/Поглед.инфо/ Филм-интервюто „Световен ред-2018“ тече по телевизията. Главният герой е Владимир Путин. Гледах филма в интернет, а днес се натъкнах на негов трейлър по телевизията. И във филма, и в трейлъра ми направи впечатление фразата на Путин, че ако ние играем силно със слаби карти, то Западът изобщо не умее да играе и съответно не е толкова силен. Нещо не им стига. Струва ми се, че знам какво.
По-точно те имат излишък на това, което им пречи да играят силно международните игри. Няма да пиша дълго и изнурително за развитата икономика, медицина, уж забележителната съдебна система – това всичко е добре известно и преекспонирано. А също така, на мен лично ми омръзна хората да възхваляват демокрацията. Но на нея, на демокрацията, ще ми се наложи да се спра подробно. Що е то демокрацията в съвременния свят. Не в енциклопедиите, а в реалния ни живот. Какво отношение имат към нея обикновените граждани.
В съвременния свят демокрацията е сменяемостта на равни по значение и влияние (плюс-минус) властови групировки при управлението на държавата. Поради това, че групировките са равни по сила (подчертавам: плюс-минус), нито една не може напълно да унищожи другата. Налага им се да се разбират помежду си. Нали рано или късно, намиращата се в момента на власт групировка ще се върне в сенките и ще трябва да се съхрани и да функционира зад кулисите. Значи, за да не я унищожат в бъдеще конкурентите, тя, управлявайки днес, няма да лишава от хляб и длъжности тези, които са в сянка в момента. Както се казва, не копай груб другиму…
Групировките се договарят, определят външната и вътрешната политика на държавата. В резултат на тези преговори се губят време и сили, разбирай – ресурси. А и решенията, изградени на стотици компромиси, често са половинчати и уродливи.
Но нали тези решения, осъществявани на практика от ръководството на различни държави, са играта, спомената от Путин. Това е играта на държавите със силни карти: силна икономика, армия, наука. Но играта им въпреки това е слаба, силните карти не спасяват, нали се търси компромис вътре, което по този начин води до слабост.
А какво имаме ние. В Русия има дефицит на демокрация. Не смятам, че това е лошо. В условията на променящия се свят, при пренареждане на икономическата и политическата сфери на влияние, когато всичко наоколо се трансформира буквално всяка минута, решенията трябва да вземат и прилагат на практика много бързо. Няма време да се изработва нещо, устройващо всички, т. е. никакви в същността си решения. Трябва да се мисли, решава и прави. Един екип, един вертикал на властта позволява да се действа бързо и гладко, оставайки западните демокрации в задънена улица. Важното е решенията на този екип в основата си да бъдат правилни, тогава може да се играе силно с раздадени слаби карти.
Превод: Поглед.инфо