/Поглед.инфо/ Това е явно пренебрежителен жест към партньорите по „Г-7“. Тръмп казва: все ми е тая за вашите ценности. Ако ми е по-удобно да се срещам с Путин в такъв формат, защо не“, заяви пред вестник ВЗГЛЯД политологът Андрей Кортунов, коментирайки призива на американския президент Русия да се върне в клуба на тези, които „управляват света“.

Пристигнал в петък на срещата на „Голямата седмица“ в Канада, Доналд Тръмп от вратата заяви сензационно, че Русия трябва да се върне в този елитен клуб. Веднага с Тръмп се солидаризира и друг участник на срещата – новият премиер на Италия Джузепе Конте.

„Харесва ли ви или не, и това може да бъде политически некоректно за изричане – на трябва да управляваме света. Има „Г-7“ , която бе по-рано „Г-8“, която изгоди Русия, а тя трябва да се върне, защото Русия ни е нужна на преговорната маса“, заяви президентът на САЩ.

Напомняме, че преди четири години „Голямата седмица“ имаше сериозни планове за пълен бойкот на Русия на международната арена. Сега двама от седемте нейни участници сами искат да възстановят правата на Русия. Общо казано, времената, когато лидерите на Запада се опитват да ни изолират, са преминали отдавна. Всички опити за бойкот рухнаха.

За това какви са шансовете Тръмп най-накрая да изпълни своите предизборни обещание и да сключи „голямата сделка“ с Путин, в интервю пред вестник ВЗГЛЯД разказва генералният директор на Руския съвет по международни дела Андрей Кортунов

Взгляд: Андрей Вадимович, защо Тръмп призова Русия да се върне в „Г-8“? Да не би у него да се пробужда изригващо латентно желание да се приближи до Путин?

Андрей Кортунов: Тръмп постоянно говори за необходимостта от сближаване. Може би му се струва, че среща по време на широкоформатен форум ще бъде по-малко рискована за него вътрешнополитически. В края на краищата, последната му среща с Путин беше на „Г-20“ в Хамбург. В известен смисъл, този механизъм е от полза за Тръмп, тъй като това не е двустранна среща, която веднага ще го подложи на критики, а на многостранна, тоест по-малко задължаващ формат.

Но в този конкретен случай, Тръмп още демонстрира и своето отношение към „Г-7“. Наскоро Меркел отказа да приеме обратно Русия, защото това е клуб, основан на ценности. И Тръмп показва: все ми е тая вашите. Това е място, която трябва да изпълнява функциите на платформа и ако е по-удобно за мен да се срещна с Путин в този формат, тогава защо не. Това, ако не е шамар, най-малко е очевидно омаловажаващ жест към неговите партньори от Г7. Той показва колко не уважава тяхното мнение.

Взгляд: В своите трудове и досега предсказвахте на Тръмп само поражения в руска посока. Русия уж е „токсичен актив“ за него. Така че вие изключвате, че постепенно ще придобие политически опит и ще се научи да надхитря вътрешните си врагове? Дали Тръмп изобщо се учи?

А.К: Виждаме процеса на самообразованието му. Той е изключителен човек, адаптивен. В живота си е преминал през много различни етапи, ангажиран е бил в различни бизнеси.

Много зависи от предстоящите избори за Конгрес през ноември. Ако републиканците запазят позициите си на междинните избори, особено ако разследването на комисията на Мюлер приключи дотогава, на Тръмп ще му стане малко по-спокойно, по-лесно за работа, включително и с Русия.

Взгляд: Какви са шансовете на новия министър-председател на Италия Конте да постигне отмяната на антируските санкции?

А.К.: Тази нова правителствена коалиция има много дълъг списък с разногласия с Брюксел. Това са финансовите въпроси, разпределението на доходите - и Русия далеч не е първа в този списък. Предвид, че италианците биха искали да работят с Русия, те не харесват санкциите.

Разбира се, коалицията на Джузепе Конте ще работи в тази посока, но не трябва да очаквате бърз напредък. Рим може да надигне гласа с, да призове, ако не за пълна отмяна, то поне за повече гъвкавост на санкционния механизъм.

Взгляд: Това значи да се отстъпва пред Москва в зависимост от изпълняването на отделните точки от Минските споразумения?

А.К: Да и дори такова изменение би било голяма победа за Русия и би ѝ позволило да излезе от безизходицата, в която се намира в момента.

Взгляд: Прието е случващото се по света след 2014 г. да се нарича „нова норма“. Променят ли се сега правилата на играта в тази „норма“?

