/Поглед.инфо/ С всеки изминал ден Украйна все повече се доближава до пропастта. А избирайки за свои приятели неоконсерваторите, даже няма нужда от други врагове. В няколко публикации вече беше писано за безсъдържателния и глупав украински иск срещу Русия в Международния съд на ООН в Хага. Но станалото, станало.

Нека да отидем по-нататък, като направим анализ на поредната тъпотия с печат „произведено в Украйна”. За тези, които не са следили темата, накратко ще опишем случилото се. Вече три години Украйна заплашва Русия със съдебно преследване и накрая премина от думи към дела, като подаде иск срещу нея в Международния съд на ООН в Хага. Обвинението не беше за анексия на територия или военна интервенция, а за нарушаване на международните конвенции за борбата с финансирането на тероризма (тоест за финансиране и подкрепа на Донецката и Луганска републики (ДНР и ЛНР), които Киев счита за терористични организации) и за проява на расова дискриминация, (че уж кримските татари били подлагани на гонения, а Меджлисът бил незаконно разпуснат). Фактът, че Украйна вече три години не подава иск срещу Русия по обвиненията, които сега повдига, би трябвало да събуди подозрението на всеки здравомислещ човек. Отделен е въпросът, че за всяко обвинение трябва да бъдат представени доказателства, защото в противен случай това е клевета, която също е престъпление. Фактът, че Украйна не предяви иск за анексията на територия или военна интервенция говори, че тя не разполага с някакви сериозни доказателства, потвърждаващи тези две често звучащи в публичното пространство обвинения. Всъщност, нека първо да видим какво представлява Международният съд (МС): Той беше създаден за постигане на една от главните цели на ООН, а именно, „в съответствие с принципите на справедливостта и международното право, използвайки мирни средства, да урегулира конфликти или да разрешава международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира”. Международният съд е единственият юридически орган на ООН и всички членове на организацията попадат под неговата юрисдикция. Въпреки това, някои от държавите не желаят да ограничават суверенитета си. Международният съд може да решава спорове, обект на които са само страни, признали неговата юрисдикция. В тази връзка Международният съд може да предприеме действия при следните три хипотези:

  • Двете спорещи страни да се съгласят да предадат спорния въпрос за разглеждане и решаване от съда;

  • Някои договори и конвенции съдържат текстове, за които интерпретацията им или прилагането на решения по възникнали спорове, задължително се разглеждат от Международния съд;

  • Всяка държава трябва сама да декларира, че отнасящите се до нея решения на Международния съд имат задължителна сила. В края на 2015 г. само 72 страни от общо 185 са подписали такава декларация.

