/Поглед.инфо/ На 27 януари 1973 г., след четиригодишни преговори, в Париж се подписва споразумение за „Прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам“. Съгласно документа американската войска, загубила след 1965 г. 58 хил. души, признава победата на Демократична република Виетнам и напуска територията на страната. Този военен конфликт става първото поражение в историята на САЩ. Защо, обладавайки огромен военен потенциал, САЩ губят войната с неголямата държава, ще се разбере в следния материал.
Франция в съюз със САЩ
Преди началото на Втората световна война Виетнам влиза в състава на Френската колониална империя. Във военните години на негова територия възниква национално-освободително движение начело с лидера на комунистическата партия Хо Ши Мин.
Опасявайки се от загуба на колонията си, Франция изпраща във Виетнам експедиционен корпус, който към края на войната успява частично да възстанови контрола над южната част на страната.
Въпреки това Франция не успява да потуши партизанското движение, оказващо упорита съпротива и през 1950 г. се обръща за материална помощ към САЩ. В това време в северната част на страната се образува независимата Демократична република Виетнам, управлявана от Хо Ши Мин.
Междувременно дори и финансовата помощ на САЩ не помага на Четвъртата Република: през 1954 г. след поражението на Франция при Диенбиенфу Първата индокитайска война приключва. В реултат в южната част на страната е провъзгласена република със столица Сайгон, а северът остава на Хо Шим Мин. Опасявайки се от засилването на социалистите и осъзнавайки крехкостта на режима на Южен Виетнам, САЩ започват активно да помагат на ръководството му.
Освен финансовата подкрепа президентът на САЩ Джон Кенеди взема решение да изпрати в страната първите редовни подразделения на въоръжените сили на страната (Дотогава там служат единствено военни съветници). През 1964 г., когато се разбира, че тези усилия не са достатъчни, Америка под ръководството на президента Линдън Джонсън присъпва към пълномащабни военни действия на територията на Виетнам.
На антикомунистическа вълна
Една от основните причини за участието на САЩ във Виетнамската война е стремежът да се спре разпространението на комунизма в Азия. След установяването на комунистическия режим в Китай американското правителство желяе с всички налични средства да сложи край на „червената заплаха“.
На тази антикомунистическа вълна в президентската надпревара през 1960 г., разразила се между Джон Кенеди и Ричард Никсън, печели Кенеди. Именно той представя най-решителния план за действие за унищожаване на тази заплаха, изпращайки в Южен Виетнам първите американски военни и към края на1963 г. изхарчавйки за воденето на война рекордните три милиарда долара.
„Чрез тази война се проведе сблъсък на световно равнище между САЩ и СССР. Цялата военна мощ, която бе противопоставена на САЩ бе съветско съвременно въоръжение. По време на войната се сблъскаха водещите държави от капиталистическия и социалистическия свят. На страната на САЩ бяха сайгонските армия и режим. Премина противостоене на комунистическия север и юга в лицето на сайгонския режим“, поясняма докторът на икономическите науки Владимир Мазирин, ръководител на Центъра за изучаване на Виетнам и АСЕАН.
Американизация на войната
С помощта на бомбардировките над Севера и действията на американските войски в южната част на страната Вашингтон разчита да изтощи икономиката на Северен Виетнам. Действително, в хода на тази война, се провеждат най-мощните въздушни бомбардировки в историята на човечеството. Между 1964 и 1973 г. ВВС на САЩ хвърлят над територията на Индокитай около 7,7 млн. тона бомби и други боеприпаси.
Подобни решителни действия, според изчислението на американците, трябва да заставят северновиетнамските лидери да се съгласят на изгоден за САЩ мирен договор и това да доведе до победа за Вашингтон.
„През 1968 г. американците от една страна се съгласяват да водят преговори в Париж, но от друга приемат доктрината за американизацията на войната, което се отразява в увеличаване на числеността на американските войски във Виетнам“, заяви Мазирин. „По този начин 1969 г. става пикова за числеността на американската армия, оказала се на територията на Виетнам, когато достига до половин милион души. Но дори и такова количество военни не помага на САЩ да спечелят войната“, допълни той.
