/Поглед.инфо/ По необходимост докато още действа и ще продължи да действа План за ограничаване и преодоляване на кризата с коронавируса, ще се задейства паралелен План за възстановяване и развитие на икономиката, който тепърва ще се доуточнява.

Защо два едновременни плана? Много просто, нека да зададем един предварителен въпрос: на кой етап на развитие на кризата сме – на етапа на „растеж“ на заразяванията с коронавируса, на етапа на „зрелост“, на етапа на „спад“ или на етапа на „приключване“? Статистиката е безкомпромисна – все още сме в етапа на „растеж“ на заразяванията. А кога ще свърши кризата? След 3, 6 месеца или до края на годината, или до 2024 г. (прогноза на Харвард) или тя е начален предвестник на системни пандемии? Никой не знае точния отговор, но опасенията са че пътят до Изхода от кризата ще е дълъг и драматичен.

     1. Какво поуки изведохме до този етап на първия План за ограничаване и преодоляване на кризата с коронавируса?

При невидим враг, който се разпространява свободно, подло и арогантно, правилният принцип бе „Спасявайте хората, а не корпорациите. Толкова дълго, колкото е необходимо.“ Нито една страна няма предварителна готовност за посрещане на опасността, независимо от много точните филмови предупреждения Outbreak(1995), Contagion (2011) и особено Flu (2013). Чрез тях черният лебед, за който го мислехме, взе да изсветлява и да става наистина чисто бял.

Може ли да има незабавен глобален отговор на коронавируса? Да, но частните интереси не бяха в състояние да отговорят на личната и обществената необходимост. Никоя страна, независимо дали имаше най-много инвестиции във военната индустрия и дали притежаваше най-модерните оръжия за убийства (на хора, не на вируси!), не се оказа подготвена. В това отношение е правилна тезата на Пол Крейг Робърт за Third World America.

Но коя в момента е „черната кутия“ (от кибернетична гледна точка), която подлежи на управление и планиране? Въпреки че сме членове на НАТО, оръжията на неговата армия – на стойност стотици милиарди долари – не са в състояния да поразят и един вирус! Въпреки че сме част от Европейския съюз, помощта на центъра на този съюз в момента е насочена повече към бъдещето, отколкото към настоящето. Така че поради обективни причини за България и субективните грешки в управлението на кризата досега от центъра на ЕС, „черната кутия“ се управлява от националния парламент и правителството. Тази черна кутия включва както всички български граждани, така и жизнено необходимите – и по тази причина „съществени сектори“. Кои са съществените сектори? Основно: здравеопазване, органи на сигурността – полиция и армия; търговия с фармацевтични и бързооборотни стоки; свързан с тях транспорт; селско стопанство и хранително-вкусова промишленост; текстилна и шивашка промишленост – свързани със здравеопазването, Интернет. И до тук!

Всеобща е оценката, че взетите „на секундата“ мерки за „социално дистанциране“ и затваряне на икономическата дейност в редица „несъществени“ сектори се оказа правилното решение. Когато виждаш че наближава влак, натискаш спирачки и спираш пред бариерата, а не бързаш да я заобиколиш и преминеш с риск на живота. С някои уговорки, но с определена доза страх пред българския „тарикатлък“, доста от ограничителните мерки се оказаха полезни.

И още няколко добри думи за реакцията. Настоящата коронавирусна ситуация в повечето страни в света напомня на това, което навремето направи правителството на СССР при аварията в Чернобил; на това, което Япония предостави като информация след аварията във Фукушима; на това, което Тръмп обясняваше на американците в началото на кризата – да не се тревожат. И в трите случая правителствата изпускат манипулативна информация, на която не може да се вярва, това е вредно н за общественото здраве, и за безопасността и демокрацията. Обратно, правителството в България даже „пресили“ картината с предстоящия ужас от заразата, знаейки че страната ни нито е подготвена със специалисти, нито има в момента необходимото оборудване и средства за защита. Това беше за предпочитане през премълчаването.

Но кризата с коронавируса, както показват безличните статистически резултати, е на етап на „растеж“ в България. Именно по тази причина правителството трябваше да предложи мащабен План за ограничаване и преодоляване на кризата, който да се разгледа и приеме в българския парламент. С ясен времеви хоризонт на сценариите: 3, 6 месеца или до края на годината. На този етап на развитие на кризата обаче не е възможно да се разработи и приеме цялостен план и против кризата, и план за развитие, както например настояват от най-едрата опозиционна партия.

Уви, същевременно българското правителството застана в позицията на „разкрачен стоеж“: дали да спасява хората и бизнесите едновременно. Ако има земетресение, ще спасявате ли едновременно детето и телевизора? В интерес на истината, в това отношение правителствата на повечето страни в ЕС реагираха почти като под индиго: да спасим и хората („електората“), но и данъците и печалбите на капитала („бизнеса“).

