/Поглед.инфо/ Новото изгонване на руски дипломати може да има много тежки последствия за отношенията между Русия и САЩ. И не само защото в отговор Русия ще изгони още повече американци (за което има пълно право). Работата е значително по-сериозна и е свързана с личното доверие между Тръмп и Путин.
За решението на Доналд Тръмп да се присъедини към инициативата на Лондон по изгонването на руските дипломати бе обявено в понеделник сутринта по вашингтонско време. Към този момент вече се разбра, че страните от ЕС ще изгонят по няколко руски дипломати (средно по три). Така те станаха солидарни с Великобритания „станала жертва на руската агресия“ заради отравянето на бившия сътрудник на ГРУ Сергей Скрипал.
Позицията на САЩ по този въпрос бе двойствена. От една страна Тръмп на 15 март подписа съвместно с Мей, Меркел и Макрон заявление за осъждане на Русия. А от друга в телефонен разговор с Владимир Путин от 20 март той дори не засегна въпроса за Скрипал.
Още в края на миналата седмица се появиха съобщения, че Съветът по национална сигурност на САЩ е препоръчал на Тръмп да изгони руските дипломати. Но до последния момент бе неизвестно, дали президентът на САЩ ще се вслуша в препоръките на апарата си или ще ги игнорира по същия начин, както и съвета им да не поздравява Путин с победата на президентските избори.
Но в резултат Тръмп реши да извърши изгонване, при това много мащабно.
48 дипломати от посолството на Русия в САЩ и 12 сътрудници от представителството на Русия при ООН в Ню Йорк трябва да напуснат американската територия в следващата седмица. Също така се закрива генералното консулство на Русия в Сиатъл. Отговорът на Русия ще последва в близките дни и ще бъде, най-вероятно, дори по-твърд – нали за това Владимир Путин предупреждаваше още миналата есен.
Напомняме, че вълната от експулсирания започна, след като през декември 2016 г. президентът на САЩ в оставка Барак Обама реши да изгони 35 руски дипломати в отговор на уж провежданата от Русия намеса в американските избори. Въпреки традициите, тогава Владимир Путин не отговори с изгонване на американци и заяви публично, че ще изгражда отношения с новата администрация. Наистина, действията на Обама бяха явен опит да усложни диалогът на Тръмп с Москва и ходът на Путин бе напълно оправдан. Тогава изглеждаше, че Тръмп искрено възнамерява да води диалог с Путин.
Но само месец и половина по-късно, след встъпването му в длъжност, се разгърна масирана кампания по обвинения на самия Тръмп за връзки с Русия. Президентът бе принуден да освободи своя съветник по национална сигурност Майкъл Флин, чиято единствена вина бе в това, че не е разказал на вицепрезидента Майк Пенс за всички теми на своя разговор с руския посланик Кисляк. По-нататък атаката по Тръмп по „руска линия“ започна да набира обороти.
Но Москва се въздържаше и отложи ответно гонене на американци.
В началото на юли в Хамбург се състоя първата среща между Тръмп и Путин, а три седмици по-късно Конгресът на САЩ прие закон за засилване на санкциите против Русия. Москва реагира много бързо. Без да дочака подписването на този закон от Тръмп, Кремъл обяви, че ще изгони американски дипломати. При това не ставаше дума за конкретен брой изгонени, а за намаляване на броя на американците до 455 души (т.е. до броя на руснаците, работещи в САЩ). Предвид, че преди това в Русия са работили около 1300 души, мащабът на съкращаването стана безпрецедентен. Макар и повечето изгонени да не бяха дипломати, а технически сътрудници, приетите мерки въпреки това бяха много болезнени за американското посолство.
В отговор САЩ закриха руското консулство в Сан Франсиско, но не решиха да гонят никого. На 5 септември, вече след като „излишните“ американци напуснаха Русия, Владимир Путин напомни за коза, който още бе в ръцете на Москва. А по-точно за тези мерки, които страната може да предприеме в случай на ново изгонване на руски дипломати“.
„Ние се договорихме с нашите партньори за това, че количеството наши сътрудници, дипломатически работници в Русия и в САЩ трябва да бъдат равнозначни. В Русия работеха 1300 дипломати от САЩ, а нашите бяха 455. Ние ги приведохме в съответствие до 455.
Искам да обърна внимание, че към тези 455 дипломатически работници, осъществяващи дейността си в САЩ, ние сме включили 155-те души, работещи при ООН. Строго говорейки, те не са дипломати, акредитирани към Държавния департамент на САЩ, а са дипломати, работещи към международните организации. САЩ, когато се бореха за това щаб-квартирата на ООН да се намира в Ню Йорк, взеха задължение да осигурят дейността на тази организация. Така че, строго говорейки, ако се говори за строг паритет, това не са 455 дипломати от САЩ в Москва, а минус 155.
Така че си оставаме правото да приемем решение и по това количество американски дипломати в Москва. Но ние засега няма да правим това, ще погледнем как ще се развива нататък ситуация“.
Във Вашингтон, разбира се, са си спомнили за това, когато вземаха решението за изгонването на руските дипломати по „Случая Скрипал“. А сега трябва да чакат не просто ответни мерки от страна на Русия, а тези мерки, за които през есента на миналата година Путин предупреждаваше.
Т.е. с голяма вероятност ще бъде обявено, че американците ще трябва да бъдат ужилени със значително повече от 60 души. Ако Москва реши да изключва сътрудници от нашето представителство при ООН при установяване на паритет на дипломатите, за което тя има право от гледна точка на дипломатическите норми), то американците ще трябва да бъдат намалени почти с една трета – примерно със 150 души. Нали в руската дипломатическа мисия в САЩ (а това не е единствено посолството във Вашингтон, но и генералните консулства в Ню Йорк и Хюстън) работят 300 души и американците трябва да бъдат сведени именно до тази цифра. Отчита се, че сега в Русия общата численост на персонала на посолството на САЩ съставя не повече от 455 души и загубите ще са огромни.
