/Поглед.инфо/ 5 март е годишнина от смъртта на Сталин, в декември на рождения му ден на гроба му бяха донесени повече от 10 хил. червени карамфила, което е рекорд за организаторите на акцията „Два карамфила за другаря Сталин“. Как смятате, защо сега той получава такъв отклик от потомците?
На първо място сега се появиха много трудове, в които е дадена обективна оценка за сталиновата епоха, дадена е обективна информация кой е Сталин. На второ място фигурата му се оценява в сравнение с това, което се е случило и се случва в Русия за последните 25-27 години. Епохата на Сталин се представя много по-печеливша по сравнение с постсъветска Русия. Понеже Съветският съюз е свръхдържава, никой не може да си изтрива краката в него така, както си изтриват краката с Русия по време на Олимпиадата. И освен това Съветският съюз е общество на обявено социално-икономическо равенство. И ето ги тези два момента – социално-икономическият и външнополитическият, геополитическият – изгодно отличават сталиновия Съветски съюз от постсъветската Руска федерация. Но има и още един момент.
Хората прекрасно разбират, че и досега живеем на сталинска основа. Ядреното оръжие, което се създава във втората половина на 40-те години, в началото на 50-те е основа, заложена от Сталин и Берия. И колкото по-лоши стават международните отношения, толкова повече хората разбират, че с нас не се държат така, както със сърбите или с либийците, единствено защото имаме това наследство.
Що се отнася непосредствено до смъртта на Сталин – била ли е смъртта на ръководителя на СССР насилствена? Можели ли са да го отровят? Или просто са проявили небрежност?
Тук има два момента. Това, че Сталин е пречил на върхушката е очевидно. Това, че във върхушката в края на 40-те години назрява остър конфликт е също очевидно. Този конфликт се появява и е напълно очевиден по времето на 19-ти конгрес на ВКП(б), на който ВКП(б) се превръща в КПСС. Абревиатурата „б“ – т.е. „болшевики“ е отхвърлена. И е достатъчно да погледнем на поведението на Сталин на този конгрес, за да разберем, че е бил недоволен. Неслучайно веднага след конгреса на пленума той разширява състава на президиума на ЦК на КПСС и разширява списъка с кандидатите за членове на президиума. Т.е. той, без съмнение, е пречил на върхушката. А как конкретно се случва, била ли е смъртта насилствена, дали го отравят или просто не му оказват помощ, или са го отровили и не са му оказали помощ – това е много сложен въпрос. Но нямам никакви съмнения, че помагат на Сталин да умре.
Имало ли е много заинтересувани?
От това се интересува част от партийния апарат и тук нейните интереси съвпадат с интересите на нашите геополитически противници. Неслучайно в края на 40-те години англо-американските специални служби създават съвместна група, която се нарича How To Make Stalin’s Passing – т.е. „Как да направим така, че Сталин да си тръгне“.
Може би сте видели филма „Смъртта на Сталин“, около който имаше толкова много шум и срещу чието прожектиране се обявиха обществениците?
Не съм го гледал и смятам, че не си струва да се гледат подобни филми, това е просто оскърбително за съветския човек, за руския човека, който има чувство за национална гордост. И това, че този филм е изобщо купен и допуснат до прожекция говори за нищожеството на хората, които са го направили.
Какво ли щеше да успее да направи Сталин, ако го бяха оставили да живее поне още 10 години? Казват, че в историята няма условно наклонение, но имал ли е незавършени дела, които да са можели да предотвратят преврата на Хрушчов?
В историята има условно наклонение. Лошите историци казват, че такова няма. В историята винаги има няколко варианта за развитие. Да се говори, че в историята няма условно наклонение е напълно да се отрича многовариантността на историята и тя да се свежда до строг детерминизъм и от проблема да се изключва човешката воля, субект, случайността. Маркс казва, че без случайности историята би имала мистичен вид, затова и да се говори, че в историята няма условно наклонение е опит да се придаде на историята мистичен вид. Историята винаги е имала два варианта. Сталин, без съмнение, би решил проблема с приемника си. На второ място той в крайна сметка би премахнал от президиума това, което след това се нарича „политбюро“. Цяла редица хора.
Това би ли позволило да се спре започнатия след това от Хрушчов процес?