А.К.: Преди четири години западни експерти заявиха, че нещата отиват към много голяма война в Европа, те предсказваха, че Русия ще се опита да завземе Украйна, Прибалтийските държави. Последните четири години показаха, че и двете страни са научили нещо. Научиха се да избягват ескалациите, да долавят сигналите на другия, да не предприемаме стъпки, които биха могли да се считат за провокативни.

Ситуацията не е толкова безнадеждна, но е само за управление на конфронтацията. Ако подобно съвместно обучение продължи, ние ще избегнем най-опасните рискове. Това няма да означава приятелство, а някакво стабилизиране на съперничещи отношения, което вече си е постижение.

Взгляд: На Запад се смята, че Русия след 2014 г. се самоизолира, че се обгражда от останалата част на света. Въпреки това, във вашите изказвания в Европейския съюз се опитахте да убедите публиката, че границата се пресича от самите страни, че визията на Тръмп за света е по-близо до перспективата на Путин, отколкото до визията на Меркел. Това, че Тръмп е националист също като Путин. Доколко вашите западни събеседници приемат подобна гледна точка?

А.К.: На Запад, особено в Европейския съюз, обикновено няма разбиране за това какво е явлението Тръмп. Това е толкова несъвместимо с тяхната логика, с представата им за американската политическа традиция, за ролята на САЩ в света.

Ето защо има съблазън да извадят Тръмп от скобите. Има един естаблишмънт, има бюрокрация във Вашингтон. И има незнайно откъде появил се странен човек – Доналд Тръмп, който представлява нещо друго, от тяхна гледна точка, наистина архаично.

Изключително неудобно и болезнено е да се откажат от предишните си възгледи. Ето защо Тръмп, Качински в Полша, Орбан в Унгария и нови лидери в Австрия и Италия се приемат за някаква аномалия на историята, като продукт на неблагоприятно съвпадение на обстоятелствата, а не за историческа закономерност.

Моите западни събеседници признават, че Тръмп говори на същия език като Путин, но те не са готови да признаят, че зад това има определена тенденция, реални сили, а не куриоз на историята, не случайност.

Взгляд: Вече сте говорили, че ако САЩ приклещят Русия в ъгъла, то тя в отговор може да оглави нов глобален интернационал на „аутсайдерите“. Но къде открихте такова количество „аутсайдери“. Оста на злото за Вашингтон не се е променяла от времето на Джордж Буш – Иран и Северна Корея.

А.К.: Ако говорим само за такива в американското тълкуване, то съм съгласен, списъкът няма да се разшири. Но фактически броят на организациите и страните, които не са доволни от съществуващото положение, най-вероятно само ще расте.

Факт е, че световната система не е балансирана. Сегашната колебливост на световната икономика и политика теоретично ще доведат до увеличаване на броя на страните, които изпаднат от западния глобалистичен модел.

Тези държави смятат, че не слушат тяхното мнение, че не са напълно включени в световната икономика и политика. Много от тях гравитират към Москва. Тя ще получи голямото изкушение да действа като глобален лидер на тези страни. Тя е най-подходяща за тази роля.

Взгляд: Вие сте посочвали, че руснаците възприемат суверенитета като „икона“, че сами по себе си фиксирането на руснаците за защитата на суверенитета им и техния „ирационален страх“ да не го загубят за миг, говорят за несигурност. И с какво може да се свърже такава несигурност? С слабостта на икономиката?

А.К.: Не само. Ние не сме напълно наясно със силата и потенциала си. Изхождаме от факта, че Русия е уязвима, че във външния свят сме изправени пред повече предизвикателства, отколкото възможности. Може би това е свързано с историята, културата, с предишния ни опит. За съжаление, ние гледаме на света преди всичко като на враждебна среда.

Трябва да погледнем по-широко в света - като вземем предвид възможностите, които предоставя. В противен случай си затваряме сами перспективите, които не бихме искали да пропуснем.

Между другото, ако провеждаме реформи, насочени към развитието например, и малките предприятия, ще станем по-малко уязвими от санкциите, отколкото сега. Санкциите са ефективни, когато икономиката се свежда до няколко големи предприятия. Тогава срещу тях може да се води прицелен огън, ударът по тях може да нанесе вреди на цялата икономика.

Когато икономиката се разнообразява, когато в нея се появи значителен сектор от малки и средни предприятия, тогава, както показва историческият опит, тя се превръща в неудобна цел за санкции.

Превод: Поглед.инфо