Да, не всички съкратени ще бъдат дипломати, но загубите им ще се изчисляват не с една десетица. Сега от 450 посланици, едва ли и 300 са дипломати, а след намаляването те няма да останат повече от 200, а може би и от 150. Това е безпрецедентно равнище за цялата постсъветска история.
Но все пак основната вреда от решението на американците от 26 март ще бъде нанесена не върху работата на дипломатите от двете страни и дори не върху американско-руските отношения като цяло. Основните последствия от взетото от Тръмп решение може да стане разочарованието от него от страна на Владимир Путин.
Не, това не значи, че Путин е бил очарован от Тръмп. Просто руският президент вече две и половина години (откакто Тръмп излезе на челни позиции в предварителната надпревара в САЩ) забелязва искреното желание за диалог. Не да започне да дава отстъпки, не да става „приятел на Русия“ (Тези „надежди на Путин“ изобщо съществуват единствено в антитръмповската пропаганда в САЩ или в болното съзнание на антипутиниските), а просто да се започне сериозен разговор по ключовите въпроси на световния ред. Това желание на Тръмп се проявява не само в думите му, но и в явното му нежелание да се присъедини към политиката на натиск спрямо Русия, практикувана от атлантическия елит.
Това нежелание на Тръмп бе предизвикано не само от това, че с помощта на руската тема се опитват да го дискредитират и дори да го направят лично нелегитимен. В това има напълно сериозни сметки, разбиране, че за да постигне целите, които си е поставил, а Тръмп е посегнал на „светая светих“ да преразгледа ролята и мястото на САЩ в глобализацията, а това е невъзможно при конфронтация с Русия. Такова намерение не би предизвикало тези блокада и саботаж, с които американският президент се сблъсква.
Именно затова и Путин не просто чакаше Тръмп „да се освободи и за разпери крила“, но и с разбиране се отнасяше към отстъпките, които президентът на САЩ бе принуден да предприеме в борбата/играта с Конгреса. За Тръмп бе принципно да постигне скорошно приключване на разследването на „руската следа“ и вече се появяват първите признаци, че следствието, което се води от специалния прокурор Мюлер, вече влиза в стратегическа безизходица. Комисията по разузнаване на Камарата на представителите приключи разследването си, а самият Тръмп е на практика готов да даде показания на комисията на Мюлер в отговор на гаранциите за скорошното (в течение на два-три месеца) приключване на работата. Т.е. подготовката за финалния доклад, след който темата за „руската следа“ и като цяло за нелегитимността на Тръмп неминуемо ще си тръгнат от първата страница на американските вестници.
И тук в този важен за Тръмп момент се появи „Случаят Скрипал“. Неговият провокационен характер бе известен на всички. Освен чисто вътрешнобритански цели, той бе насочен и да затвърди конфронтацията между Русия и Запада. Позицията на Тръмп първоначално бе внимателна. Изразявайки солидарност с Мей, той все говореше за нуждата да се предоставят доказателства за руската следа. След това той подписа общо заявление на лидерите на четирите западните страни, но не изказа никакви претенции към Путин по повод „Случая Скрипал“.
Освен това по време на телефонните преговори двамата президенти се договориха да започнат подготовка за лична среща. Т.е. при за първата пълноценна руско-американска среща на високо равнище. Нали двучасовият разговор в кулоарите на срещата на високо равнище на „Г-20“ в Хамбург и още по-малко преговорите на крак по време на ноемврийската среща на високо равнище на АСЕАН във Виетнам не могат да се нарекат самостоятелни и задълбочени преговори.
За важността и необходимостта от тази среща се говори много и съвършено справедливо. И ни се струваше, че на практика всички основни препятствия по пътя към нея са преодолени от Тръмп, както вътре в страната, така и на атлантическия фронт. Но „Случаят Скрипал“ внезапно постави под въпрос основното, на което се основава възможността за уреждането на американско-руския диалог – личните отношения между Путин и Тръмп.
Т.е. това, как Путин се отнася към Тръмп. Досега той, без съмнение, го уважаваше като боец, като човек, отстояващ своите възгледи и упорите гонещ своята линия. Този, който може да издържи на удар и с когото може да се договориш.
Съгласието за изгонването на руските дипломати нанася несъмнена вреда на репутацията на Тръмп в очите на Путин и това е принципен момент. Да, президентът на Русия разбира, че неговият американски колега бе на практика приклещен в ъгъла. Ако Тръмп не се бе съгласил да изгони дипломатите, то в близките няколко седмици щеше да бъде критикуван не само, че „отново е показал зависимост от руснаците“, но и за „удар по атлантическата солидарност, по нашите съюзници, по американските интереси“. Но ако 14 месеца след встъпването си в длъжност Тръмп така и не е успял да получи свобода на действие, ще е много трудно да се разчита, че той ще получи такава и в останалия си мандат.
Изграждането на дългосрочни отношения с тези, които са със завързани ръце и крака Путин естествено няма. Нужен му е партньор, не само умеещ да мисли стратегически, но и имащ възможността да действа поне в течение на няколко години.
При това Тръмп, разбира се, изобщо няма намерение да сложи кръст на надеждата да се „сдобри“ с Путин. Може би, личната им среща ще поправи много, ако Путин се съгласи и занапред да „влиза в положението“ на своя колега. В края на краищата, да се говори за бъдещето с настоящето американско ръководство е пак повече от нищо.
Превод: Поглед.инфо