Делото се заключва в това, че Сталин вече води неравна борба. Номенклатурата по времето на войната, докато е избавена от чистки, се формира като квазикласа. Освен това партийните структури прерастват в стопански. Неслучайно през 1946 г. се приема постановление за недопустимостта партийната структура да поема стопански функции. Сталин се бори не просто със своето най-близко обкръжение, не с някакви конкретни хора, той се бори с цял слой, който постепенно се преражда. И в това отношение трябва да кажем, че страховете на Сталин и опасенията на Троцки – двамата врагове, се оказват верни. Троцки в края на 30-те години вече откровено пише за прераждането на съветската бюрокрация в квазикласа и говори за опасността тя да се превърне в буржоазия. Сталин нарича тази група „проклета каста“ но смята, че с чистки и с издигането на работническата класа този проблем ще бъде решен. Но той прекрасно разбира опасността, че при приближаването до социализма и класовата борба ще се усилва. Някои трактуват това като борбата срещу кулаците – нищо подобно, той има предвид опасността бюрокрацията да прерасне в буржоазия. И горбачовщината и елцинщината показват, че той правилно се опасява – ето това е изострянето на класовата борба по време на строежа на социализма.
В тази политически гореща година се водят дебати и Сталин постоянно се споменава. По-рано не е било така, а сега личността на генералисимуса е просто една от централните теми. Защо? Не се ли опитват да разделят така народа? Така, както и с Иван Грозни, казват, че това е подмятане на информация, за да няма единно мнение в народа и в обществото?
Знаете ли, ако това бе подхвърляне на информация, който трябва да раздели обществото, то мисията е провалена. Неотдавна премина обществено допитване, посветено на юбилея от Октомврийската революция – „за кого бихте били през 1917 г.?“ Поразително е, че младата аудитория на практика изцяло гласува за болшевиките. 84% биха подкрепили болшевиките. Това едно. Второ – месец преди това премина също толкова мащабно допитване за отношението към Сталин. В категорията на младежите между 18 и 24години, ако не бъркам, 74% се изказаха положително по отношение на Сталин. Затова и ако някой си е мислил, че ще раздели обществото, той получава тъкмо обратния резултат.
Активистите събират подписка за монтирането на паметник на Сталин. Как смятате, ще настъпи ли такъв ден, когато в Руската федерация ще се появи отделен паметник на Сталин в Москва? На кого – на победителя във Втората световна война? На революционера? Или просто на силния лидер?
Мисля, че ако на Русия ѝ е съдено да се запази и да премине през гърлото на бутилката на кризата през близкото десетилетие, то паметниците на Сталин ще се строят не само в Москва. Те ще се строят в много градове – инициативата ще произтича не само от горе, но и от долу. А паметникът на Сталин не е просто постамент на победителя във Втората световна война, за нас е по-важна Великата отечествена война, това ще бъде паметник на най-великия деец в руската история.
През гърлото на бутилката на кризата?
Да, светът влиза в много остра криза, това е кризата на края на капиталистическата епоха.- Криза ще има. Въпросът е дали ще бъде съпроводена от военен конфликт. За жалост в историята много често побеждава най-лошия вариант. Дори и ако горчивата чаша ни отмине, въпреки всичко трябва да се готвим за най-лошото, както Сталин казва през 1931 г. – за 1941 г. Той тогава казва, че ако не пробягаме за 10 години пътя, който западните страни извървяват за 100 ще ни унищожат. След 10 години, наистина, започва Великата отечествена война и ние през 30-те години на ХХ век наистина пробягваме много бързо своя път. През 1937 г. Съветският съюз постига военно-промишлена автархия от капиталистическия свят. Днес ситуацията е аналогична, може би по-остра, защото днешна Русия е по-слаба от Съветския съюз през 30-те години. При това слаба не само в материално-технически план, но и в идейно-политически, в идеологически. В навечерието на Великата отечествена война Сталин унищожава „петата колона“, сега при нас „петата колона“ спокойно си действа по всички канали и никой не я пипа. Не говорим за унищожението и но, без съмнение, би си струвало връзката ѝ с финансовите лостове да бъде прекъсната, тя да бъде запратена в информационния вакуум и това е задача номер едно, ако ние, разбира се, искаме да преминем през това „гърло на бутилка“.
Превод: Поглед.инфо