/Поглед.инфо/ Преди дни за кратко посетих Армения, но времето ми стигна напълно, за да получа впечатления и информация за изводи. В това, какво се случи в Армения, според мен, има два процеса. От една страна това е съвършено разбираемото раздразнение и гняв на населението, които да предизвикани от кланово-олигархичния режим, съществуващ в нея през цялото постсъветско време. Режимът на Саргсян просто доведе хората до точка на кипене, народът бе възмутен от това какво се случва, как се развива страната. И в това отношение протестът е движение не за , а против: „Саргсян и неговият клан трябва да си тръгнат на всяка цена“. Налице е действително абсолютно масово движение начело с Пашинян.

Но работата е там, че около Пашинян са замесени хора настроени съвършено антируски и проамерикански. А и самият Пашинян наскоро се изказа много негативно по отношение на Русия. Сега той има по-умерена, уж неутрална позиция. Но кой знае какво ще стане след половин година, след няколко месеца? При всеки случай се създава впечатление, че някои заинтересовани групи използват и този народен протест , и самия Пашинян като таран за решаване на своите проблеми. Това отчасти напомня на ситуацията в Украйна, когато се случи същото. Управлението на Янукович опустоши икономически страната, народът излезе против това. Но, както говорят в такива случаи Маркс и Енгелс: „Сега знаем, каква роля в революцията играе глупостта, какви мерзавци могат да се възползват от нея“. На мястото на Янукович застана значително по-корумпиран, абсолютно прозападен режим и няма никакви гаранции, че в Армения няма да се случи именно това.

Защо така наречената партия на властта, Републиканската партия на Армения гласува на 8 май за Пашинян? Междувременно лидерът на РПА в парламента говори, че „партията няма да създава препятствия за перспективните интереси и сигурността на страната, но РПА продължава да е притеснена повод възможната промяна на външнополитическия вектор на страната и въпросите на сигурността.“ Що за позиция е това?

Това е някакъв сигнал към Русия. Нали тя заем в тази ситуация позиция на ненамеса в арменските дела, тоест избра риториката „това са ваши вътрешни работи“. Но аз разбирам позицията на руските власти в този случай. Защото възмущението на арменския народ е напълно обосновано, и защитата на режима щеше да означава, че Москва застава на страната на нещо прогнило и корумпирано. Затова и сдържаната позиция на Русия е съвършено разбираема. А преди това Кремъл много активно поддържаше режима на Саргсян, както и другите кланово-олигархични режими на просторите на ОНД. И поведението на РПА е сигнал, че ситуацията може да се подреди не много добре. Животът изгони Републиканската партия до абсолютна безизходица и заради това нейният опит да не допусне Пашинян завърши със съвършено масово движение на народния протест, когато за известно време бяха блокирани летището и пътищата. И не остана нищо друго, освен да се капитулира. Но опитът да се изобрази нещо след капитулацията е демонстрация на слабостта на хората, които управляват Армения в течение на дълги години.

Това урок ли е за нас? Може ди да се достигне до там партия „Единна Русия“ да гласува за Навални или Собчак? Русия все пак не е Армения, Русия е много голяма страна и тук процесите се развиват съвсем по друг начин, дори за сметка на чисто количествените неща (не говоря за качествените различия между Русия и Армения). Макар и безусловно случилото се в Украйна и в Армения трябва да бъде урок. Тогава рухнаха кланово-олигархичните режими, при това в резултат на натиск и от вътре, отдолу – и от вън. Без съмнение не се размина без определени акции от страна на САЩ, които имат огромно, просто огромно посолство. Тоест за ситуацията, когато режимът се разпада отвътре и отвън, при такъв двоен удар трябва да помним, че това е любима тактика за смяна на режима в съвременния свят.

Днес арменците се смеят радостно: „Не се страхуваме от нищо, всичко ще ни е наред!“ Тук трябва да си спомним как при нас мнозина се радваха през 1991 г. при разрушението на Съветския съюз. Така че в това отношение психологията на хората на практика навсякъде е еднаква. Те смятат, че ако един режим е лош, то задължително на негово място ще дойде нещо по-добро. Но далеч не винаги става така – по-скоро става обратното. И може да пожелаем на арменския народ радостта и еуфорията да не се превърнат в нещо противоположно.

А сега за ситуацията в ОНД като цяло. Трябва да се каже, че се създава впечатление, че Русия повече успява във външната политика в далечната чужбина, а не в близката. Не мога да разбера в какво се заключва същността на действията на Русия в близката чужбина. На практика на всички простори на ОНД с изключение на Беларус (а и там не всичко е просто) общо казано ситуацията не е в ползата на Руската федерация. И то при това, че уж имам здрави, добри връзки и така нататък. Това за пореден път говори, че трябва ясно да разберем какво искаме на просторите на ОНД. Трябва да помним, че позицията с връзки на властта на равнище олигарси е недостатъчна. Така бе с Украйна, когато отношенията се развиваха по вътрешноолигархична линия, а с населението на практика нямаше работа. А пък американците водеха работа с народа. Трябва много сериозна и обмислена политика, обхващаща сериозни слоеве на населението сред страните от ОНД, която да не се ограничава с контакти между олигарсите. Защото в крайна сметка тези контакти не водят до нищо. Както показва историята олигарсите от страните в ОНД са първите, които предават интересите на Русия.

Превод: Поглед.инфо