Сравнете стратегията на коронавируса и стратегията на ЕС, съответно правителствата: този умен вирус търси по-голямо разпространение (по-голям пазарен дял), а не повече печалба (убити гостоприемници); правителствата търсят и по-малък пазарен дял на заразените, но и повече приходи (и печалба) както за „съществените сектори“, така и за секторите, „които са ни мили и драги“. Именно тук българското правителство се подхлъзна на общата европейска пързалка, но пусна по нея и сегашните, и бъдещите данъкоплатци – едно е да разхвърляш хеликоптерни пари за оцеляването на хората, друго е да даваш и на „несъществените“ сектори (казина, офшорки, печеливши преди хотели и ресторанти) и целевия си електорат; едно е да разхвърляш натрупани средства от резерва, друго е да се нагълтваш с нови заеми. Едно е да приведеш помощите към „диетичен“ общ режим, друго е да помагаш с 60% и на този, който взема 610 лв. заплата, и на този, който взема 166 610 лв.

Да подчертая: в момента фирмите не се нуждаят от стимули за продължаване на работата, а от щедри помощи за най-засегнатите – здравеопазването и хората с доходи и спестявания под жизнения минимум. Следователно, можеше да се премине към варианта на диетични хеликоптерни пари: финансово и материално подпомагане на всички граждани и семейства с доходи под ½ от минималната работна заплата на член от семейството – 305 лв. (и без спестявания над това ниво, без луксозна собственост); премии за всички, работещи активно в здравеопазването и сигурността – 1000 лв. за медицинските работници и 650 лв. за тези в сигурността. И като добавка: безлихвени кредити за организациите от съществените сектори. Но финансовият министър демонстрира изумителна неподготвеност и арогантност по този повод.

Взетите мерки поразително напомнят стария виц за бедняка и богаташката. Когато беднякът се оплакал, че не е ял от три дни, богаташката го посъветвала „Е, все пак трябва да си наложите дисциплина и да се храните по-редовно!“. В нашия случай: ако нямаш спестявания, а кредити, вземай още кредити!

Въпрос на въпросите е кога ще се възвърне потенциалът на икономиката (никога в стария вид!), още повече че има очевидно нетърпение това да стане веднага, понеже има „неща, по-важни от живота“ (на другите!). Именно поставен по този начин, въпросът доказва неспособността на капитала да оцени човешкия живот. Капитализмът не може да бъде ремонтирана система, която да работи по-добре. Тази криза доказа че капитализмът е и неиновативен, и алчен (чрез цената на патентите и цената на ваксините). Егоизмът и индивидуализмът не са решенията. Решенията са колективизмът и равенството.

       2. Как да се изгражда и надстройва вторият План за възстановяване и развитие на икономиката?

А понеже идва времето за разработването на кризисния и следкризисния План за възстановяване и развитие, то на него не трябва да се гледа като на „връщане към предишното положение“. Ако вземе правителството вземе решение за стимулиращи пакети, то трябва преди всичко да разгледа борбата срещу друга криза, тази на климата. Важно е да се разглежда реконструкцията на икономиката като уникална възможност за модернизиране и преструктуриране в социално и екологично отношение. Вместо пакет от икономически стимули за възобновяване на старите производства са необходими „пакети за трансформация“, който намаляват емисиите, разчитат на възобновяеми енергии и освобождават от неравенствата, а не се фиксират върху растежа на брутния национален продукт.

Както показва коронавирусната криза, сега имаме нужда от наука повече от всякога. И в икономическо-екологично отношение, но и в социално – най-малкото за намаляване на бруталните неравенства.

Осен това, трябва да се забрави това V-образно възстановяване (просто не е възможно), възможно е W-образното или даже във формата на WW. Нека не забравяме че не вирусът докара кризата, тя започна преди него.

Старото „нормално“ няма да се върне. Глобалните катастрофи като Великата депресия, Втората световна война и Студента война, промениха света завинаги. Тази пандемия ще има сходни въздействия. Само че сега врагът е невидим и е във всички страни. Въздействието на COVID-19 ще бъде навсякъде и завинаги. То ще промени начина, по който живеем, правим бизнес, пътуваме и общуваме. Единственият отговор, който има някакъв смисъл от психологически, емоционален, физически и духовен аспект, е, че сега знаем, че трябва да очакваме неочакваното и трябва да сме подготвени за промяна. Този вирус ни казва - всички ние, българи, германци, американци, руснаци, китайци, севернокорейци, всички - да признаем, че преди всичко ние сме граждани на света.

В момента започва първата фаза на Плана за възстановяване и развитие. Да подчертая, не е възможно сега (без да знаем първите стъпки в проходилката на възстановяването и кога вирусът ще се „предаде“).

