/Поглед.инфо/ Историята на клана на Ротшилдите е на два и половина века. За този дълъг период той се превръща в едва ли не най-известната банкова марка. И още – обект на многочислени митове. Един от които е наличието у представителите на династията на някакъв особен, свръхестествен „талант“.
Но ако погледнем истинската история на ротшилдовския клан, то трудно могат да се намерят някакви „таланти“ освен един. Цял живот оставайки обичайни спекуланти, Ротшилдите избират като покровители най-корумпираните представители на „силните на света“. След което спечелват доверието му и се прикриват зад името му.
В това отношение е показателна историята, която се отнася към началото на XIX века. Тогава агентите на Ротшилд започват контрабандна търговия между Англия и Франция, доставяйки на воюващите страни нужните стоки и получавайки в замяна злато. Ротшилдите не се смущават изобщо, че работят едновременно за двама стопани, които в хода на война се опитват взаимно да се унищожат физически. Напротив, такава ситуация е напълно естествена за ротшилдовското семейство. Единственият проблем се свежда до това, кой от двамата циника (френският император и британския крал) да изберат – този който е най-безпринципен, най-корумпиран и най-циничен.
Такъв им се струва английският крал. Британските крале, например, не се гнусят да се занимават с търговия на роби и наркотици. При това никак не ги смущава, че пушенето на опиум, отгледан в английските задокеански плантации, е залял самата Англия. Напротив, колкото повече англичани изгарят от наркотици, толкова по-богата става монархията. Остава единствено да се намери посредник, готов да пере и легализира получените по толкова престъпен начин средства. Едни от тези лица стават Ротшилдите.
За да получат доверието на английските крале, те прибягват към следните манипулации. Натрупвайки благодарение на контрабандата огромен капитал (през 1812 г. той двойно превъзхожда активите на Банката на Франция), ръководителят на Ротшилдите заемат „жълтия метал“ на британската корона за плащане на военната кампания против французите в Испания. Ротшилд знае, че британският монарх иска да установи контрол над Латинска Америка, защото този регион е център на световния златодобив. Проблемът е, че испанският крал, на когото принадлежат латиноамериканските колонии, е съюзник на британския крал. Затова финансирайки войната в самата Испания, Ротшилд способства отслабването на контрола на Мадрид над собствените му задморски територии. От това се възползват привържениците на отделянето на Латинска Америка от Испанското кралство. Провъзгласили независимост с парите на лондонските банки… те веднага попадат под дълговата зависимост на такива като Ротшилд.
Тази афера позволяла на Лондон да въведе през 1816 г. „златен стандарт“. Парчета хартия наричани „лира стерлинг“ са обявени за „пълноценно платежно средство“ гарантирано с жълт метал. Понеже британците тогава контролират световния добив на злато, английските книжа мигновено получават статут на „световна валута“.
Наистина, има един проблем. До Първата световна война се запазва формалната възможност да се обменят банкноти за реално злато. Някои едри клиенти се опитват да осъществят това право и тогава възниква криза на ликвидността. Нали всъщност в хранилищата на Банката на Англия има не много злато и тогава стопаните ѝ са принуждавани да се обръщат към услугите на Ротшилдите. Кланът покрива недостига, а след това с лихви компенсира загубите. Прикривайки се с „връзките“ с британските монарси, той осъществява нови мащабни афери. За което самите монарси са принудени да затварят очи.
Поради тази причина XIX век – векът на хегемонията на лирата стерлинг – става най-печелившият период за клана на Ротшилдите. Започвайки XIX столетие с капитал от 25 хил. лири, към края те контролират активи за един милиард (съвременни цени – не по-малко от 70 милиарда лири).
Но спекулативните империи не са вечни, а циниците и негодяите се наказват сами, ставайки жертви на собствената си алчност и самоувереност. Тези две слабости подвеждат и Ротшилдите. Подвеждат ги, когато като че ли нищо не заплашва всесилието им.
Алчността и вярата в непогрешимостта тласкат клана на ротшилдите да се заемат с афера, станала фатална за тях. Иска им се да намерят такъв начин за осигуряването на фунта стерлинг, при който не се иска удължаването на Банката на Англия. Тоест да се правят пари от въздуха, при това без риск.
Към това време техническият прогрес поставя човечеството в зависимост от източниците му на енергия. Затова Ротшилдите достигат до заключението, че е достатъчно да преведат цялата петролна търговия на лири стерлинг и могат да се избавят от „златния стандарт“. С тази цел прибягват до метода, използван към началото на XIX век. Някога за въвеждането на „златния стандарт“ поставят под свой контрол находищата на „жълтия метал“ в Америка, затова сега решават да приберат петролните находища на Русия. Но този път Ротшилдите са толкова алчни и самоуверени, че решават да не делят с никого. И губят.
След 1917 г. те се лишават от петрола в Баку и Грозни. Окончателният удар по бизнес-империята им се нанася от американските кланове. Вчерашните „партньори“ стават агресивни конкуренти и лишават Лондон от контрол над близкоизточните въглеводороди. Те осъществяват мечтата на Ротшилдите да сведат цената на петрола в една валута. Наистина, тази валута вече не е лирата, а доларът. Има промени и в списъка на основните спекуланти на планетата. Ротшилдите са изтласкани от Барух, Рокфелер и други.
От тогава банковата активност на Ротшилдите започва неуклонно да спада, а единствената надежда за тяхната угасваща бизнес-империя е разпада на СССР. Възникналата на постсъветското пространство олигархия става благоприятна среда за манипулации и спекулации. Не случайно от 90-те години Ротшилдите се устремяват именно тук, на Изток. Заради това днес бързат да се вклинят в мрежата на газотранспортното осигуряване, преминаващо през Украйна и през Централна Азия.
Дали прекалената алчност ще ги предаде и този път? Няма ли да стане Русия, изиграла съдбоносна за Ротшилдите роля в началото на ХХ век, истинско семейно проклятие?
Превод: Поглед.инфо