В случая с Украйна веднага може да изключим третия вариант, тъй като Русия не е подписвала такава декларация и решенията на Международния съд биха имали за нея задължителна сила само в първите два случая. Първият вариант също трябва да го зачеркнем, защото не става въпрос за никакво съгласие между Русия и Украйна спорът да бъде отнесен за разглеждане в Международния съд. От това следва, че Киев може да използва само втората от изброените възможности за действие, тоест да се позове на предписанията на две от международните конвенции, за да бъде разгледано делото в Международния съд. Проблемът обаче е в това, че за да бъде потвърдена компетенцията на Международния съд, неговият арбитраж трябва да се базира на конкретни факти. Практически това означава, Украйна да предяви иск срещу конкретен руски гражданин, който е финансирал или е помогнал за финансирането на ДНР и ЛНР, а на свой ред Русия е отклонила искането на Украйна за екстрадицията на този гражданин, а Украйна не е съгласна с аргументите обосновали отказа. Друг вариант е, Украйна да предяви иск срещу конкретен руски политик за дискриминация на кримските татари или за забрана на Меджлиса. Русия отново да откаже екстрадицията му, а Украйна да възприеме това като нарушение на определена конвенция. С други думи, Международният съд може да се произнася по юридически разногласия относно интерпретацията на международните конвенции, но той не може да изпълнява ролята на Международен наказателен съд (МНС). В конкретния случай Украйна обвинява Русия в нарушаване на международни конвенции, без да представи някакви конкретни случаи или лица, правейки опит да вмени на МС функции на МНС, което юридически е невъзможно. В най-добрия случай МС ще обяви липсата си на компетентност по това дело, а в по-лошия ще се произнесе с решение, което няма задължителна сила, тъй като е извън рамките на неговите пълномощия. Въпреки това, нека да идем по-нататък и да разгледаме представените от Украйна доказателства. Относно обвинението в подкрепа на тероризма, Киев твърди, че ДНР и ЛНР са терористични организации, а Русия ги финансира и въоръжава. Второто обвинение е, че Русия е причастна към катастрофата на полет МН-17, който беше свален над Донбас. Тук веднага започват проблемите с доказателствата. Извън Украйна, нито една страна, включително и ООН не са обявили ДНР и ЛНР за терористични организации. Освен това, те няма как да бъдат определени като такива, защото не заплашват и не тероризират никого, а войските им не стрелят по мирното население, което не може да се каже за украинската армия. По-нататък се прилагат за доказателства фотографии и видеоматериали, взети от социалните мрежи. Иначе казано, материали, които много лесно може да бъдат изфабрикувани, да бъдат подправени или интерпретирани съобразно това, което трябва да бъде доказано. Що се касае до полет МН-17, следствието все още не е приключило, а междинните доклади на следствената група са юридически доста спорни. Тоест няма установени виновни, а доказателствата на следствената група са толкова слаби, че не биха издържали даже пред неотличаващ се с особената си обективност съд. В този смисъл, това безумно обвинение от гледна точка на международното право ще потъне, но може да завлече със себе си към дъното и обвинителя, защото Русия не се яви в съда с празни ръце. Освен, че оспориха компетенциите на съда по обективни причини, представителите на Москва внесоха в съда около 600 страници доказателства, които не само, че оборват украинските обвинения, но обвиняват и самата Украйна. В частност, там е отбелязана и речта на Порошенко в Одеса през ноември 2014 г., в която той с гордост заявява, че украинските деца ще започнат училище, а децата в Донбас ще бъдат принудени да се крият в мазите и предрича победа на Украйна във войната. В материалите на руснаците е показана и фотография на умишлено обстреляно от украинската армия училище, а така също са представени доказателства за използване от украинската армия на фосфорни бомби при обстрела на село Семьоновка на 12 юни 2014 г. Показаното от руснаците прекрасно се вписва в определението за тероризъм и със своите действия Украйна спокойно може да бъде причислена към терористичните държави. Появата на оръжия в двете републики Русия обясни с огромните складове останали от съветско време на техните територии, включително и съществуването на складове за оръжия в мините. Местните миньори са много добре осведомени къде е складирано това оръжие. Другото оръжие е взето като трофей след бягството или поражението на части от украинската редовна армия в конфликта. Така например, само в Дебалцево след отстъплението на украинска армия, опълченците са взели 400 единици бронетехника, включително и танкове. Относно катастрофата с полет МН-17, Русия предостави на съда доказателства за наличието на 17 комплекта „Бук” в 156 полк от ПВО на украинската армия в Донбас през лятото на 2014 г. още преди инцидента със самолета. А след взривяването на самолета, Киев отричаше да