Тази фаза не бива да бъде обвързана с държавни помощи и гаранции за „пропуснати ползи“, „пропуснати печалби“ или „невъзможност за пълно функциониране“. Освен ако бизнесът ни е „братовчедски“ и ни е „мил“. Доста фирми ще хлопнат кепенци по обективни причини, така е било винаги.

Освен това, тази фаза не бива да натиква българките граждани под строй и принуда обратно в хотелите и ресторантите, за което се готвят доста едри бизнесмени и техните пратеници в държавните структури. Светът няма да е същият, хората ще бъдат много, много предпазливи къде и как да отиват – хотели, ресторанти, басейни, кина, концерти, театри и т.н.

Накрая, вирусът не си е отишъл и няма място за „лесни печалби“, има реална опасност от поредна „втора вълна“.

Къде държавата може да бъде ефективна на този етап на първоначално „отпускане“?

Първо, в онези сектори, в които няма да отидат обратно работниците и служителите при намалени заплати: хотели, ресторанти, кина, театри. В тях може да се продължи 50:50 подпомагането, ако най-накрая бизнесът декларира реалните заплати.

Второ, в тези сектори, където традиционно заплащането не е високо: здравеопазване, полиция, детски ясли и домове, малки търговски обекти

Трето, чрез инвестиционно натрупване в модерни техники и технологии чрез посочените „пакети за трансформация“.

Ще се опитам да уточня някои от сигурните въздействия върху икономиките. Разбира се, винаги е предизвикателство да се правят прогнози. Но все пак, да направим опит.

  1. Големите иновативни компании ще определят бъдещето на бизнеса. Amazon пое търговията на дребно; Uber избута таксиджийските фирми; Apple и Spotify поеха музиката; Netflix възроди филмите и телевизията; Google направи достъпна информацията и комуникацията; LinkedIn пое търсене и наемане на работа; Expedia и TripAdvisor превзеха туристическата индустрия.

  2. Прогресът на „големите“ ще оказва силно въздействие върху нарастване и на безработицата, и на неравенствата.

  3. Обективните икономически процеси (иновации и уголемяване) ще предизвикат драматичен натиск за демократизация, равенство на достъпа и искания за справедливо разпределение на богатствата. Възможни са революции.

Други вероятни въздействия на кризата, очаквани от икономистите:

1. Предприятията ще признаят важността да се придвижат до най-голяма степен за продажба на своите продукти онлайн. Търговските обекти и моловете ще ограничат продажбите си.

2. Много институции в частния, публичния и нестопанския сектор ще разчитат по-силно на онлайн срещи и конференции. Коронавирусът показа, че подобни срещи намаляват времето за транспортиране (ходене по коридори, спиране за разговори с приятели, шофиране, летене) и са по-ефективни (прекарване на по-малко време в движение на столове, чат и други дейности, които мнозина от известно време разглеждат като непродуктивни ).

3. Хората ще увеличат зависимостта си от виртуалните начини за комуникация със семейството и приятелите. Хората все още ще искат да се съберат лице в лице, но ще признаят, че има и много по-евтини и по-ефективни във времето средства за поддържане на връзка.

4. Образователните институции ще провеждат все повече и повече часове онлайн. Те ще отклонят средствата от изграждането и поддържането на сгради за осигуряването на компютри и по-добри технологии за всички свои ученици и студенти.

5. Предприятията, които създават, развиват, изграждат, инсталират и експлоатират незамърсяващи технологии за създаване на енергия, включително вятърна и слънчева енергия и все още неоткрити технологии, ще се увеличават и процъфтяват.

6. Стойността на онлайн бизнеса (Google, Facebook и т.н.) и тези, които създават оборудването, което ги обслужва (Apple, Microsoft и др.), ще се увеличи.

7. Хората са привикнали да живеят по по-прости и пестеливи начини; това ще доведе до промени в начина на живот за много, особено по-младите поколения, и ще окаже голямо влияние върху икономиките.

8. Държавниците ще се насочат промяна на баланса между разходите за военно оръжие и здравни системи. Както се доказа, държавната система на здравеопазване е от съществено значение за националната сигурност.

9. Докато държавите ще обединят силите си за създаване на системи за справяне с неочаквани глобални извънредни ситуации, в същото време местните общности ще работят за по-голяма самостоятелност.

10. При сегашната международна система Chimerica се оказва невъзможна. Ще има раздробяване на икономиките по регионални сили.

11. В много страни Superrich ще преживеят втора Октомврийска революция, но по много по-социален и хуманен начин.

12. Връщането към ръст на БВП ще води до повишение на заплащането. Коронавирусът разкри, че без работници, които да произвеждат и консумират, дори най-страхотните компании са просто живи мъртъвци. Проблемът е, че ако компаниите не „подсладят“ сделката, работниците може да не се върнат.

Но да вървим стъпка по стъпка напред!