заради това предпочете издигането на безпартийния Грудинин, за да може по време на изборите в партията да не се образува този, който да го смени.

ЛДПР също по такъв начин стои пред перспективата за края на кариерата на Владимир Волфович. Не е възможно да му се намери равна замяна, но ще се наложи да се потърси фигура с равни задължения. Но резултатът от този „кастинг“ е трудно предсказуем на фона на постоянно свиващия се електорат на Жиривовски и ЛДПР, което се видя в резултатите от последните парламентарни и президентски избори. Бъдещето на ЛДПР е мъгляво.

„Справедлива Русия“ е най-уязвимата днес „голяма партия“. Едва влязла в Държавната дума, партията на практика се лиши от своя партиен избирател, запазвайки тези, които гласуват за конкретно симпатичния им политик от СР. При това председателят на партията Сергей Миронов вече не събира симпатии на избирателите, затова и взе разумното решение да не издига кандидатура на президентските избори. „Справедлива Русия“ подкрепи кандидатурата на Владимир Путин и постъпи правилно. СР има същите проблеми като КПРФ и ЛДПР – перспективата лидерът да слезе завинаги от политическата сцена, засилвайки общата криза на тази партия. Нейното бъдеще ще е трудно предсказуемо.

Черешката на тази политическа „торта“ е отсъствието на съгласувана идеология у всяка една от тези „големи партии“ без изключение.

  1. Трети фактор в поредния президентски мандат на Путин ще бъде нарастващият натиск на Запада, който фактически и открито призовава елитите на Русия към измяна на президента. Санкциите, списъците, забраните, ограниченията, провокациите – с всички сили Западът се е хвърлил да убеждава влиятелните бизнесмени и политици на Русия, че за тях ще бъде правилно да изменят на националния лидер. Показателно е, че в списъка с най-влиятелните политици на планетата този път не попадна в името на Путин. При това е съвършено очевидно, че влиянието на руския президент е огромно и не намалява никак. Във всички списъци през последните години бе на първи места, а изведнъж се „загуби“? Това е сигнал на световния политически елит. Ангела Меркел също „изчезна“ от този списък, след като попарена долетя във Вашингтон, където за разлика от Макрон Доналд Тръмп не я води за ръчичка и не тръскаше прахта от нея.

  2. Западът упражнява натиск на Русия не само политически, но и икономически. Санкциите и забраната да се работи с нас правят своето черно дело. Всичко това се умножава от световната криза на икономическия модел на потребителското общество и към тази увеличена проблемна зона се добавя дейността на икономическия блок на Дмитрий Медведев. Съвкупността от тези три фактора неизбежно ще доведе до влошаване на икономическата ситуация в страната. Натискът на Запада няма да отслабне, световната криза и нестабилността ще се засилват. Ако новото правителство, формирано от президента бъде оглавявано от същите личности, а разместванията бъдат изцяло козметични, няма как да се избегне снижаването на жизненото равнище.

Целият свят и ние в това число живеем според правилата на потребителското общество. Това значи, че икономиката расте тогава, когато в нея често купуват. Когато има търсене, тя расте, ако търсенето пада, то след него пада и цялата система. Именно затова на Запад с всички сили е стимулира търсенето, разбирайки, че без него е за никъде.

В Русия не е така. Доходите на населението при нас и така не са големи и големите доходи в основно са съсредоточено в някои големи градове, а свръхдоходите в един. В ситуацията на кризисни явления и постоянна девалвация на националната валута, която пада, търсенето в Русия се снижава. При това във всички сфери, а това значи, че доходите на населението ще падат и по-нататък. Също така, това ще доведе до ръст на проблема с излишъците.

  1. Нека обобщим. Картината се оказва невесела. Но в нашата история тя много рядко е весела, а пред 20 години тя бе просто катастрофална. Трудностите ще се увеличават, икономиката ни е под удара на враговете. При това тези, които с голяма вероятност ще продължат да я управляват, ще си дават вид, че наоколо има само приятели, които просто са в заблуждение. При това президентът не може да се опира на нито една от наличните политически сили: или те са съвсем слаби поради размера си, за да се залага на тях, или са ненадеждни и изпитват огромни вътрешни проблеми.

Какво да се прави?

Ще се създава нова платформа за обединяване на всички здрави обществени сили.

Днешната конфигурация на политическата система неизбежно ще се промени. Тя не гарантира предсказуемост и колкото и странно да звучи, в перспектива няма да гарантира и управляемост. Необходим е нов баланс на политическите сили и той неизбежно ще се създаде. Примерът с Армения и Украйна е съвсем нагледен. Когато няма уважаван от всички политик, когато начело на страната стои този, който не е популярен в обществото, той лесно се клати. И тук ключова роля започват да играят управляващата партия и политическата система. Ако най-голямата партия (партии) при сложна ситуация на натиск и заплахи отвътре и извън страната се прегъва и предава, то бъдещето на тази държава започва да се определя в столиците на другите страни. А какво ще решават там, какви ще са интересите им и разпределението на силите е трудно да се предскаже.

За стабилна Русия са необходими: уважаван от целия народ политик начело и няколко национално ориентирани политически сили, имащи свой поглед (идеология), конкуриращи си една с друга за симпатиите на избирателите, но еднакво грижовно отнасящи се към интересите на страната.

Днес имаме такъв политик, но нямаме нито една подобна партия.

В бъдеще ще ни е нужен такъв политик, който да продължи курса и делото на Путин. Това е зона на отговорност на самия президент.

Нашата задача в близките години е да се формират нови големи политически сили за обновление на политическата система на Русия.

И нека не забравяме, че бог обича Русия!

Превод: Поглед.инфо