разполага с такова оръжие. При това, ако вярваме на данните от следствената група, става дума за използване на един от доставените 17 комплекса „Бук”, който е открил огън по самолета. Нещо повече, даже в своите обвинения Украйна говори само за доставки на „Бук” от Русия, а не за намерения те да бъдат използвани за свалянето на самолета. Що се отнася до обвиненията в тероризъм, Украйна трябва да докаже наличието на реална заплаха за държавата или за упражнен терор върху населението. Но ако се върнем на полет МН-17, даже и толериращата Украйна следствена група, до момента нищо не е споменала за някакви намерения или действия от страна на Русия за обстрел на полет МН-17. В някои изказвания се отбелязва, че опълченците са искали да свалят украински военен самолет и случайно вместо него са попаднали в гражданския лайнер, но те не са потвърдени. При тази ситуация обвинението в тероризъм едва ли ще издържи. По въпроса за дискриминацията на кримските татари, за Русия не представлява никакъв проблем да докаже терористичния характер на Меджлиса, който организира икономическата и енергийна блокада на полуострова с намерението да нагнети страх сред местното население и да го застави да отхвърли решенията на референдума от 2014 г. За тази цел татарите разрушиха стълбовете на мрежата, снабдяваща с електроенергия Крим. Така че от гледна точка на международните конвенции за борба с тероризма, забраната на Меджлиса е напълно законна. Тук даже няма смисъл да говорим за условията на живот на кримските татари, които значително се подобриха след преминаването на Крим към Руската федерация и явно въобще не може да става въпрос за някаква дискриминация. Отчитайки плачевното състояние на събраната от украинските юристи доказателствена база по иска им срещу Русия, внесен в МС, става ясно защо вече две години Украйна само говори и не повдига обвинения срещу Москва. Работата е там, че при такава очебийна липса на доказателства, съдебното дело ще приключи катастрофално за Украйна. В международен план това допълнително би отслабило позициите на Киев и би усилило позициите на Москва. При тази липса на доказателства настояването на Украйна Русия да заплати всички щети за извършените от самата нея престъпления, включително и компенсациите за жертвите от полет МН-17, е израз на рядко срещана форма на цинизъм. Тук може би трябва да допълним, че за полета на самолета носи отговорност държавата, в чието въздушно пространство е станал инцидентът. Излишно е даже да коментираме, че Украйна е проявила престъпна небрежност, след като е разрешила полет на граждански самолет в зона на бойни действия, където вече са били свалени няколко военни самолета. Но всичко идва по местата си, ако обърнем внимание на юристите, представящи Украйна. Сайтът The Saker пусна за тях подробна статия, която явно сочи към причастността на бившата администрация на Обама и Хилъри Клинтън в тази юридическа каша. Тук особено се откроява личността на Харолд Хонджу Кох, който беше юридически съветник към държавния департамент при Обама. Този човек изготвяше юридически оправдания за използваните мъчения и убийствата на хора с дронове при управлението на Обама. Това говори достатъчно за отношението му към международното право. Фактът, че той представлява Украйна в съда не оставя никакво съмнение за намесата на САЩ във вътрешните работи на Украйна. Може да се каже, че сега Украйна не е нищо повече от една американска колония. Оглавяващата украинската делегация Елена Зеркал пък обясняваше в ефира на „France 24”, че хората в Донбас са глупави и необразовани, и че те нямат критично мислене, за да осъзнаят „руската пропаганда”, показваща извършените от украинската армия убийства на деца в Донбас. Или иначе казано, тя се възмущаваше от това, че хората в Донбас вярват на очите си, когато гледат как украинските снаряди сеят смърт. Във всеки случай изявленията на Зеркал във френския телевизионен канал напълно обясняват нейното дебилно и нехуманно отношение към хората от републиките. Това ни напомня какво беше мнението на Хитлер и нацистките идеолози за руснаците. Стигайки до края на своята идиотска логика, Украйна фактически осигури на Русия най-високата международна трибуна, на която да изложи престъпленията на Киев. Както при санкциите, така и при блокадата на Донбас, Русия продължава да следва тактиката си, при която атаките на противника се обръщат срещу него. В този съдебен процес Москва ще подготви юридическата основа за бъдещата си законна намеса в Донбас. Това е логично, защото престъпленията на Киев ще бъдат изложени пред целия свят, а доказателствата за тях ще бъдат дадени на Междуналодния съд на ООН. С други думи, Украйна даде на Русия възможност да покаже на международната общност доказателства за военните престъпления на украинската армия в Донбас, които Русия търпеливо събираше в продължение на почти три години. Фигурите бавно се подреждаха на шахматната дъска и вече настъпва часа за обявяване на шах и мат.

Автор: Кристел Неан
Източник: AGORA VOX