/Поглед.инфо/ Президентът Радев демонстрира прекрасно владеене на английския език. Няма да питаме като какво го е изучил – като езика на потенциалния военен противник или като езика на новия господар. Всеки чужд език е плюс за един държавник…
Но гордо вдигнатата глава, националното достойнство и самочувствие неизменно стоят по-високо. Или се срамим да говорим родния си език пред чужденците, mr. President?
Дори добрият войник Швейк не се е отрекъл от мелодичния чешки в деспотична Австро-Унгария, нали. Един генерал, бил той и от резерва, би трябвало да има повече cojones. Особено след като е поел бремето на държавен глава и върховен главнокомандващ.
Другото е все едно да пикаеш (да ме прощават дамите) от висока брюкселско-вашингтонска камбанария на собствената си родина… На която си се клел да служиш. Че дори два пъти.
Струва си да си спомним едно защитно слово за България и народа й. Забравено, отречено, но вечно. „Когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго…”
И думите на без време напусналата ни, но вечно пулсираща в непокорната българска мисъл Вера Мутафчиева: „Макар обеднели, има нещо, което може да си върнем, понеже е безплатно: отмалко достойнство”.
Мr. President???
А, за малко да забравя. Да се говори на английски пред французи е най-малкото безочливо погазване на всякакъв étiquette, мonsieur…