Огромна роля в победата на Виетнам изиграва икономическата помощ на Китай и СССР, предоставили на Виетнам най-съвременно въоръжение. За борбата срещу американските войски Съюзът отделя около 95 зенитни ракетни комплекси „Двина“ и повече от 7,5 хил. ракети към тях.
Принос за победата на национално-освободителното движения на юг внася и ръководството на Ханой начело с комунистическата партия на Северен Виетнам. Отдава му се умело да организира система за отбрана и съпротива, грамотно да изгради икономическата система. Освен това партизаните са подкрепяни във всичко от местното население.
„След Женевските споразумения страната е разделена на две части. Но виетнамският народ наистина иска да се обедини. Затова и сайгонският режим, който е създаден, за да противодейства на това единство и да създаде единен проамерикански режим на юг, се противопоставя на исканията на целото население. Опитите да се постигнат собствените цели изключително с помощта на американското оръжие и създадената с американски средства армия противоречат на реалните стремежи на населението“, отбелява Мазилин.
Американското фиаско във Виетнам
В това време в самата америка се шири масово антивоенно движение, кулминацията на което става т.нар. „Поход към Пентагона“, провел се през октомври 1967 г. По време на тази протестна акция във Вашингтон се събират към 100 хил. младежа, искащи край на войната.
От армията все по-често дезертират войници и офицери. Много ветерани страдат от психически разтройства – т.нар. „виетнамски синдром“. Не успели да преодолеят психическото напрежение, бивши офицери приключват живота си със самоубийство. Много скоро безсмислеността на тази война става очевидна.
През 1968 г. президентът Джонсън заявява за прекратяването на бомбардировките над Северен Виетнам и за намерението си да започне мирни преговори.
Сменилият Джонсън на поста президент на САЩ Ричард Никсън започва предизборната си кампания под популярния лозунг „завършване на войната с почетен мир“. През лятото на 1969 г. той обявява постепенното изтегляне на някои части на американската армия от Южен Виетнам. В това време новият президент активно участва в Парижките преговори за прекратяване на войната.
През декември 1972 г. делегацията на Северен Виетнам неочаквано напуска Париж, отказвайки се от по-нататъшни дискусии. За да застави Севера да се върне на масата за преговори и да ускори края на войната, Никсън дава заповед за провеждане на операция Linebacker II.
На 18 декември 1972 г. повече от стотина американски бомбардировача Б-52 с десетки тонове взривни вещества на борда се появяват в небето над Северен Ветнам. В течение на няколко дни върху основните центрове на държавата са хвърлени 20 хил. това експлозиви. Американските килимни бомбардировки отнасят живота на повече от 1500 виетнамци.
На 29 декември приключва операция Linebacker II, а след десет дни преговорите в Париж се възобновяват. В резултат на това на 27 януари 1973 г. е подписано мирно споразумение. Така започва масовото изтегляне на американските войски от Виетнам.
Според експерта, сайгонският режим не случайно е смятан за марионетка, защото на власт се намира тесен военно-бюрократичен елит. „Кризата на вътрешния режим постепенно се засилва и към 1973 г. той е силно отслабен отвътре. Затова, когато през януари 1973 г. САЩ извеждат последните си части, всичко се разпада като къщичка от карти“, заяви Мазирин.
След две години, през февруари 1975 г. армията на Северен Виетнам заядно с национално-освободителното движение започва активно настъпление и само за три месеца освобождава цялата южна част на страната.
„Никой не предполага, че разпадането ще се случи толкова бързо. Това говори, че там действително всичко се държи на щикове и пари. Никаква вътрешна опора няма. САЩ заедно със своите привъженици и поставени лица губят“, заключва Владимир Мазирин.
Обединението на Виетнам през 1975 г. става важна победа за СССР. Същевременно военното поражение за САЩ в тази страна помага на американското ръководство да осъзнае необходимостта да се съобразява с интересите и на другите държави.